вашия звучен глас, изпитвам истинско наслаждение. И сега сърцето тъй силно тупти в гърдите ми, като че иска да литне на свобода и да отиде при вас, сестро.
— Аа! — със странен глас извика тя, отвърна глава и изведнъж притисна с ръка сърцето си.
— Сили нямам да ви кажа колко ви обичам, колко сте ми скъпа, не умея и не мога да го изразя. Зная само, че ако погледът ви ме удостои със същия мил израз, който има сега, готов съм с радост да жертвам живота си и когато умирам, единствените ми прощални думи ще бъдат: Асунта, обичам ви!
Девойката изведнъж закри с ръце лицето си, като че нещо я заслепи, олюля се, та трябваше да се подпре на една от колоните на портала.
Дон Рафаел я задържа, а тя побърза да го отблъсне, но го направи тъй леко, че в движението й нямаше нищо обидно. После, като изправи глава, заговори с нежен и звучен глас, в който този път прозвуча някаква особено трогателна нотка:
— Няма да се преструвам пред вас, че не съм ви разбрала. Ще бъда откровена: знаех, че ако не днес, то утре все трябваше да направите пред мен това признание. Зная и чувствувам, че ме обичате, и самата аз ви обичам. Цялата съм ваша. Обикнах ви с цялата си душа от деня, когато бяхте още момче, а пък аз — дете, и вие ме взехте от ръцете на баща ми, като ме притиснахте до гърдите си и за пръв път ме целунахте някак особено, не по детски.
— О, мила, многообична Асунта! — извика младият човек, като зацелува горещо и страстно лицето и ръцете й. — Ако знаете колко ви обичам!
— Да, Рафаел, обичайте ме, по-силно ме обичайте! — зашепна тя с тиха скръб. — Обичайте ме тъй, както аз ви обичам. Бих казала нещо повече. Необходимо ми е да се уверя, че само в любовта ви ще намеря опора, когато скърбите, които Предчувствам, се излеят върху нас.
— Защо да говорим за тъги и скърби — разпалено извика той, — когато само с една дума вие ще ме направите най-щастлив от всички хора?!
— Да, Рафаел, ние сме щастливи, защото открихме сърцата си един на друг и сега се чувстваме на върха на блаженството. Но близо до нас имаме и друг човек, когото двамата обичаме и когото нашата любов ще хвърли в най-безизходно отчаяние, когато узнае за нея.
— Да, брат ми! — тъжно каза дон Рафаел.
— Да, брат ви, който ме обича също тъй, както и вие, но не смее да ми признае. Ако научи за взаимността на нашите чувства, за него това ще е смъртоносен удар…
— Да, но как ще научи, кой ще му каже?
— Всичко, всяка наша дума, движение, поглед.
— Наистина! Бедният Лоп! — въздъхна дон Рафаел и лицето му, което сияеше от радост и щастие, изведнъж стана мрачно.
— Рафаел — добави младата девойка, — чакам от вас голяма жертва. Аз…
— Разбирам, мила! — бързо отвърна младежът. — Брат ми не трябва нищо да узнае и да не подозира. За това трябва отново да си поставим маските на равнодушието, да следим всяка наша дума, поглед и движение.
— Да, мили! Точно това исках да кажа.
— Не искам брат ми да се измъчва и страда, моето щастие да бъде за него нещастие, защото такова щастие не е вече щастие, когато видя, че бедният ми брат страда и се чувства нещастен.
— Прекрасно, мили Рафаел! Тоя изблик на братска любов твърде много ми харесва. В нея познах вашето добро сърце: виждам, че вие като братя свято и дълбоко се обичате; тази ваша дружба никога не трябва да се помрачи. Лоп има като вас нежно сърце и е великодушен и откровен като вас. Оставете на мен да му внуша, че него мога да го обичам само с любовта на сестра, и да разбере, че не съм правила никакъв избор между вас, а само инстинктивно съм последвала влечението на сърцето си и той няма право да се сърди нито на вае, нито на мен.
— Да, права сте, драга Асунта! Всичко, което току-що ми казахте, е напълно вярно. Но уви, страстта не разсъждава. Затова, Асунта, нека крием нашето взаимно щастие, което тъй ще стане по-скъпо за нас и ще се открием тогава, когато напълно се убедим, че то няма да огорчи Лоп.
Изведнъж се чуха бързо наближаващи стъпки.
— По-тихо! Той е — каза Асунта.
Наистина при тях идваше Лоп. Той бе малко бледен и изтриваше едра пот от челото си, но същевременно изглеждаше весел.
— Ето, и аз съм тук! — обади се той. — Добро утро, мила сестрице! — мило поздрави той Асунта.
— Здравейте, братко! — обади се тя.
Тъй се обръщаше тя към двамата младежи, с които заедно расна и се възпита, макар да бяха с няколко години по-големи от нея.
— Радвам се, че ви виждам! — добави тя. — Имам една молба към вас.
— Към мен? — весело запита дон Лоп. — В такъв случай предварително е изпълнена.
— Към двама ви.
— Какво има? — попита Рафаел.
— Аха! Големият ми брат не се решава да обещае — засмя се тя.
— Искам да зная какво да обещая! — също тъй шеговито отвърна той.
— Ето какво искам да зная: какво стана с онзи млад човек?
— Успокойте се, сестрице! Спаси се благодарение на брат ми.
— Както благодарение и на теб — изведнъж извика Рафаел, — нали и ти бе мой съучастник.
— Както винаги: във всяко добро дело се допълвате един друг! — любезно отбеляза доня Асунта.
— Това ли е всичко, което искахте да знаете, сестрице? — попита дон Рафаел.
— Не, не всичко! — бързо извика тя. — Защото предварително знаех, че няма да го оставите да загине. Нали нещастникът е изгубил коня и оръжието си, а вие не по-зле от мен знаете, че в нашите гори човек без оръжие и без кон е осъден на смърт.
— Не се безпокойте, сестрице. Прекрасният кон на този господин сега е в нашата конюшня, където сам го вкарах. Намерих го вързан за едно дърво недалеч от лиановия мост. Освен това донесох у дома неговото сарапе, сомбреро и мачете, тъй че вашият любимец, Асунта, остана само без оръжие.
— Е, що се отнася до пушката, имам една чудесна съвсем нова пушка, която с удоволствие мога да му подаря. Готов съм да го снабдя и с чифт пистолети.
— Колко сте добри и двамата и колко ви обичам за добротата ви! Но къде е той сега и как да го намерим?
— Аз ще се погрижа! — весело подхвана Рафаел. — Навярно не е далеч. Веднага отивам да го потърся. Трябва да довърша онова, което брат ми така успешно започна. — При тези думи той тутакси влезе вкъщи.
— Милият Рафаел — прочувствено заговори Лоп. — Какво златно сърце, какво великодушие има у него!
— А вие, братко, не сте ли същият като него?
— Не — отвърна Лоп, като тъжно поклати глава, — не съм като Рафаел; той е много по-добър от мен! Не на мен, а на него му идват на ум всички добри и великодушни мисли, а пък аз само следвам неговия пример. Той, без да се колебае, би жертвал живота си заради мен, ако потрябва, а у мен първият порив е винаги глупав. Наистина, щом обмисля, отхвърлям първата подбуда, но все пак фактът си остава факт!
— Вие съзнателно се клеветите, Лоп! Всичко, което казахте, не е вярно: вие с нищо не сте по-лош от Рафаел, така е. Не говорете противното, драги братко, познавам ви много по-добре.
— Да, да, ваш брат, Асунта, наричайте ме винаги брат; тая дума във вашите уста ме изпълва с радост. Пък не сме ли с вас брат и сестра по душа, ако не по кръв? Раснахме заедно, възпитахме се също заедно и нямате представа колко ви обичам.
— Обичате ме като родна сестра? — обади се тя нерешително.
— Да, като скъпа, любима сестра! — с тъжна усмивка потвърди той. — Тъй ви обичам, че никога не бих желал да се разделя с вас.
— Никога да не се разделите с мен? — смутено повтори тя.
— Да, сестро, дори и в мечтите си, защото понякога мечтая! — с въздишка отвърна той.
— И във вашите мечти ли? — прекъсна го тя с примряло сърце.
