Тъмна е луната

празно, имаше само няколко скамейки, издялани в камъка. Точно под шахтата закрит с капаци процеп пресичаше пода на изкуствената пещера, а около него се бяха надигнали подобни на гейзери издатини в червено, кафяво и черно.

— Проломът… — въздъхна Талия.

— Точно така — спокойно потвърди Мендарк.

Тя усещаше повей от отвори за проветряване да облъхва лицето й, макар че през никой от тях не проникваше дневна светлина.

— Как ще го направите? — обади се плахо Зара.

Мендарк зяпаше навъсен близката скамейка.

— Ех, ако знаех…

След много часове отново бяха под шахтата, липсваше само Тенсор, а и Мендарк бездруго не искаше той да припарва тук. Събраха всички предмети с концентрирана в тях сила, които успяха да намерят. Взеха и парче от портала, през който бе минал Рулке, и възстановеното метално огледало. Игър пак носеше най- скъпоценното си творение — големия рубин. Аакимите се бяха трудили цяла нощ, за да му придадат формата на жезъл с идеално успоредни стени. Намалиха огледалото и с ивиците от него направиха миниатюрни полукълба в двата края на рубина, с обърнати навътре отразяващи повърхности. Целият жезъл бе обвит в метални ленти с инкрустирани в тях късчета от портала.

— Какво представлява всъщност? — даде воля Талия на любопитството си.

— Няма име — сви рамене Мендарк. — Измислих го според нуждите ни. Ако щеш, наричай го увеличител. Готов ли си, Игър?

— Не! — изхриптя Игър, разкрачен над процепа и стиснал в ръце увеличителя.

После го протегна напред и кимна отсечено.

Мендарк затвори очи и вдигна пред себе си грижливо подбран зеленикав светлик от минерала хелиотроп. Вътрешността на кристала беше нашарена с червени петна като капки кръв.

— Призови сила, Игър. И я насочи точно, иначе ще изгориш ръката ми. — Той изви глава към останалите: — Загасете другата светлина — сега!

Аакимите угасиха светлиците си. От разлома се надигнаха изпарения. Подът под краката им се разклати леко и тръпки залазиха по кожата на Талия. Тя погледна с боязън нагоре — основите още си бяха здрави.

— Игър, нали си спомняш градежа на Нощната пустош? — тихо попита Мендарк.

— Все едно е запечатан във всяка клетка на тялото ми — озъби му се Игър.

— Чудесно, защото трябва да го нанесеш по сферата, която ще създам. Насочвай силата!

Изпънатите ръце на Игър трепереха.

— Хайде! — прошепна той.

Мъничък розов проблясък изскочи между палеца и показалеца му. Краят на увеличителя трепна, но продължи да сочи право към кристала в ръката на Мендарк.

Талия долавяше напрежението, сякаш всеки атом наоколо се зареждаше с енергия. Слабичкото бръмчене на устройството премина в скимтене, после във вой, в писък и накрая се издигна до оглушаващ болезнен за ушите им шум. За частица от секундата рубинен лъч премина през огледалната повърхност и се заби в кристала. Глобусът засия като облак от кървави пръски.

Мендарк изпъшка, после светлината се разду колкото голям камък и застина във въздуха, студена като лед.

— Умален образ на Нощната пустош, каквато я сътворихме — обясни той.

— Не съм си представяла, че е толкова лесно — ахна Зара, вкопчила се в ръката на сестра си.

— Ха, лесно било… Това е само началото, а и тепърва напипваме пътя. Сега трябва да определим границите на Нощната пустош, да ги нанесем върху сферата и да им придадем действителните очертания. Чак тогава имат смисъл опитите да затворим пролуката под носа на Рулке.

— Продължавай! — изръмжа му Игър. — Така се напъвам, сякаш държа кон над главата си. Няма да издържа цял ден.

Мендарк извади от джоба си парче кехлибар, издялано във формата на тризъбец и прикрепено към лента, която той нагласи на главата си.

— Тук само аз притежавам дарбата за усета, нали? — Той огледа всички поред, но никой не възрази. — Значи тази роля се пада на мен, а ти, Селиал, вземи тризъбеца и очертавай границите по сферата. Малиен, не бих те молил, но няма кой… ще заемеш ли моето място?

Тя освободи ръката си от превръзката, намръщи се и отвърна:

— Ще направлявам силата, доколкото мога. Да започваме.

Тя протегна на Мендарк свободната си ръка, той затвори очи и устните му зашаваха. Селиал поднесе тризъбеца към кълбото от замръзнала светлина и там се появиха три тънки линии. Тя плъзна плавно зъбците по сферата и линиите постепенно очертаха троен пръстен.

— Трудничко е — промърмори Мендарк и попи потта от челото си.

— А не е дори и една стотна от работата — дрезгаво добави Игър.

— Знам!

В началото на третия кръг се появи лек зигзаг в линиите. Селиал се овладя, но скоро ръката й се размърда неволно и описа криволици по сферата. Тя изтърва тризъбеца, ръцете й се отпуснаха безволно и изпитото й лице помръкна.

— Не мога! — призна, останала без дъх. — Усещам го от другата страна как чака… и злорадства.

Игър изстена и болното му коляно се подви. Щеше да падне, но Талия се хвърли към него и го задържа прав. Светлинното кълбо започна да гасне.

— Поддържай го! — кресна Мендарк. — Искам още сила, Игър. Спреш ли сега, може би няма да успея да възстановя всичко.

Мускулчето на скулата на Игър пак заподскача. Погледът му се стрелкаше във всички посоки. Сферата отново леко засия.

— Добре ли си? — попита рязко Мендарк.

— Аз… аз мисля, че ще успея да го превъзмогна. Мендарк, нямаш представа към какви ужасяващи спомени ме връща всичко това.

— Сега имаш подкрепата ми.

— Да, но предишния път я нямах — студено отвърна Игър. — Какво ще правим?

Мендарк изви очи към Селиал, отмаляла на пода. Волята отново й бе изменила. Той поклати глава.

— Аз ще опитам, макар да ми е за пръв път — предложи Талия.

Тя се наведе и взе тризъбеца от сгърчените ръце на Селиал.

Но и нейните пръсти започнаха леко да треперят.

— Не мисли за нищо — заръча й Мендарк. — Освободи съзнанието си за връзката с мен.

Задачата се стори почти непосилна на Талия. Тя започна да очертава сферата с тризъбеца. Но трите жълти линии се разкривяваха почти както под ръката на Селиал.

— Не, не! — развика се Мендарк. — Не следваш посланията ми. Съсредоточи се!

Линиите полека започнаха да се изравняват, явно Талия постигаше напредък. Бяха оградили половината от повърхността на сферата, когато Мендарк се свлече на пода. Дишаше учестено.

— Трябва да си почина. Игър, ще издържиш ли?

— Какво друго ми остава? Но побързай!

— Само минутка-две — отвърна Мендарк и склони глава между коленете си.

И Талия се отпусна. Призляваше й, а стиснеше ли клепачи, виждаше светещите линии. Изведнъж подът се разтресе. От пукнатината блъвна газ и пламна във въздуха. Белият пушек я задави, опърли носа, гърлото и дробовете й. Тя изхриптя:

— Веднага се качвайте по стълбата!

Червената сфера, наполовина опасана с тройни линии, изчезна. Дълго потисканата слабост от досега с магията сякаш избухна у Талия, но тя метна Малиен на рамо и се затича към стълбата. Повечето аакими вече се бяха скупчили там.

— Дръпнете се! — изрева Аспър, понесъл безпомощната Селиал.