Кулата върху разлома

бе претръпнал.

— Тази стълбичка ми се вижда съмнителна — подхвърли Талия. — Аз ще я пробвам.

Спусна се предпазливо, наметалото й плющеше на вятъра и се усукваше. Момичето веднага тръгна надолу след нея. Щом стъпиха на дъските, огромна вълна се разби в пристана и бутна Лилис към ръба. Талия се пресегна и я сграбчи, задържа се, като обви с крак последното стъпало. Двете хванаха стълбата, за да я крепят, докато слязат останалите.

А лодка нямаше. Талия беше убедена, че Пендер е взел парите и е хукнал да ги издаде.

Зад тях подпорите се редяха като колони на храм. Откъм морето дори най-долният етаж беше високо над водата. Смразяващ южен вятър носеше суграшица и скимтеше между дебелите дървени стълбове, лепеше по тях зърнеста ледена покривка. Духаше непрестанно от няколко дни и вдигаше вълни, стигащи до мачтите на по-малките съдове.

Втора галера се мярна смътно и пак се скри в мъглата.

— Преметнал ни е — заяви Беренет и изтри водните капки от лицето си.

Мустаците му провисваха, от тях се стичаха струйки.

За разлика от другите Лилис не се поддаде на тревогата. Имаше си нови ботуши и топли дрехи, беше сита — а това бе много повече, отколкото дори мечтаеше да има през последните седем години. Утрешният ден беше далеч, за какво да се безпокои?

От мътилката се показа овехтяла лодка с малко нелеп вид.

— Това ли е? — изуми се Мендарк.

Тази дървена черупка не впечатляваше с размери, мачтата й беше съвсем къса. Пендер стърчеше прав на кърмата и крещеше към пристана, но вятърът отнасяше думите му.

— В това ли ще плаваме до Зайл? — повтори втрещеният Мендарк.

Вдигна глава, но хлуните бяха насочили копията си към тях. Махна с ръка и останалите пристъпиха към края на пристана.

Лилис бездруго се страхуваше от лодки, а сега се уплаши безмерно. Вехторията доближи. Двамата гребци едва прибраха навреме веслата, преди единият й борд да се блъсне в пристана. В светлината на фенера момичето различи името, изписано на носа — „Танцуващата гъска“. Грубо издяланата фигура с оранжева човка над буквите вероятно изобразяваше тази птица.

Стоящият на носа хвърли въже, Осейон го хвана и го прокара зад подпора. Опъна въжето, полюшвайки се напред-назад, за да изравнява напрежението при движенията на лодката. Хвърлиха друго въже от кърмата. Беренет го омота около друга опора и стегна възел. Мендарк, Талия и Лилис слязоха в лодката. Беренет също скочи и нещо изхрущя в нахвърлените на дъното торби. Последен се прехвърли Осейон, моряците хванаха веслата и отблъснаха лодката.

Единият задърпа въжето, вързано от Беренет — помисли, че само се е закачило някъде, — но то не поддаваше. Изведнъж положението стана твърде опасно. Зададе се огромна вълна, водната повърхност пред нея хлътна надолу, въжето издърпа кърмата нагоре а носът увисна. Дори Лилис се досети, че вълната ще ги погълне или ще я сплеска в пристана.

Пендер замахна с нож, но грамадата наистина ги запрати в малкия пристан. Някой писна. В скрибуцането и пращенето на дървения изглеждаше, че потъването е неминуемо. Макар и залята, лодката се завъртя и отскочи към по-спокойната вода под кея. Мачтата чегърташе по гредите на долната площадка.

Моряците прибраха веслата и избутаха пострадалия съд още по-навътре, отблъсквайки се от подпорите. Изгребаха водата, а Пендер спокойно запали фенер, пристъпи към средата и сграбчи Беренет за ревера на куртката.

— Некадърен глупако! — извика в лицето му и го разтърси. — За малко да погубиш всички ни.

Беренет се опита да го отблъсне и хубавата дреха се разпори.

— Проклет да си, ще си платиш за това!

— Не, ти ще си платиш! Виж какво направи на новата ми лодка!

— Ха, това било лодка! — изсмя се Беренет. — С нея не можеш да прекосиш и вана.

Пендер бе свикнал да слуша обиди, но много се гордееше с придобивката си.

— Ами да, баластът й тежи! — изрева той и ловко събори Беренет зад борда.

— Какви ги вършиш, по дяволите?! — кресна Мендарк.

Беренет изчезна в мазната наглед вода, после изскочи с псувни и пръхтене.

— Що за смотаняк — изфуча Пендер. — Няма да го взема. Плувай към стълбата! — извика той на жертвата си.

Беренет се изтласка във водата към най-близката подпора.

Мендарк се изпречи пред лодкаря. На челото му кървеше дълга дълбока драскотина.

— Ще плавате ли до Зайл, или ще ходите? — смразяващо го попита Пендер.

— Ще съжаляваш за това! — изграчи Беренет, пропълзял по гнила дъсчена стълба.

— Прибери го в лодката! — кипна Мендарк.

— По-скоро ще пукна! — сопна се лодкарят, без да извърне поглед.

— Или всички тръгваме, или никой — заяви Мендарк, но гласът му трепна.

— Щом така предпочитате… Ще ви върна остатъка от аванса, то се знае. Черт, дай ми заключеното ковчеже.

— Все пак — заговори по-тихо Мендарк — не може ли да се споразумеем?

— Аз решавам кой да пътува в моята лодка. Няма да го взема.

Мендарк изтри кръвта от очите си. Лодкарят се инатеше, но той не беше готов да настоява, особено заради човек, когото подозираше в предателство.

— Доближи стълбата — помоли Мендарк.

Хвана се за кея и още повече снижи глас. След малко Беренет го блъсна и се развика:

— Хения те предаде, глупако! Няма да ти простя това оскърбление.

Мендарк се вцепени.

— Хения?! А защо ми казваш чак сега?

— Не бях сигурен, докато тя не се отдели от нас, а после беше все едно. За разлика от някои аз не обвинявам без доказателства!

Мендарк се озърна свирепо към Талия, но тя лежеше по гръб и от носа й шуртеше кръв. Пак понечи да се качи по стъпалата и да подхване увещанията си. Беренет го бутна надолу с ботуш.

— Твърде късно е, Мендарк! Служих ти вярно, а ти съдеше за мен по клюки, и то от нейната уста! — Той плю към Талия. — Ще сторя всичко по силите си, за да те смачкам веднъж завинаги.

Издърпа се нагоре по стълбата толкова озверял, че изражението му можеше да вкисне мляко.

Мендарк скочи унило в лодката. С размазаната по бузата кръв приличаше на някой дивак, приготвил се за война.

— Дано си струваш парите — рече неприязнено на Пендер.

— Струвам си — отсече лодкарят не по-приветливо. — Я сядай! Ей Черт, подредете багажа.

По-ниският от двамата моряци — късокрак мъж с изпъкващи под елека мускули, даде някакви знаци с пръсти на другия. Наместиха както трябва сандъците и раниците. Пътниците се събраха под навеса при носа. Три пръста на Осейон бяха порязани и смазани между греда на пристана и борда на лодката. Талия явно беше зашеметена, до слепоочието й се издуваше цицина и цялото й лице беше окървавено. Лилис само си бе натъртила брадичката при падането.

Мендарк непохватно повдигна Талия, главата й се отметна назад и гърлото й заклокочи. Лилис се въртеше безпомощно около тях и лееше сълзи — помисли, че приятелката й умира.

— Задавила се е, глупако!

Пендер безцеремонно избута Мендарк и дръпна Талия към себе си. Тялото й се опря на колене, а лодкарят бръкна в устата й да издърпа езика напред. Тя се разкашля и изхрачи кръв на дъното.

— Вода! — извика Пендер.

Осейон му подаде пълен черпак. Лодкарят грижливо обърна главата й настрана и полека изми лицето й с дебелите си пръсти. Сложи я да седне и доближи фенера към нея.

Щом се махна кървавата маска, не личеше да е пострадала чак толкова. Носът й беше подут, костта —