може би спукана, отокът отляво на главата й беше доста голям. Талия отвори очи и Лилис си отдъхна шумно.
— Уф… — изгъгна жената. — Какво стана?
— Почини си — настоя Пендер.
Мендарк й помогна да се премести на носа върху сгънато платно. Лодкарят се обърна към Осейон, който търпеливо седеше встрани и разглеждаше ранените си пръсти.
— Ей, как ти е името? — попита лодкарят момичето.
— Лилис.
— Слушай, Лилис, напълни черпака с вода от онази бъчва… Канелката е ей там… А така. Измий му ръцете и махни мръсотията от раните. Можеш ли?
Момичето се боеше от Осейон, толкова едър и привидно свиреп, пък и голите му ръце бяха покрити чак до раменете с татуирани племенни знаци.
— Да — изписука с тих гласец и се зае да му помогне, но все поглеждаше през рамо към Талия.
Пръстите бяха нарязани до костта от мидите по пристана, но не и счупени. Скоро ги намаза с мехлем и ги превърза. Погрижи се и за срязаното чело на Мендарк.
— Да видим сега колко е повредена нашата „Гъска“ — промърмори Пендер. — Ей! — кресна на екипажа. — Изтеглете я до онази подпора за да огледам отдолу.
Вързаха се с въже за дървената колона и го опънаха така, че разкривените дъски на лодката да останат над водата. Пендер се съблече по мърляво бельо и се гмурна. Разгледа старателно следите от удара. Лилис надничаше през борда и се чудеше на огромния му белезникав търбух и дебелите бутове.
Малко под планшира лодката беше нацепена, под ватерлинията корпусът оставаше непокътнат, но имаше изметнати дъски и дори в спокойната вода под кея вътре се процеждаха струйки. Пендер се намръщи.
— Черт! Дай ми парче платно, ей толкова голямо — показа му с ръце.
Докато морякът изреже парчето, лодкарят се зае да намести дъските с чук и длето. Мендарк ту ставаше, ту пак сядаше, взираше се във всички посоки и се гризеше отвътре за загубеното време. Накрая намазаха платното с катран и го заковаха отвън, запълниха с катран процепите и отвътре. Развиделяваше се въпреки мъглата.
— Ще издържи до някое време — прецени Пендер и се почеса по наболата брада. — Но ще е доста рисковано в открито море при тези вълни…
— Да тръгваме! — настоя Мендарк уплашено. — С всяка минута опасността нараства.
— Тогава да не се бавим повече. Вие там, на носа! — подвикна лодкарят. — Изгребвайте водата с това.
Хвърли им дървена кофа.
Но тъкмо се приготвиха да потеглят, и над стълбата, по която се качи Беренет, застана висок силует.
— Не мърдайте оттам! — заповяда Тилан със странно приглушен глас.
Мендарк се надигна. Бившите му войници сега стояха зад Тилан, въоръжени с копия. Още някой, може би Беренет, се спотайваше в сенките.
— Ей, ти, дебелако! — извика Тилан. — Докарай лодката при стълбата.
Пендер се вторачи в него, но не изпълни нареждането. Стражниците се приготвиха да хвърлят копията.
— Не се намесвай — предупреди Мендарк, — иначе ще превърна мозъка ти в същото желе, каквото беше след заклинанието на Тенсор.
Тилан разпери ръце.
— Хайде да се държим разумно. Искам само лодката и златото. Ти си скрил предостатъчно пари на други места.
Мендарк потърси с поглед помощ от Талия, но тя беше толкова замаяна, че трудно проумяваше какво става.
— Искаш да видиш и мен мъртъв — допълни Мендарк.
Пендер стоеше точно зад него и прошепна нещо в ухото му. Мендарк трепна.
— По-бързо! — подкани ги Тилан. — Или ще пронижа с копне това хлапе.
— Не ми е никаква! — троснато отвърна Мендарк.
Лилис се смръзна.
— Мини зад мен — каза й Осейон и момичето охотно са скри, надничайки между ръката и тялото му.
— Гребете натам — нареди Пендер на моряците.
— Не пипайте веслата… — възрази Мендарк, но лодката вече доближаваше стълбата.
Щом докосна пристана, Черт са хвана за дъските, а Тилан се спусна колебливо по проядената стълба.
— Черт, вържи въже за стълбата — тихо поръча Пендер. — А ти, мъжаго, хващай веслата и се приготви да гребеш като побеснял.
Осейон седна на дъската и стисна дръжките на веслата с превързаните си пръсти.
— Оставете сандъците — заповяда Тилан и неспокойно погледна към горния край на стълбата.
— Какво има? — заяде се Мендарк. — Изсули се дотук без разрешение от хлуните ли? По-скоро ще хвърля златото в морето, отколкото да ти го дам доброволно.
Тилан повика стражниците. Те се наредиха по стълбата, а шестият стъпи в лодката.
— Стига сте се помайвали!
Стражът си опита силите с първия сандък, но откри колко е тежък. Все пак го повдигна до коленете си, но тогава Черт, който още се държеше за пристана, разклати лодката безмилостно. Стражът залитна и изтърва сандъка върху крака си. Изрева от болка.
— Напънете ги тия весла! — изръмжа Пендер.
Лодката отскочи назад, въжето се изопна и откърти долната половина на стълбата от кея. Тилан и стражниците се вкопчиха отчаяно в кея.
— По-силно! — кресна Пендер.
Прогнилото дърво се прекърши при краката на Тилан. Стражниците цопнаха във водата и, влачени от лодката, се замятаха безпомощно под тежестта на кожените си доспехи.
Черт запрати и пострадалия страж при тях, клъцна въжето и лодката се отдалечи бързо. Докато Тилан се покатери и грабне копие, вече се бяха скрили зад гъсто наредените подпори на кея.
„Танцуващата гъска“ тъкмо се подаваше изпод скриващия я кей и от носа отекна вик:
— Черните юмруци!
Стрела от арбалет се заби в подпората до главата на Пендер.
През дъждовната пелена към тях се носеше ниска черна галера, задвижвана от усилията на мнозина гребци. Пендер не се подвоуми.
— Назад!
Лодката се завъртя върху гребена на вълна и се стрелна обратно в спокойствието и сумрака под кея.
— Ами сега? — изпъшка Мендарк.
— Няма как, ще се опитаме да ги изпреварим — отсече лодкарят.
— Да изпреварим галерата?!
— С този вятър шансът не е малък. А и по-добър нямаме. Не се ли измъкнем до десетина минути, няма да им избягаме. Готови ли сте?
Мендарк кимна — знаеше, че не могат да умуват повече. Пендер насочваше лодката на зиг-заг под пристанищния град. Стигнаха до края му на друго място. Денят бе настъпил. Патрулиращият кораб не се виждаше никъде. Двамата мълчаливи моряци закрепиха горната половина на мачтата. Пендер бавно пусна лодката напред, още малко…
— Сега!
Моряците загребаха усърдно. Лодката се движеше мудно сред високите вълни. Платното се вдигаше на
