Тъмна е луната

лист се опразни, после се появиха солените равнини и изваяните от вятъра възвишения в околността. Изображенията се сменяха, но макар че половината лице на Игър се вцепени от напрежение, той не изтръгна от Огледалото нищо освен сцени от Сухото море.

Мендарк увещаваше Тенсор да сподели с останалите какво знае за Огледалото. Аакимът, прегърбен в една ниша на пещерата, се преструваше на глух.

— Летописецо, ето ти възможност да изкупиш вината си — обърна се Мендарк към Лиан. — Ти какво узна от Тенсор, докато му помагаше толкова охотно?

Лиан излезе напред неловко, искаше му се само да се пъхне някъде в сенките.

— Научих, че е изработено на Аакан в древността и е помагало за виждане надалеч. Лично Тенсор го е пренесъл тайно на Сантенар, рискувайки живота си. — Поколеба се, май за пръв път в живота си се смущаваше пред своите слушатели. — Открай време се смята, че то съдържа сила, но не е вярно…

— Ха, заблудили са те! — вметна пренебрежително Игър.

— …то обаче е съхранило безброй тайни — продължи Лиан, — стига някой да намери ключа към тях. Повечето са скрити, дори Тенсор не успя да ги намери. — Пак се запъна, опитваше се да си припомни нещо. — Почакайте! Фейеламор каза, че разполага с ключ и той е в Туркад!

— В Туркад?! — смаяно повтори Мендарк.

— Истински ключ ли? — с недоумение попита Талия.

— Само това каза.

— Друго научи ли? — подкани го Мендарк.

— Ами знаем — все по-уверено подхвана Лиан, — че Ялкара е откраднала Огледалото от аакимите при превземането на Тар Гаарн и го е отнесла със себе си в построения от нея Хависард. Тя е добавила тези знаци по рамката, но никой от аакимите не е наясно със смисъла им. Прав ли съм, Малиен?

— Така е. Сигурно тя е добавила и грозния символ с полумесеците — потръпна Малиен.

— Фейеламор е убедена, че Ялкара някак го е променила, за да постигне собствените си цели. Предполагам, че тъкмо затова Фейеламор толкова настървено се стараеше да се сдобие с Огледалото.

— Шанд — каза Мендарк, — ти много чевръсто грабна Огледалото, след като Рулке изчезна от погледите ни, а и набързо избълва някакви оплетени пророчества. Какво не си споделил с нас?

— Знам, че аз не мога да го използвам! — разгорещи се Шанд и закрачи из пещерата. — Огледалото е като книга с летописи. Може да разкаже много истории, сред тях и неимоверно значими, ако някой успее да ги състави от откъсите, които то показва. Но това Огледало на Аакан е хитроумна, лукава вещ, не ми е присъща силата, достатъчна да изтръгна истината от него. И никой от нас няма тази сила — дори ти, Мендарк.

Пак се смълчаха в още по-потискащата жега. Тенсор се бе превил със затворени очи в своето ъгълче. „Няма да дочакаме помощ от него“ — рече си Каран, взряна в сломения ааким с жалост, в която не липсваше презрение.

— Толкова мъки за нищо! — ненадейно избухна тя. — Всичко, което и аз, и Лиан изтърпяхме! Съсипията, сполетяла Шазмак. Глупашката война на Игър! Неизброимите мъртъвци. Горкият Раел… Колко обичаше Шазмак!…

— И всичко това за нищо — процеди Талия с покруса.

— Да го бях оставила във Физ Горго, нямаше да се случат тези беди — добави Каран окаяно.

— Кой знае — обади се Мендарк. — Може би просто си помогнала мъничко на Рулке да напредне в замислите си.

— Рулке не е бил в съзнанието ти, не знаеш що е страх — сгуши глава Игър.

— Познавам страха, и още как! — троснато отвърна Каран.

— И пак ще го изпиташ! Не забравям оскърбленията!

Каран се вторачи в него и срещна злия му поглед.

— Тъй, значи! — изфуча тя. — А ти колко хора уби, докато се опитваше да си го върнеш? Десет хиляди? Двайсет хиляди? Никой не може да каже колко са жертвите ти. Ако ей сега взема, че ти прережа гърлото, ще направя голяма услуга на цялата вселена.

Игър все така гледаше право през нея.

— Няма да го сториш — изстърга гласът му. — Мекушава си.

Тя се разтресе и извърна глава към Лиан.

— Като претеглим всичко — добави невъзмутимо Игър, — ти изигра дребна роля. Но безразсъдството на Тенсор е престъпно.

Аакимът бавно вдигна глава и се взря в Каран. На тази светлина огромните му очи изглеждаха виолетови, но в тях нямаше живец. След малко той отмаля и за облекчение на Каран пак се загледа в пода. Тя наруши първа тягостното мълчание:

— И все пак какво ще предприемете вие, които имате могъществото да повелявате на целия свят? — изрече Каран със свирепа студенина и изгледа поред Мендарк, Игър, Тенсор, Малиен и дори Шанд, който пак стоеше с гръб към нея при вратата. Никой не отвърна на предизвикателството. — Ще молим покорно да станем негови роби ли? Или ще се скрием в някоя тъмна бърлога и ще чакаме той да върши с нашия свят каквото му скимне?

Шанд се обърна към тях и напуканите му устни се извиха в намек за усмивка.

— Има нещо, което можете да направите, въпреки че не си представям как ще бъде осъществено.

Всички извиха глави към него, само Тенсор не шавна.

— Казвай де — подразни се Мендарк накрая. — Крайно време беше и ти да поемеш някаква отговорност за бъркотията.

— Възбраната се е появила, след като Шутдар унищожил флейтата. И нищо не може да се прехвърли между Трите свята.

— Познато до втръсване! Няма ли да чуем от тебе нещо, което не ни е известно?

— Рулке непрестанно ще търси начин да преодолее Възбраната — невъзмутимо продължи Шанд. — И за да успее, трябва да създаде втора златна флейта или подобно устройство… може би такова е новото му творение. Как да му попречим? Има само един начин — да направим свое устройство, да прогоним Рулке обратно на Аакан и завинаги да направим Сантенар недостъпен за другите светове.

— Това ли предлагаш?! — изуми се Игър.

— И то най-смирено — ухили му се Шанд, — както се полага на прислужник в селска страноприемница.

Игър му обърна гръб с досада.

— Стар глупак. Ако беше възможно, щеше да бъде направено отдавна.

Несъгласието му като че подтикна Мендарк да се заинати.

— Нима? Шанд, това е много интересно. Слушаме те.

— Гениалността на Шутдар се е проявила не само във факта, че сътворил златната флейта, но и в умението му да я използва. Изглежда за това е необходима твърде необичайна дарба. И тя се среща рядко сред силните на деня. Защото е несъвместима с привързаността към механизмите, а и с изтънченото умуване. Един вид… — той помисли миг-два — …съпричастие. Проходите между Трите свята са невеществени, сложни, променливи. Затова онзи, който борави с тях, трябва да ги достигне със съзнанието си, да се настрои в тон с крайната точка на прехвърлянето, да създаде мелодия, която е в хармония точно с този Път и никой друг.

Останалите го зяпаха втрещени. Каран се питаше слисано откъде старецът знае всичко това.

— Да, Рулке е измислил флейтата и е помагал на Шутдар в направата й — казваше им Шанд. — Така се твърди в „Предание за Златната флейта“. Но Рулке изобщо не се научил да си служи с нея, защото Шутдар я откраднал. Мен ако питате, нямаше и да се научи.

— Не разбирам… — проточи Каран. — Нали Рулке първо пренесъл Шутдар от нашия свят, за да изработи флейтата. Щом му е било по силите, за какво му е притрябвала златната флейта?

— Прибягнал е до призоваване — обясни Мендарк. — Най-опасния похват в Тайното изкуство. В половината случаи погубва или призовалия, или призования.

— Или и двамата! — уточни намръщено Игър.

— Пък и никой не може да призове себе си — уточни Малиен. — Рулке обаче искал да се прехвърля безпрепятствено между световете. Ето ти причината за създаването на златната флейта. Не знаем само