Валпургиева нощ, или „Стъпките на Командора“ ((Трагедия в пет действия))

не иска — ще рече, спи и не ще се събуди вовеки…

ВИТЯ

Буден съм. И докато мискетелайнвайнът в този свят не свърши, никога няма да заспя.

ПРОХОРОВ (подава му чаша) Сега нали разбираш, гросмайсторе, че живеем не само в свят на справедливост, но в свят на една такава справедливост, която е дори мъничко по-висша от най-висшата?…

ВИТЯ (надига огромната си розова глава ) А няма ли да умра?

ГУРЕВИЧ

Ти, Витя, имаш прекалено високо мнение за себе си. През цялата текуща драма — преди да се включиш — изобщо никой не спомена за смърт, макар всички да пиха. Щастието на човека е в него самия, в удовлетворяването на естествените човешки потребности. Пиер Безухов. Пък ако ще се мре — да се мре. Смъртта е само един неприятен миг и не си струва да го вземаме на сериозно. Аугусто Сандино.

Витя пие — и става. Прегръща всички с усмивката си-и без да се свени от корема си, кой знае защо тръгва към вратата.

ПРОХОРОВ

Доживяхме! Усладата и страшилището на Вселената — Витя — поема към клозета… Стасик! Стига с тия „рот фронтове“. Ела тук…

ГУРЕВИЧ (сепва се)

Да, да. Никакви „рот фронтове“ и нопасарани вече не ни минават. Над цяла Испания небето е безоблачно. Франсиско Франко. Свали ръка по този повод и ела.

СТАСИК

Имаме, имаме за какво да си поговорим: масирания натиск върху Исламабад, подводниците в украинските степи! И за капак-сексманиякът чичо Вася в храстите копър. И марионетката Чон Ту Хуан, той все мечтае да заличи Съветска Русия от лицето на земята. Но може ли да се изличи онова, което има толкова много земя — и никакво, ама никакво лице. Да, до това води тесноочието посочените чонтухуановци…

ГУРЕВИЧ

Веднага му налейте! И то пропорционално на току-що издрънканото. Боже мой, Витя!…

ВИТЯ (с най-обаятелната усмивка от Сътворението насам)

Заповядайте, това е шахматна фигура, измих я на чешмата… (Слага на масата насред стаята още една цяла царица!) Две бели царици — това е вече прекалено. Мнозина губят и остатъците от нещастния си разум.

ПРОХОРОВ

Шаха ще го оправим после… Ами шашките къде са?

Витя засрамено мълчи. Зад вратата се чува тропане на токчета. Натали минава за последно. И слава богу, че вече е първомайски пийнала. Иначе би надушила, че в стаята мирише на спирт.

ПРОХОРОВ

Тишина!… Всички по местата! Завий се презглава!

Натали влиза, казва лека нощ на всички. Оправя одеялата на ония, които не са се завили добре. Сяда до главата на Гуревич. Нечути — а може би чути от всички — шепот и ласки.

НАТАЛИ (шепне) Недей мисли за нищо, Лев, всичко ще се оправи.

Гуревич понечва да каже нещо.

(Слага пръст на устните си.) Шшт… Всички спят. Навън е тихо. И недей да бъдеш лош. Пияндури, лека нощ. (Плавно излиза и тихичко ратваря вратата)

Тропането на токчетата й се отдалечава. Всички пациенти внезапно отмятат одеялата, сядат в леглата си и гледат като омагьосани двете бели царици насред стаята.

(Завеса)

Пето действие

Между четвърто и пето дгйстше_ — _от пет до седем минути музика, която не прилича на нищо и същевременно прилича на всичко, което може да ни дойде на ум: смесица от грузински лезгинки, кафешантанни танци от началото на века, идиотската прелюди към партията на Варлаам от операта на Мусоргски, кан кани и кейкуоци, руски панаирджийски танци и най-бравурните мотиви в маджарските оперети от времето на разпадането на Австро-Унгарската монархия. Завесата се вдига. Същата трета стая след няколко часа: всичко изглежда толкова по-различно, че не си струва да се описва.

ПРОХОРОВ Раз-звиделява се!… Ал-льоха!!

АЛЬОХА Тук съм.

ПРОХОРОВ Изкарай нещо на китарата, Дисиденте! Изкарай нещо на сърцата на осенените ни каторжници. АЛЬОХА Пум-пум-пум-пум!

Представлението започва. Участвуват всички, дори комсомолският секретар Пашка Ерьомин: неизвестно къде е успял да се накърка, нали не му беше отпусната нито капка.

Пум-пум-пум-пум!

Пум-пум-пум-пум!

Ще си туря бяла рокля,

че и новия жакет —

хич от никой ми не пука,

татко ми нали е кмет.

ВОВА

Председателят ни даже

„Не плачете, значи, каже —

не плачете, не тъжете,

ами блока наторете.“

МИХАЛИЧ

Пък децата във школото хъркат,

мъркат, водка къркат.

Мамка ви, не си играйте,

а мома ми дайте!

КОЛЯ

На дваесе стана-

и е голям глупак!