Финист — ясен сокол
Руска приказка
Живял в едно село селянин с жена си. Те имали три дъщери. Дъщерите пораснали, а родителите остарели и ето че дошло време и жената на селянина умряла. Селянинът започнал сам да се грижи за дъщерите си. И трите били хубави, еднакви по хубост, но с различни характери.
Старият селянин бил заможен човек и милеел за дъщерите си. Поискал да вземе у дома си някаква баба-шетачка, която да върши домакинската работа. Но най-малката дъщеря, Марюшка, рекла на баща си:
— Тате, няма защо да вземаш шетачка, аз ще се грижа за къщата!
Поела Марюшка домакинството наместо майка си. Всичко умеела, всичко и идело отръки, а което не знаела, с упоритост го усвоявала и работата тръгнала. Бащата гледал най-малката си дъщеря и се радвал. Драго му било, че тя е такава умна, работна и кротка. Марюшка била и хубавица, а добрината я правела още по-красива. По-големите й сестри също били красиви, но все им се струвало, че не са достатъчно хубави и за да се разхубавяват, слагали белило и червило и се докарвали в нови дрехи. Случвало се двете по-големи сестри цял ден да седят и да се гиздят, а вечерта пак били такива, каквито и заранта. Те виждали, че денят минавал, че изхабили сума белило и червило, а не станали по-хубави и се сърдели. А Марюшка вечерта била уморена, но затуй пък знаела, че добитъкът е нахранен, че къщата е чиста и подредена, вечерята готова, хлябът за другия ден омесен и че баща й ще бъде доволен от нея. Поглеждала тя сестрите си с радостни очи и нищо не казвала. А по-големите сестри тогава ставали още по-сърдити. Струвало им се, че заранта Маря не била такава, а привечер ставала по-хубава — от какво, не знаели.
Веднъж бащата се наканил да иде на пазар и запитал дъщерите си:
— Щерки, какво да ви купя, с какво да ви зарадвам?
Най-голямата дъщеря рекла на баща си:
— Тате, купи ми шалче, но цветята му да бъдат големи и украсени със злато.
— И на мене, тате, купи шалче — рекла средната — с цветя, украсени със злато, а между цветята да има нещо червено. Купи ми и ботушки с меки кончове и с високи токчета, които да тракат по земята.
Най-голямата дъщеря се разсърдила на средната и казала на баща си:
— Тате, и на мене купи ботушки с меки кончове и токчета, които да тракат по земята. Купи ми и пръстен с камъче — нали съм най-голямата ти дъщеря.
Бащата обещал да купи подаръци, каквито му поръчали двете по-големи дъщери, и попитал най- малката:
— А ти, Марюшке, защо мълчиш?
— На мене, татко, нищо не ми трябва. Аз никъде не излизам, не ми трябват премени.
— Не си права, Марюшке! Как тъй ще те оставя без армаган? Ще ти купя аз армаган.
— Не ми трябва армаган, татко — рекла най-малката дъщеря. — А ми купи перце от Финист ясен сокол, ако не струва скъпо.
Бащата отишъл на пазар, купил подаръци за по-големите си дъщери, каквито те поръчали, но не намерил перце от Финист-ясен сокол. Питал всичките търговци.
„Нямаме — казвали те, — такава стока не се търси.“
На бащата не му се искало да огорчава най-малката си дъщеря, своята работлива умница, но си тръгнал към къщи без перце от Финист-сокол.
А Марюшка не се огорчила. Тя се зарадвала, че баща й се върнал, и му казала:
— Нищо, тате. Друг път като отидеш, ще ми купиш моето перце.
Минало време, бащата пак се наканил да иде на пазар. Запитал дъщерите си какви подаръци да им купи.
Най-голямата дъщеря рекла:
Татко, ти миналия път ми донесе ботушки, нека сега обущарят подкове токчетата им със сребърни подкови.
Средната дъщеря чула какво казала най-голямата и рекла:
— Нека подкове и моите ботушки, татко, защото токчетата чукат, а не звънят — нека с подковите да звънят. А за да не се загубят гвоздейчетата на подковите, купи ми и сребърно чукче. С него ще зачуквам гвоздейчетата.
— А на тебе какво да купя, Марюшке?
— Потърси, татко, перце от Финист-ясен сокол — има ли или няма.
Отишъл старецът на пазар, бързо си свършил работата, купил подаръци за големите си дъщери, а за най-малката до вечерта търсил перце, но такова перце нямало, никой не продавал. Бащата пак се върнал без подарък за най-малката си дъщеря. Домъчняло му за Марюшка, а Марюшка се усмихнала на баща си и не дала да разбере, че и е мъчно, спотаила болката си.
Минало време, бащата пак тръгнал на пазар.
— Какви подаръци да ви купя, скъпи чеда?
Най-голямата се замислила, но не измислила изведнъж какво и трябва.
— Татко, купи ми нещо.
А средната рекла:
— И на мене купи нещо, татко, а към това нещо прибави още нещо.
— А на тебе, Марюшке?
— А на мене, татко, купи перце от Финист-ясен сокол.
Старецът отишъл на пазар. Свършил си работата, купил подаръци за по-големите си дъщери, а за най- малката нищо не купил — нямало такова перце на пазара.
Поел старецът към къщи и гледа: по пътя върви побелял дядо, по-стар от него, съвсем грохнал.
— Здравей, дядо!
— Здравей и ти, мили! Какво си се натъжил?
— Как да не тъжа, дядо! Дъщеря ми поръча да й купя едно перце от Финист-ясен сокол. Търсих и такова перце — няма. А пък тя ми е най-малката дъщеря, най ми е жал за нея.
Побелелият старец се замислил и сетне рекъл:
— Нека тъй да бъде!
Той свалил торбата от рамото си, развързал я и извадил от нея една кутийка.
— Скрий — рекъл той — тази кутийка; в нея има перце от Финист-ясен сокол. Запомни и туй: аз имам един син. На тебе ти е мило за дъщеря ти, а на мене — за сина ми. Моят син не иска да се жени, а вече му е време. Щом като не иска — няма да го насилвам. Той ми рече: „Ако някой ти поиска перцето, дай му го. Моята годеница го иска“ — тъй каза.
Като изрекъл тези думи, побелелият старец изведнъж се скрил от очите, изчезнал някъде, сякаш не го е имало.
Марюшкиният баща останал с перцето в ръка. Гледа той перцето — сивичко, просто. А никъде не могло да се купи.
Спомнил си бащата какво му казал побелелият старец и си помислил: „Види се такава е съдбата на моята Марюшка — да се ожени за човек, когото не познава и не е видяла.“
Върнал се бащата в къщи, дал подаръците на по-големите си дъщери, а на най-малката дал кутийката със сивото перце.
Нагиздили се по-големите сестри и взели да се присмиват на най-малката:
— Ти пък затъкни твоето врабчово перце в косите си и се надувай!
Марюшка нищо не отвърнала, но когато в къщи всички легнали да спят, тя турила пред себе си простото сиво перце от Финист-ясен сокол и почнала да му се любува. Сетне взела перцето в ръцете си, подържала го до гърдите си, погалила го и без да ще го изпуснала на пода.
Тозчас някой се блъснал в прозореца. Прозорецът се отворил и в стаята долетял Финист-ясен сокол. Докоснал се до пода и се превърнал в прекрасен юнак. Девойката затворила прозореца и започнала да си приказва с юнака. А призори Марюшка отворила прозореца, юнакът се навел до пода, превърнал се в ясен сокол, оставил след себе си едно просто сиво перце и отлетял в синьото небе.
Три нощи Марюшка с радост посрещала сокола. Денем той летял в небесните висини, над поля, над гори, над планини и над морета, а нощем долитал при Марюшка и се превръщал в славен юнак.
