Валпургиева нощ, или „Стъпките на Командора“ ((Трагедия в пет действия))

СЕРЬОЖА (развълнуван от похвалата гаврътваа чашата с едно „оха“) Освен това обичам да слушам Людмила Зикина. Като запее — ама всичко ми се къса, и с нови чорапи да съм — и те се късат. Чак ризата ми се цепи под мишниците. И сополи ми текат, и сълзи, и все за Родината, за цъфтежа на ширните ни полета…

ГУРЕВИЧ Прекрасно, Серж, утеши се с мисълта, че няма да дадем на непримиримия ти враг, комсомолеца, нито капка. За жалост той принадлежи към ония, които формират числения състав на нацията. Идиот с тежко изразено лекомислие, целият натъпкан с празнини. У него няма ни здрач, ни утрини, няма дори пълноценна копелдащина. Според мен по-добре пълна амнистия за политическите затворници… Тоест да гръмнем контраадмирала и да го развържем, а?

ПРОХОРОВ

Ама разбира се. Още повече, че отдавна е буден, този ядрен заложник на Пентагона. (Потрива ръце, налива наред на Гуревич, на себе си и на Альоха.) Ставай, флотоводецо. Непотопяемий самолетоносачо на НАТО. Сега ще те развържа, Нелсън, признай си — нали е приятно да живееш в света на висшата справедливост?

МИХАЛИЧ (свалят му кърпите и чаршафите един по един) Дайте да пийна…

ПРОХОРОВ

Ама той бил много наш човек бе! Обаче първо коленичиш и казваш последната си дума.

Михалич потреперва.

Не бе, просто се извини на оскърбената велика нация — и то така, че да те чуят бившите ти приятелчета от Североатлантическия пакт.

МИХАЛИЧ (забързано; попоглежда Прохоров, който вече му налива)

Москва е чуден град, да го… отзад: излезеш на разходка, навред вино и водка. Пия вино, пия газ, пет пари не давам аз. Рано пиле рано пее. Болен да пости, трезвен от гости Богу не е драго. Пия чашка, пия две, с три се чувствам най-добре. Болен зле, пиян по-зле, трезвен най-зле. Не си ли допиваш — здравето разбиваш. Щом погледна сутрин пиво, чак на танци ме избива…

ПРОХОРОВ (много по-въодушевено, отколкото във второ действие) Тъй-тъй- тъй…

МИХАЛИЧ

Хайде днеска за култура да му пийнем политура. Кой не пие вино, да оди на кино. Нещо взе да застудява — да ударим, да ни става. И за руси и татари час за пиене удари…

ГУРЕВИЧ Удари, друже мой…

Михалич пие, блещи очи от спирта и промяната на земната си орис.

Според Конституцията, адмирале, всеки гражданин на СССР има право да се блещи, обаче да не му изхвръкнат очите… Вова!!!

Вова покорно сг приближазя, но, кой знае защо, води за ръка и бледия Коля.

Деца мои, арменският коняк е сервиран, почвайте молитвата (На Прохоров.) Те защо са тук всъщност — а не там?

ПРОХОРОВ

Нали чу… естонец бил… боляла го главата… не стига ли?… Колкото до Вова — него просто така… подозират го в уникалност.

ГУРЕВИЧ

Не се коси, Вова, още утре ще си с мен на свобода. Имаш ли си мечта?

ВОВА

Да, да, имам си. Искам да си развъдя в езерцето една рибка — гамбузия се казва. И значи тази рибка гамбузия изяжда в езерцата си всички личинки на комарите н заедно с тях и всички ламблии. Понеже ако човек нагълта с водата дори една ламблия, тя от само себе си ражда втора ламблия, а третата ламблия, която се ражда като се съешат първите две ламблии…

ГУРЕВИЧ

И колко от тия ламблии гълта на един път твоята гамбузия?

ВОВА

Може да изкльопа наведнъж седемдесет е пет парчета.

ГУРЕВИЧ Няма ли да й приседне?

ВОВА Няма.

ГУРЕВИЧ

Отлично. Точно толкова му сипете в грамове. Обаче го разредете. А Боренка Суратя нощес ще си плати за това, че ти направи „модус вивенди“ на носа…

ВОВА (пие на един дъх — и ту кат злак позеленява, ту кат слънчице блести)

А най-хубавото на гамбузията й е, че не оставя във въздуха ни един комар. Нищо не ви хапе, тръгвайте смело към гората, мили малки радиослушатели. И си играйте, докато не ви извика Едик…

ПРОХОРОВ Кой е тоя Едик?

ВОВА

Никой не знае. Но щом изпчува Хеспер8, всички: трябва да се прибират, понеже Едик дава знак, време е да се прибирате. И няма как… Сергунчик-внучето, не го послуша, и ето ви резултата: ветровете го отвяха в незнайни страни… по поръчка на Комитета за телевизия и радио…

ГУРЕВИЧ

Странна страна е. Русия, все пак! Огкъде-накъде Едик? На какво основание Едик?… (Обръща се към Коля.) Коля! Разбираш ли нещо от тия щуротии?

КОЛЯ

Естествено. Отдавна съм вникнал в тази дхарма. (Простира ръце към публиката.) Бащите ни са яли киселото грозде, на масата на децата им само вермут и нищо друго. Отгор- додол залян с вермут лети Опегин като луд към Ленски, вика го… Певецът е мъртъв, мъртъв. Твърде млад си тръгна той от тоя свят. Луксозна водка иска той и взорът му направо плаши, ала вермут сред смях и вой наливат в празната му чаша!…

ГУРЕВИЧ Браво бе! Налейте на поета мискетелайнвайн!

КОЛЯ (пие дозата „мискетелайнвайн“) Откъде се е взел в стаята ни мискетелайнвайн?

ПРОХОРОВ

Откъде, откъде! А откъде ни се взеха в стаята любопитните младоци със слабоумните си въпроси? Взел се — значи взел се. При това нищо не е изгубено освен честта. Ако има още въпроси, обръщайте се към Витя.

ГУРЕВИЧ

Да, да. Ако на някого нещо не му е ясно, да се обръща към незабравимия ни гросмайстор. Каква чест — да те нарекат незабравим приживе! Ви-тя! Корчной! Какво ново-вехто, какво шизофренововехто?

Всички гледат Витя. Не е съвсем ясно дали той спи, или е буден, защото усмивката му, дежурна и насън, при събуждане става сардонична. Сега не се наблюдава нищо подобно.

ГУРЕВИЧ

Най-лесно се проверява дали човек спи. Ако иска да се присъедини към компанията, значи е буден. Ако