Валпургиева нощ, или „Стъпките на Командора“ ((Трагедия в пет действия))

теменуги. В леса ела, в леса зелен, там чакат теменуги.“

Вова не издава нито звух. Устата му е все така отворена. И вече Бог, го милва по главата.

ГУРЕВИЧ

Това е то!… Там (кима в посоката, къдгто празнува медицинският персонал) — там другояче се веселят. Какво да се прави… Ние сме подхвърлени и още не сме намерени. Но те са заобиколени от сплетни, а ние — от легенди. Ние сме игрални, те — документални. Те са сериозни, ние сме неврозни. Те са опитни, ние сме експериментални. На тях им дай само „ам-ам“ — а нас ни изгаря плам. Ние изпълняваме арии…

ПРОХОРОВ

А те-словесни диарии, естествено… Прав си! Тяхното е скапан животец, нашето — житие! Виж ние как пеем! А те си пускат Ротару и разни Кобзоновци… Хо-хо! Тъй де!

Изпиват сепаративно по едно съвсем малко. Другите се облизват с копнеж, но стоят настрана.

И изобщо — крайно време е да пристъпим към рушене из основи на всичко най-основно!…

КОЛЯ (по мотив на съветска детска песничка)

Коля няма водчица,

Няма си вермутче…

ПРОХОРОВ (подема)

Само бира, само сода!

Само сода, само бира!

Никой тук не е пиян!

Я налейте, въртоглавци,

още щом ви се намира,

в тържествуващий стакан!

Бум-бум!

(Отива до огромната бутилка, налива си чашата и я обръща. Останалите имат същото намерение. Но Гуревич ги спира.

ГУРЕВИЧ

Момент, момент. Клайнмихел, ела тук. Трябва да те зарадвам: майка ти не е умряла! Жива е. Пашка не я е убивал! (Налива му.)

СЕРЬОЖА (притиска чашата към сърцето си)

Ура! Мама е жива!

ПАШКА

Ура! Не съм я убивал! (Мълниеносно изтръгва чашата от ръцете на Серьожа и я гаврътва на един дъх.)

ГУРЕВИЧ

Ех, Пашка, пъргав си, като те гледам,

но тук овации за тебе няма.

Ще ти разбият мутрата — сериозно —

„цивилно и неофициално“.

ПРОХОРОВ

Рене Декарт?… (На Паша.)

Така че, мили момко,

я си… вземи да се разкараш!

Зашлевен от отговорника, Паша хълца и се присъединява към танцуващите.

ГУРЕВИЧ

Не-не, ти само ги погледни, отговорнико! Нищо значи не е било напусто, нито революциите, нито религиозните разпри…

ПРОХОРОВ

Вече смених имената на улиците, удуших естрадните вокалисти. Време е вече…

ГУРЕВИЧ

Да, да. Време е вече за смяна на етикетите. Що за безвкусица? „Юбилейна“, „Руска“, „Столична“… Червата ми се обръщат, като ги чета. Водката трябва да е като сълза — и всичките й разновидности трябва да сълзят. Да речем например: „Моминска жарка“ — пет рубли и двайсет копейки, „Мъжка изцедена“ — седем рубли. „Безпризорна помътена“ — четири и седемдесет. „Престъпна ненатурална“ — четири и двайсет. „Вдовишка жалейна“ — и тя да не е скъпа: четири и четирийсет. „Сирашка горчива“ — шест рубли. И така нататък. Само че преди да рушим Русия пред очите на изуменото човечество, първо трябва да я просветим…

ПРОХОРОВ

Точно така. Толкова сме запуснали всички отрасли на знанието — страх да те хване! Аз например знаеш ли колко хора съм питал: колко ръба има една водна чаша водка? Нали всяка съветска чаша има един и същ брой ръбове. И представи си — никой не знае. От сто четиридесет и пет анкетирани само един отговори правилно, и то случайно. Мисля си, дали, докато не е станало късно, да наченем в Русия епохата на Просвещението?…

ГУРЕВИЧ

Че ние я наченахме вече. Засега — в рамките на трета стая. Пък после току-виж… Какви хора имаше тук преди нас, а? Вял демонизъм, унила идиотщина. Непукизъм, базиран на прозявки. И у никого никакво благородство, никакво сиятелство никакво превъзходителство. А височество, да не говорим за величество — къде ти! Докато бях на свобода и гледах нашите руси, отвреме навреме така се подувах от скръб, че не можех да се натъпча в автобуса…

ПРОХОРОВ (патетична) И аз. Мен ако питаш, ние сме малко недоправени и недоносени. Но пък имаме някакъв чар. По себе си го чувствувам, особено тази нощ…

ГУРЕВИЧ

Нищо, не бой се. Ще се доносим, ще се разочароваме, ще се доправим. Пък ако у някои остане полупотъпканост и недоразвитост-и с тях ще се справим лесно…

През това време Альоха, Витя, Коля, Серьожа и Михалич бавно се приближават към двамата мислители и ги гледат с различна степен на обожание.

ПРОХОРОВ Альоха?!

АЛЬОХА Тук сме всички.

ПРОХОРОВ Браво, че сте всички.

ГУРЕВИЧ

Именно, именно. Оттатък, в прогнилия Запад, пак само това правят всички — стоят на опашки за една безплатна гола чорбица. Ватикано ли им я сипва, друг ли някой — не знам, обаче те не престават да гледат към Русия и да мислят… Не ги знам какво мислят — но, кавото и да е, ние винаги трябва да сме нащрек и да се готвим за подвиг! Вие, прочее, готвите ли се за подвиг?

ВИТЯ И още как!

ГУРЕВИЧ

Добре, поздравявам ви. (Налива на всички поред. И продължава.) Всъщност, мъчно ми е за тях. И ние с вас сега се блъскаме на опашка — обаче не за жалката ватиканска чорбица, нали, а за нещо най-висококачествено! Трябва да си даваме сметка за тия неща, другари!… После — те са разединени, всеки си има своя тръпка и свое куркане в червата. А ние сме с една обща тръпка и общо куркане!