Валпургиева нощ, или „Стъпките на Командора“ ((Трагедия в пет действия))

На триесе стана —

и е гол ям глупак!

Четиресе стана —

и е голям глупак!

Стана на…

АЛЬОХА (прекъсва го)

Коленка командва рота-

браво, мой човек.

Вовата пикай в компота —

браво, мой човек!

ГРОХОРОВ

Шпионина от Минесота —

и той е мой човек!

Което естествено е насочено срещу Михалич, а той през това време опитва да прави с ръце разни фокуси като сенсансовоплисецката лебедица.

Тоз агент, агент ужасен,

след поредния бокал

на гърдите й прекрасни

безметежно си заспал.

Хо-хо!

Витя нахлува в танца с все тумбака си, вместо забрадка си е вързал калъфка.

АЛЬОХА (приближава се с танцова стъпка към Витя)

Леле мале, ще те чукна!

Няма страшно, Бобик пукна!

Как я караш пак самичка

Манечка?

ВИТЯ (кокетно) Карам, карам, па прекарам,

карам, карам, па докарам.

Все докарва си но нещо

Манечка.

Просто вече, не ми стиска,

просто много ми се иска

да замина догодина

в Пиза или в Аржентина!

Хопа!!

Междувременно Гуревич с тревога се взира в полусънения Хохуля. Ясно вижда как Хохуля, нищо че е изпил само някакви си сто и петнайсет грама, бързо гасне.

ГУРЕВИЧ (отива при него, бута го) Хохуля! Искаш ли да му джапнеш още едно за освежаване на душата. Чуваш ли ме?… Не чува… Предавам по букви. Хохуля… да му джапнеш… Д — Движение на необвързаните, ДуайтАйзенхауер, Девически мечти, Дивни бедра, Ден на труда… „Д“. Ами „дж“… Как ще ме разбере за „ДЖ“?… Изгубили сме я, проклети да сме! Пък колко букви са измислили Кирил и Методий — и ДЗ, и Б, и Х, и… Ама не, най-важната да я забравим… Стоп, момчета!!! — Хохуля не диша!…

Едни се скупчват около мъртвеца, други продължават безгрижното си буйство.

ПРОХОРОВ

Да, ето до какво води лечението с електрошок! Ето ви едно блестящо потвърждение за несъстоятелността на медицината ни!

Стасик застава до трупа и вирва брадичка в позата на страж пред Мавзолея.

ГУРЕВИЧ

Нищо. Ннщо неочаквано. Трябва винаги да се осланяме на съдбата и твърдо да вярваме, че най-лошото тепърва ни чака.

ПРОХОРОВ (добавя)

РьонеДекарт. И никой да не скърби! Днес празнуваме Валпургиевата нощ на силата, красотата и

грацията! Ха-ха! Всички на дансинга! Дами канят! Альоха!

АЛЬОХА

Пум-пум-пум-пум!

Пум-пум-пум-пум!

Пък аз обичам всички,

пък аз обичам всичко:

и романчетата шпионски, и мъглите албионски,

и хавайските китари,

и луксозните цигари, и сионските глупаци,

и сиамските близнаци… Уй-йу-йу-ууууй!

(По мотив на Чайковски.)

И недей поглеежда ти,

и недей пощиппва ти,

и недей окпииипва ти

момиинскитее бедра…

ВИТЯ (по мотив на Калман, тресе тумбак)

Защо, защо, о, Боже мой?

Защо, защо, о, Боже мой?

Защо, защо, о, Боже мой?

Защо, защо, о, Боже мой?

ГУРЕВИЧ Величието и падението на династиите, Разпятието и Възкресението, Вартоломеевите нощи и волочаевските дни9 — всичко в крайна сметка е само за да може комсомолският секретар Ерьомин да си подскача на спокойствие… Не, не, тук има нещо гнило… Ела да ти налея още мъничко, Серьожа…

Серьожа се кръсти и пие.

ГУРЕВИЧ

А Вова? Къде е Вова? Какво става с Вова?

Вова седи неподвижно на кревата си опрял тил в перваза на прозореца устата му кой знае защо е зейнала широко.

Я виж какво му е, Прохоров?

ПРОХОРОВ

Диша! Вовочка диша! (Пее му от Григ.) „В леса ела, любими мой, там чакат