знаел с какво сме се захванали.
— Какво ви казвах?! — стъписа се Игър. — Знае всичко. Разиграва ни!
— Не може да ни види оттам — сопна му се Малиен. — Но доколкото моделът е точно копие на Нощната пустош, Рулке вероятно е в състояние да открие какво вършим.
— Сигурно има и друг начин да открием пролуката — промърмори Талия.
— Разполагаме ли с вещ, която Рулке е докоснал след излизането от портала? — сепна се Мендарк. — Тогава ще можем да използваме един от принципите на Тайното изкуство, за да проследим преминаването му.
— Пипна Огледалото на Аакан — обади се Шанд, — но ще е прекомерна дързост да го използваме.
— А изумруда? — спомни си Аспър.
Игър го бе наситил с мощ при разлома и после го беше метнал, за да унищожи Рулке, който обаче разпръсна заклинанието и смля кристала.
— Останаха и капки от кръвта му по пода — допълни Шанд.
— Превъзходно! — възкликна Мендарк.
Малиен се обърна към Аспър.
— Съберете зрънцата от изумруда и изстържете кръвта. Всичко, до последната прашинка!
Аспър и Зара се покатериха устремно по стълбата. Подът се разтресе за кой ли път. Талия се взираше в тавана, долавяше и с тялото си тежестта на скалите и кулата отгоре, които се крепяха на толкова податливи опори. Задушаваше се…
Игър се бореше все по-неуспешно с поддържането на модела — той ту избледняваше, ту просветваше. Чакането се проточи в жегата, но накрая Аспър се върна с изумрудените трошици в кесия, Зара пък донесе паничка с малко остъргани съсиреци на дъното.
— Стрийте песъчинките от кристала на прах — нареди Мендарк.
Още чакане заради твърдите останки от изумруда. По някое време блещукащият прах беше готов и смесиха кръвта с малка част от него. Отново наситиха разкривената сфера с енергия през рубиновия жезъл, Игър промърмори думите на сигнала и Зара издуха сместа през тръбичка към върха на модела.
Сферата засия, после кървавите петънца по нея угаснаха заедно със зеления фон. За миг мрежата от жълти линии изпъкна освен в една точка при южния „полюс“. Там мрежата беше извита във фуния с възел в тесния край, а отгоре се виждаше зеленикаво покритие. Това беше пролуката в Нощната пустош.
— Задръж така! — изрева Мендарк, Игър извлече сила от разлома и моделът застина.
Всички вкупом си отдъхнаха.
— Готово ли е? — чу се младежкият глас на Зара откъм покритата със сяра скамейка.
— Де да беше готово… — почеса се по брадичката Игър. — Само успяхме да открием портала.
— Най-трудното тепърва предстои — съгласи се Мендарк. — И най-опасното. Ще го затворим, за да е непроходим.
С рязък грохот цепнатината в пода се разшири забележимо. От тавана се посипаха късчета камък. Стоящите в залата не само чуха, но и усетиха как основите над тях застенаха, отърквайки се. Талия знаеше, че ужасът в очите на Мендарк и Аспър се чете и в нейния поглед.
— Как ще успеете да го затворите? — попита тя прегракнала.
— Както поначало затворихме Нощната пустош. Заклинанието обаче изисква огромна мощ. Не съм убеден, че запазих достатъчно сили за него. Цялото ми тяло крещи за почивка.
По лицето на Малиен избиваха обилни капки пот.
— И моето — изпъшка тя. — Това е по-лошо и от болката в рамото.
— Не е късно да се откажем — със същия хрипкав глас напомни Игър.
— Няма да стане — сопна се Мендарк. — Като сме се захванали, да стигнем до края.
Тук-там по дължината на процепа нагоре се извиваха струйки изпарения. Подът не се укротяваше. А частичната парализа пак скова Игър заради страха от смъртния му враг.
— Мендарк — обади се Шанд настойчиво, — опитваш се да тласнеш Игър отвъд предела на възможностите му.
— Не повече, отколкото пришпорвам и себе си — отвърна Мендарк с пренебрежение.
Щом го чу, Игър отметна глава назад.
— Трябва… да го направим! — изфъфли той с половин уста. — Аз ще се… подготвя. — Наистина успя да се овладее. — В знанията за Забранените опити надминавам всички ви. Разпределете си зеления прах. Щом кажа, издухайте го едновременно към портала и по целия модел. Мендарк… Ти, Талия и Малиен ще го закрепите там, докато свърша моята част от работата. Ще почерпя сила от разлома за последен път, ще насоча енергията с жезъла и ще слея изумрудения прах с модела… С такава непроницаема обвивка — и ако сме късметлии — Нощната пустош ще бъде затворена окончателно.
— Не ми харесва — завъртя глава Малиен. — И без това… — Прекъсна я мощно изхвърляне на пара от пукнатината. — Разломът е все по-неустойчив. Извлякохте твърде много енергия от него.
Подът се тресеше, заради изпаренията въздухът в кухината помътняваше.
— Май нещо се размести току-що под нас — прошепна Талия.
— Нямаме избор — отсече Мендарк. — Просто направете необходимото!
Докато останалите подготвяха праха, той обсъди с Игър ограниченията, наложени от Тайното изкуство, и подробностите от градежа на Нощната пустош.
Талия приклекна до Малиен.
— Най-добре е да се махнат всички, които няма защо да стоят тук. Ако се случи най-лошото, поне някои ще се спасят.
— И какво ще ги сполети после? — изръмжа Игър.
9.
Затварянето на портала
— Представям си как ни се присмива — изхленчи Игър и си избърса челото.
Талия също се боеше, но малко оставаше да го зашлеви.
— Глупости! — скастри го Мендарк. — Я се стегни.
Игър застана над разлома, чиято цепнатина вече беше широка два пръста и минаваше през пода, стените и тавана. От дълбините се чуваше бълбукане и съскане. Той се напрегна, за да запечата в съзнанието си измеренията на Нощната пустош, а след това да вземе енергия от разлома.
— Готови ли сме? — по-сдържано попита Мендарк.
— Да! — увери го Талия и поднесе към устните си тръбичка, пълна с изумруден прах.
Около модела стояха още Аспър, Зара и Баситор. Малиен щеше да помага на Мендарк в насочването на енергията. Другите се бяха качили по стълбата.
— Броя до три. — Мендарк се вторачи в Игър. — А щом всеки от вас направи каквото се иска от него, наведете глави и закрийте очите си. — Едно… Две…
Той зажумя, за да избистри образа на Нощната пустош в ума си.
— Той е твърде могъщ — зашепна Игър. — Чувствам как възпрепятства усилията ни и пази силата си за мига, в който сбъркаме. А това е неизбежно. Нима знаем какво вършим?
— Той е немощен! — изсумтя Мендарк. — Опитва се да ни подлъже защото няма друг изход. Помни, че за този процес е необходима точност. Не прекалявай със силата. Игър, чуваш ли ме?! На крачка сме от ръба на бездната. Опомни се най-сетне! Ще се справиш ли? Ако не, разкарай се оттук, за да те замести друг!
Не си направи труда да не допусне надменност в гласа си и всички го разбраха добре. Настъпи дълго мълчание.
— Ще мога… — потръпна Игър и избърса потта от очите си.
Талия въздъхна с облекчение. Мендарк вдигна ръка и замахна надолу.
— Три! — изплющя думата като камшик.
Като един те издухаха праха към модела и се хвърлиха по очи на пода. В миг зеленият облак заискри по цялата сфера, после Игър изрева неистово, вдиша с пълни гърди и краят на рубиновия жезъл блъвна истински фонтан от светлина.
— Много е! — изкънтя викът на Мендарк.
Ослепително сияние избухна в модела, проникваше през дланите им, през клепачите и за кратко
