След това задължително встъпление за всяка индианска церемония, вождът зае мястото си отново. Тогава започна музиката. Цяла тълпа момичета, облечени в бяло и украсени с огърлици от стъклени мъниста, гривни и множество ленти, влезе в кръга.
Те се държаха за ръце и с тих глас пригласяха на иначе пронизителните звуци на музиката. След това образуваха полукръг в две редици, гръб с гръб. Едната редица се обърна към музикантите, а другата — към седящите в кръга и започнаха бавно да се движат около кръга.
Този танц продължи около четвърт час.
Изведнъж отвън се разнесе пронизителен вик.
Този вик бе дошъл от отред млади мъже, които влизаха в кръга с тояги в ръце.
Новите актьори и танцьори бяха също така нагиздени, боядисани в различни цветове, със сребърни гривни и огърлици от червени зърна. В косите им изкусно бяха забодени цели снопове големи, развяващи се пера.
Те също образуваха полукръг, обърнати с лице към момичетата, които веднага се наредиха в една редица, паралелно с мъжете.
Сега вече пееха два хора — мъжки и женски, — а двете редици продължаваха да се движат в полукръга.
Какво представляваше този танц: първият играч от края на редицата тихо се повдигаше на пръсти, веднага бързо се отпускаше на пети. Всички останали вършеха същото, но по такъв начин, че когато първият стоеше на пети, вторият се повдигаше на пръсти и така — до края на редицата.
Освен този танц пилма, или игра на топка, у индианците съществаха още много други танци, интересни и своеобразни с жестовете и мимиките, стъпките и багрите, разнообразни в същността си. В тях се отличаваха главно мъжете с живи, на вид отчаяни жестикулации и скокове. Трябваше да си изкусен играч, за да станеш велик храбрец — титла, която индианците се бореха да заслужат.
При червенокожите имаше дори ловджийски танци. Те носеха трагичен характер. Разиграваха се сцени на подвизи със сила, ловкост и храброст. Съпровождаха се от музика и хорово пеене.
След свършване на танците борците, въоръжени с тояги, се разделиха на две групи и по даден знак от вожда започна състезанието пилма с такова увлечение, че погълна цялото внимание на зрителите.
Французите, заинтересувани от странното зрелище, което виждаха за пръв път от пристигането си в Америка, като че ли бяха забравили причините, поради които бяха в индианското селище, когато изведнъж край тях мина Берже и леко се докосна до ръката на граф Дьо Вилие.
Графът се обърна.
— Никой не ви следи сега — каза ловецът, — промъкнете се през тълпата един след друг и ме последвайте така, че никому да не направите впечатление.
След това, като постави показалеца си на устните, спокойно продължи, но вече не така бързо, за да не би графът да го изпусне от очи.
Младите мъже го последваха, като си проправяха път през тълпата, постепенно, докато напуснаха кръга и навлязоха в гората почти веднага след Берже.
— Вървете след мен! — каза ловецът, щом се приближиха до него.
— А нашите войници? — запита графът.
— Вървете, те ви чакат.
Граф Дьо Вилие и неговият приятел без повече обяснения се подчиниха на ловеца, който с бързи крачки тръгна пред тях.
Почти след час и тримата излязоха на неголяма поляна, сред която се бяха събрали около сто души.
Това бяха ловци — канадци. Златния клон и Смелия бяха също тук.
Берже поздрави ловците с приятелски жест и като обгърна с поглед канадците, попита:
— Къде е Жан-Пол?
— Тук съм! — отговори груб и отсечен глас.
От групата се отдели Изгнаника и направи няколко крачки напред.
— Този човек е тук? — с учудване извика графът.
— Мълчете! — прошепна Берже, като му стисна ръката.
— Няма ли да ми обясните? — продължи графът.
— Мълчете! Отговарям пред вас за него. Не съдете, без да го познавате.
Графът замълча и със загрижен вид наведе глава.
Берже и Изгнаника започнаха тих разговор, който продължи няколко минути. След това Изгнаника, като размени ръкостискания с ловеца, се отдалечи, без да погледне офицерите.
— Дявол да го вземе! Но какво значи всичко това? — с нетърпение запита графът. — Ходя като сляп… Осветлете ме!
— Това значи, господин Луи — сериозно отговори ловецът, — че ако вие желаете, след не повече от два дена ще имате възможност да заловите английския транспорт.
Глава XI
БЪРЛОГАТА НА СИВАТА МЕЧКА
Отговорът на Берже не можеше да не учуди, разбира се, граф Дьо Вилие. Той най-малко очакваше да чуе нещо подобно, но съумя да запази външно хладнокръвието си и дори доста спокойно каза на канадеца:
— Говори, слушам те.
— Не тук, господин Луи. Доста близо сме до нашите приятели, индианците.
— Чудесни приятели, няма що. Човек не може пред тях да си отвори устата.
— Именно. Напред!… След час там вече ще забележат, че сме изчезнали. Трябва да се оползотвори това време и да се поработи с краката…
— Обаче, ако ние…
— Ако не искаме по следите ни да попаднат онези, в чиито интереси е да ни следят и унищожат всичките планове на нашата експедиция.
— Това е вярно. Но този шпионин Жан-Пол…
— Е, какво?
— Не се ли страхуваш, че ще ни предаде?
— Той? — отговори Берже с жест на негодувание. — Не, успокойте се, господин Луи — той няма да ни предаде.
Младият човек поклати глава с вид на усъмнил се.
— Повярвайте ми, господин Луи — с тъга продължи ловецът, — много се лъжете по отношение на този човек. По-късно ще разберете и тогава…
— Тогава? — с любопитство запита графът.
— Знам какво говоря. Но стига сме се занимавали с този нещастник — да помислим по-добре за нашите собствени работи.
След това, като се обърна към наобиколилите го канадци, Берже каза:
— Приятели, ето тези двама френски офицери, за които ви говорих. Обещахте ми във всичко да им се подчинявате. Могат ли те да разчитат на вашата дума?
— Да — отговориха ловците в един глас.
— Знаете ли в какво се състои работата?
— Ти вече ни говори за това — каза един от канадците.
— И обещавате да изпълните дълга си на драго сърце?
— Заклели сме се и ще удържим клетвата си.
— Добре, сега всичко е ясно, приятели. Берже се обърна към офицерите.
— Удържах обещанието си, господа. Тези храбри ловци ще влязат за вас и в огьня. Разчитайте на тях, както на мен.
— Разчитаме на тях — отговори граф Дьо Вилие — и им благодаря от името на краля за изразените от тях чувства на патриотизъм.
Ловците отговориха на офицерите с мълчалив поклон.
