Угнетена от умората и студа, тя дори не се плашеше от мисълта за Рулке. Издърпа килим пред камината, нагъна го и седна колкото се може по-близо до пламъците. Накрая свали ботушите и чорапите, за да опре премръзналите си ходила върху самата решетка на камината.
Остана така часове наред — малка покрусена фигурка, опряла брадичка върху юмруците си. Къдриците й, червени като залез, стърчаха оплетени. От време на време тя прокарваше пръсти по решетката и тогава от тях се отделяха мънички, изкрящи черни сферички, които политаха нагоре като сапунени мехури.
Накрая все пак се сгря. Изведнъж й се доспа като от сънотворна отвара. Дори права трудно задържаше очите си отворени. Не бе спала от цяла вечност. Покатери се на леглото, смъкна мърлявите си дрехи, в които се бе катерила по кулата преди няколко дни, и се тръшна между ледените копринени чаршафи. Заспа дълбоко, без сънища. Нощната пустош бездруго беше като сън наяве.
— Каран!
Печалният вопъл я събуди неочаквано. Чувстваше се освежена като след дълъг отдих. Името й бе прозвучало така, сякаш човекът, които го бе извикал, отдавна е загубил надеждата да чуе отговор.
— Тук съм! — кресна тя.
Дълго мълчание. Когато зрението й се проясни, познатият силует на Лиан се очертаваше на входа. Той влезе, накуцвайки. Изглеждаше на ръба на лудостта. Дългата кестенява коса стърчеше разрошена, по челото и бузите му имаше засъхнала кръв, единият крачол на панталона му се развяваше на парцали. Той огледа стаята и понечи да се затътри навън.
— Лиан… — тихо го повика Каран. Той обиколи леглото и пак не я откри. — Горе съм, празноглавецо!
Тя се наведе над края на леглото и прекрасните й гърди се люшнаха над лицето му. Лиан отметна глава и видя разперените й за прегръдка ръце. Лицето му се менеше от такава смесица на облекчение, яд и похот, че тя прихна. Помогна му да се покатери и той потъна в обятията й.
— Собственото легло на Рулке! — промърмори, проснал се по гръб. — Ама че си нахална.
— А ти къде си се излегнал? — сопна се Каран с не съвсем престорено възмущение. — Що за комплименти ръсиш!
— Толкова съм изтощен, че ми е все тая къде лежа. Искам да спя и толкова.
— Ще почакаш малко. — Тя трескаво разкопчаваше ризата му, за да изпревари натежаващите му клепачи. — Намислила съм нещо още по-нахално, но не мога да го направя сама.
Когато до насита се погавриха с Рулке, двамата се отпуснаха задъхани, с долепени тела.
— Никой никога не го е правил тук — измърка Каран и го погали по бузата, — освен ако Рулке не сътворява призраци за собствено удоволствие.
Лиан не отговори. Спеше непробудно. Скоро и тя се унесе. Сънуваше дома си.
Лиан се събуди и не откри Каран. Дали не е било видение, внушено му от Нощната пустош? Облече се и по навик посегна към торбата с дневника и безценните записки за сказанието. Нямаше я. Сърцето му за малко не спря — едва сега се сети, че не я е виждал след изчезването си от Катаза. В портала ли се бе загубила?
— Каран… — В паника се спусна от леглото, отскочи нагоре и се хвана за глезена. — Каран!
— Чух те и първия път.
Спокойният й глас долетя откъм входа. Тя претича боса през стаята и се хвърли на шията му. Болният глезен не издържа и двамата тупнаха на пода.
— Какво има?
Каран погали лицето му, покрито със съсиреци. И кафявите му очи бяха кръвясали.
— Вчера си изкълчих глезена. Ти къде си ходила?
— Потърсих нещо за пиене. Жадна съм.
Тя опипа предпазливо глезена му и той изохка, без да се преструва.
— Толкова се радвам, че се намерихме, макар да сме
Пак го прегърна и го целуна по челото. А за Лиан невидимото присъствие на Рулке беше като буреносен облак, закрил слънцето.
— Ние сме в Нощната пустош.
— Че къде другаде да сме?
— И какво ще ни направи той, когато се върне?
— Не знам. — Тя подръпна крака му по-предпазливо. — Не е счупен. Обуй си ботуша, за да го крепи, докато е подут.
— Хъм…
— Добре ли си?
— Загубих си торбата с дневника, записките… всичко. И сега какво ще правя?
— Още си е в Катаза, глупчо, виси на стената в залата на последния етаж.
На Лиан му прималя от облекчение.
— И аз много ожаднях… Намери ли някаква вода?
— Още не. Върнах се за ботушите си.
— Е, натресохме се тук заради тебе. Казвай как ще се измъкнем.
— Де да знам. Очаквах порталът да ни прехвърли в Туркад, да последваме Фейеламор.
— Та ние дори не знаем дали е попаднала в града. Може пък Рулке да ни е
— Докато обикаляше, натъкна ли се на нещо, което да прилича на портал?
— Нищо не видях. Стоварих се насред огромна зала.
— А аз — в басейн. Не знам дали това е порталът. Но как е възможно да съществуват два входа?
— Не ми е ясно, а и главата ми не я бива в момента. Нали чу какво каза Рулке? Имал нужда от нас. Ще се върне.
— Ако успее — промърмори Каран.
— Значи най-добре да намерим портала преди това.
— Ще можеш ли да се върнеш в залата, където си се озовал?
Но тя не се надяваше много на това. Лиан изобщо не беше способен да се ориентира в посоките.
— Вероятно не.
— Тогава да отидем там, където цопнах аз.
Повлякоха се в сумрака, а той се чудеше как Каран намира пътя в толкова лишено от отличителни белези място. И все пак накрая стигнаха до басейна. Тя нагази в блестящата течност, която не мокреше.
— Усещаш ли нещо? — подвикна Лиан.
— Не…
Каран кръстосваше из басейна, по средата се потопи цялата. Излезе и лъскавите черни топчици още дълго се стичаха от нея.
— Значи сме в капан. Върне ли се Рулке, трябва да му покажем колко се страхуваме и да сме сговорчиви.
— Първото условие хич няма да ме затрудни — изсумтя Каран на връщане.
— Ами ако се е разправил с всички в Катаза?
— Хайде да съхраним здравия си разум и да чакаме сгоден случай.
— Аз не…
— Лиан, той е омаломощен. Не видя ли колко мудно реагира срещу мен?
Лиан не бе забелязал нищо подобно. Предположи, че Каран преувеличава, за го ободри, но той само посърна повече. Как дръзваше тя да се мери по ум с Рулке? Това го озадачаваше и плашеше.
— Той не разполага с пълната си сила — продължи Каран, — но май още не го е проумял. Непременно ще имаме своя шанс и тогава ще му отвлека вниманието, за да влезеш в портала. После и аз ще скоча след тебе.
— Накрая и той ще ни последва. Просто ще се върнем, където бяхме, или ще се напъхаме в още по- гадна дупка, а Рулке ще ни гони по петите.
