трябва да бъдем благодарни, нали?
Самюъл се изправи гордо. Всичките му по-раншни съмнения относно вината на баща му в раждането на Ана и болестта на майка му, изглежда, бяха изчезнали с преместването, сякаш той ги беше оставил във високата трева на поляната край реката.
— Е, слушай какво ти казва госпожица Хети. Ще се върна колкото се може по-скоро. — Робърт погледна заскрежения прозорец и поклати глава. — Ако не беше Зак…
— Просто вървете и не се тревожете за нас — каза Хети.
Когато Робърт излезе, тя накара Самюъл да извади готварските съдове на майка си и отиде да провери как е Рут.
След топлината на кухнята малката спалня в другия край на къщата й се стори леденостудена. На нито един от трите прозореца нямаше завеси, а единият дори беше открехнат леко, за да влиза свеж въздух в стаята.
През малкото време, с което бе разполагал, Робърт очевидно се беше постарал да направи мястото колкото се може по-уютно. Едно високо бюро с масивни чекмеджета беше преместено към едната стена. То стоеше леко наклонено заради неравния под. На стената до леглото беше окачена стара фотография на някаква жена със строго изражение. Върху разнебитеното шкафче до леглото се виждаха една книга, полупразна чаша с вода и запалена нафтова лампа.
Въпреки студа Рут вече беше заспала под камарата от одеяла. Устата й беше изкривена в лека усмивка, която смекчаваше чертите на изпитото й лице.
Хети се усмихна. Всичко щеше да се оправи.
Увереността й продължи само докато двамата със Самюъл направиха кейка и го прибраха да изстива.
Ана беше заспала доволно в ъгъла до кухненската печка, но Рут, изтощена от преместването, се беше събудила и кашляше кръв.
— Просто съм изморена, това е всичко — каза тя на Хети, докато се опитваше да преглътне гъстия сироп, който й беше дал Майкъл. — Ще се… оправя… като си… почина.
Вместо това обаче тя беше обзета от треска, която бързо обля цялото й тяло в пот. Робърт го нямаше, Майкъл беше бог знае къде, така че Хети можеше да се обърне за напътствия само към уплашения Самюъл.
— Понякога татко използва лед, ако успее да намери — каза й той, като се бореше мъжки със сълзите, които напираха в очите му. — И студени, мокри кърпи. Доктор Райан казва, че не може да се направи нищо повече от това. Но, госпожице Хети — добави той умолително, — тя обикновено не се поти, освен през нощта. Означава ли това, че й е по-зле заради преместването?
— Лед — измърмори Хети, докато се вслушваше в шумовете от другата стая, където Рут се мяташе трескаво в леглото си. Снегът отдавна беше покрил земята, но за разлика от снега, с който беше свикнала на изток, тук той беше сух и се слягаше добре. — Самюъл? Можеш ли да караш двуколка?
Когато момчето кимна нервно, тя сграбчи чантата си и извади от нея няколко монети.
— Вземи това, качи се в двуколката ми и иди до зеленчуковия магазин, който подминахме на идване насам. Помниш ли го? Там може би имат нещо, което могат да ни продадат, или пък поне могат да ти кажат къде да го намериш. Преди това можеш да минеш край къщата на доктор Райан и да провериш дали той е там. Ако го няма, искам да му оставиш една бележка, която ще напиша за него. Ще се справиш ли?
Самюъл кимна отново, но не изглеждаше твърде уверен, когато конят беше впрегнат в двуколката и той се качи на седалката.
— Не бързай — предупреди го Хети. — По-важно е да се върнеш невредим тук, отколкото да караш бързо. И ако доктор Райан не си е в къщи, недей да ходиш да го търсиш. Просто се върни тук. Ясно ли е?
Самюъл подкара коня в тръс, без дори да изчака да се отдалечи достатъчно, за да не бъде чут от нея, но точно сега Хети не можеше да направи нищо по въпроса. Рут имаше нужда от нея, а Ана се беше събудила и вдигаше врява в кухнята. И двете бяха тук заради намесата на Хети, заради това, че тя бе отказала да се вслуша в съображенията на Майкъл, а тя нямаше ни най-малка представа с какво можеше да им помогне.
Тя се помоли мислено Майкъл да дойде скоро и се върна в къщата.
Снегът вече беше покрил покрива на малката къща, когато Майкъл се появи пред вратата. Ако се изключеше димът, който се издигаше над комина, къщата изглеждаше необитаема. Той бе прекарал последния половин час, тревожейки се за семейството, но през по-голямата част от деня се бе укорявал за това, че се беше държал толкова зле с Хети.
Майкъл върза коня си под един огромен, стар бор, покри го с чула, сграбчи лекарската си чанта изпод седалката и влезе в къщата.
— О, Майкъл! — извика Хети и се хвърли в обятията му, преди той да бе прекрачил прага. — Добре, че дойде!
Мускулите в стомаха му се свиха болезнено, а раменете му се напрегнаха.
— Какво има? Ана ли? — попита грубо той и отблъсна Хети от себе си.
— Рут. Тя кашля и има треска и аз… — Тя млъкна. — Не знам какво да правя. Самюъл отиде за лед, но…
— Къде? Оттук ли? — Майкъл изчака само колкото да види утвърдителното кимване на Хети.
Рут се беше подпряла на възглавниците и се беше затрупала с камара одеяла. Лицето й беше изпито и бледо, покрито с капчици пот и залепнали по кожата й косъмчета. При звука на стъпките му тя отвори очи.
— Доктор Райан — каза с мъка тя, опитвайки се да се усмихне. — Хети не е трябвало… да ви безпокои. Аз… съм само малко изморена.
— Хети не ме е викала — каза остро Майкъл и остави чантата си до леглото. — Дойдох да видя как сте след преместването.
— Толкова е глупаво. Утре… ще бъда по-добре. Сега, когато съм тук — тя посочи стаята с брадичка, — знам… че ще се оправя.
Майкъл огледа стаята, която беше скромна, но безкрайно по-удобна от грубия заслон на открито.
— Ще трябва да го преместим… имам предвид бюрото — каза Рут, която бе проследила погледа му. — Наклонено е.
— Да, но за това може да се мисли по-късно — отвърна той и отново насочи вниманието си към нея.
Тя не възрази, когато той хвана китката й между пръстите си, а само затвори очи и се облегна назад върху възглавниците, изтощена от усилието, което й бе било необходимо за краткия разговор.
Краткият преглед показа на Майкъл всичко, което имаше нужда да знае. Рут Райнър страдаше от изтощение, претоварване и колкото и да не му се искаше да го признае, той не можеше да направи нищо за нея, освен онова, което Хети вече беше направила.
Няколко минути по-късно каза това на Хети.
— Но не си мисли, че се радвам от това преместване — и добави предупредително: — Не толкова скоро.
— Поне на Ана й няма нищо — каза Хети, която вече се беше поуспокоила. В гласа й не се долавяше предизвикателната нотка от предишната вечер. — А и не мислиш ли, че тази кухня е по-добра за нея, отколкото онази ужасна стара палатка?
Майкъл не отговори. Той изми ръцете си и отиде в ъгъла, за да види бебето. Ана спеше дълбоко и не усети нежното му докосване.
— Тя добре ли е? — попита тревожно Хети, докато го наблюдаваше. Беше наляла два чаши кафе и се беше настанила до масата. Ръката й стисна чашата с кафе, но не преди Майкъл да забележи, че тя трепери.
Той кимна неохотно.
— Добре е. Което означава, че трябва да се тревожим само за майка й, тъй като няма какво друго да направим за нея. — Признанието, че способностите му на лекар и познанията на науката, на която беше
