— Опитал си се да преместиш бюрото, така ли? — попита Майкъл.
Самюъл закима и притисна опакото на дланите към очите си, за да спре сълзите.
— Мама се събуди и ние си говорехме колко хубаво е това място и…
— Аз само казах… че бюрото… е наклонено. — Рут протегна треперещата си ръка и нежно докосна одраната буза на сина си. Самюъл се беше втренчил в преобърнатото бюро.
— Опитах се да го изблъскам, но… но то се опря в нещо и аз се опитах да го хвана, но…
Майкъл погледна към бюрото, след това обратно към момчето и внезапно осъзна нещо, което Рут бе казала по-рано.
— Вие сте отместили това от него? — попита той и се втренчи в нея.
Тя кимна.
Мисълта, че една толкова крехка жена се е опитала да отмести един толкова тежък предмет, смрази кръвта на Майкъл и страхът направи думите му по-остри, отколкото бе възнамерявал да бъдат.
— Добре ли сте? Чувствате ли някаква болка? Болят ли ви гърдите? А стомахът?
При всеки въпрос Рут поклащаше глава, без да сваля очи от сина си.
— Не, не, добре съм — настояваше тя. — Добре съм. Не трябваше… да казвам нищо. За… бюрото. Не исках…
Майкъл мина покрай момчето и хвана китката на Рут. С едно-единствено движение той я изправи на крака, вдигна я на ръце и я отнесе в леглото й. Лицето й беше бледо и безкръвно и почти се сливаше с чаршафите.
— Хети, погрижи се за госпожа Райнър — каза той, като гледаше тревожно Рут. Тя може би наистина беше добре, въпреки необичайното усилие, на което се беше подложила. — Аз ще взема Самюъл, за да се погрижа за драскотините му, след което ще се върна тук.
Хети кимна. Докато събираше завивките, които Рут бе захвърлила встрани в паниката си, Майкъл отведе момчето в кухнята. След пет минути раните бяха почистени. Внезапно Хети се появи на вратата.
Майкъл вдигна очи, когато чу стъпките й, и се изправи, шокиран от бледността върху лицето й.
— Майкъл, ако обичаш — каза тя с разтреперан глас. — Трябва да дойдеш. Веднага.
Майкъл тръшна шишето с йод върху масата, нареди строго на Самюъл да не мърда от мястото си и тръгна след Хети.
— Тя кърви, Майкъл. Аз…
Един поглед му беше достатъчен, за да разбере какво става. Тежък кръвоизлив.
Рут го гледаше твърде ужасена, за да може да проговори. Предницата на нощницата й беше напоена с кръв и петното бързо се простираше надолу към краката й. Усилието от повдигането на бюрото беше предизвикало вътрешен кръвоизлив. Ако Майкъл не успееше да го спре, тя щеше да умре от загуба на кръв след не повече от четвърт час.
Майкъл изруга, разкъса завивките и ги захвърли встрани и незабавно започна да масажира стомаха й, като забиваше пръсти в плътта й с нечовешка сила, опитвайки се да накара матката да се свие и да затвори кървящите кръвоносни съдове.
— Чантата ми — нареди той на Хети, без да се обръща. — В кухнята. Изпрати Самюъл да ми донесе лед. И намери чист плат, който да нарежем на ивици. Веднага!
Хети се върна след две минути и донесе исканите неща.
— Какво да…?
— В чантата ми има едно шишенце — нареди той. — Сложи три или четири капки от съдържанието му под езика й.
Хети бързо намери малкото шишенце и капкомера, но при вида на Рут, която бързо започваше да губи съзнание, се поколеба.
Майкъл продължаваше да дава нареждания.
— Увери се, че лекарството е под езика й — добави той, когато Хети се наведе над леглото. След един-два неуспешни опита Хети успя да се справи. Ръцете й трепереха силно, докато затваряше шишенцето и го оставяше върху нощното шкафче.
— Добре. А сега налей от разтвора от календула върху тези парцали. Онова шишенце там. Трябва да напоиш парцала, но не хаби твърде много разтвор. Това е целият ми запас.
Отпуснатите мускули под ръцете му сякаш се бяха превърнали в тесто, но Майкъл продължаваше да ги масажира, докато наблюдаваше как Хети излива течността върху парцалите.
Въпреки че и тя самата беше на ръба на шока, Хети изпълни внимателно инструкциите му.
Ръцете на Майкъл започваха да се изморяват, когато Самюъл се върна с леда, но той продължаваше да мачка плътта на Рут, предизвиквайки тялото й да реагира и да спре вътрешния кръвоизлив. Хети му хвърли един въпросителен поглед и изтри ръцете си в края на чаршафа, след което отиде да вземе съда с лед, който Самюъл беше оставил на пода, преди да се върне обратно за още лед.
Едва когато Хети приключи с увиването на парчетата лед в разкъсаните ивици плат и покри с тях стомаха на Рут от ребрата до средата на бедрата й, Майкъл се отдръпна и започна бавно да раздвижва пръстите си, за да премахне схващането им.
Той вдигна шишенцето с календулов разтвор, но в него беше останала съвсем малко течност, която нямаше да стигне дори за една добра превръзка. Той се намръщи на лекарската си чанта, докато мислеше какво има в нея. Нищо, което можеше да свърши работа в този случай. След това погледът му се спря върху бутилката с тинктура от невен.
— Хети — каза той, като сграбчи шишенцето. — Кажи на Самюъл да издои козата. Бебето ще трябва да остане гладно известно време.
— Майкъл? — Хети се втренчи в него, сякаш той внезапно си беше изгубил ума.
— Да свари млякото, след това да смеси половината от съдържанието на това шише с него. Ще се опитам да накарам разтвора да издържи колкото се може повече, но се страхувам, че не разполагаме с много време.
— Искаш той да смеси тинктурата с козето мляко, така ли?
— Точно така, освен ако не успееш да ми намериш листенца от невен. Не можеш ли? Тогава побързай. — Тя вече беше излязла през вратата, когато той извика след нея: — И ми донеси още лед. Веднага!
Борбата за живота на Рут Райнър се превърна в един подлудяващ цикъл. Смяна на ледените пакети, напояване на ивиците плат в млякото, изстискване и поставяне на мястото на вече окървавените. След това отново смяна на ледените пакети.
От време на време Майкъл премерваше пулса на Рут и проверяваше вътрешната страна на клепачите й, за да види дали кръвообращението й се е възстановило. Трудно беше да се прецени това. Подобен кръвоизлив беше опасен дори и за здрава и силна жена. Рут беше слаба и изтощена от болестта, кръвта й вече беше отслабена от кашлицата и треската. В най-добрия случай тя щеше да продължи да кърви известно време дори след като раните се позатвореха. В най-лошия случай…
Майкъл отказваше да мисли какво щеше да се случи тогава. Докато работеше, той говореше на изпадналата в безсъзнание жена, успокояваше я, даваше й кураж, нареждаше й да реагира и й говореше за всички весели неща, които му дойдеха на ума. Той нямаше представа дали тя го чуваше, но ако само силата на волята можеше да я спаси, то Рут Райнър щеше да оцелее. Той щеше да се погрижи за това.
По негово настояване Хети държеше Самюъл зает с трошене на лед, далеч от стаята на майка му, за да не вижда бледото й, безжизнено лице и тъмночервените петна, които сякаш покриваха всичко.
Хети влизаше и излизаше постоянно от стаята, грижеше се за Ана, когато бебето се разплачеше, носеше лед, парцали, леген с вода и сапун, с който Майкъл да си измие ръцете. Лицето й беше неестествено бледо, но тя вече беше по-спокойна и нежните, окуражаващи усмивки, които отправяше към Майкъл, му даваха някакво странно спокойствие.
Спокойствието, което тя му даваше, идваше от сърцето и на това се дължеше силата му.
Нощта бе настъпила, когато Рут Райнър най-сетне отвори очи. Тя се върна към живота толкова бавно, че Майкъл затаи дъх, докато я чакаше да отвори очи. Премигна веднъж, два пъти, три пъти.
— Самюъл? — попита тя толкова тихо, че Майкъл нямаше да я чуе, ако не се намираше толкова близо
