Валпургиева нощ, или „Стъпките на Командора“ ((Трагедия в пет действия))

ГУРЕВИЧ

И ти… ти спиш на мръсно канапе!

Ти — Натали! Чието ложе

застлано е със музика вълшебна!…

НАТАЛИ

Пак ли почваш, свирчо?

Зад вратата пак се чува кашляне.

ГУРЕВИЧ

„При повечето правокрили самците могат да свирят, а самките нямат тази способност.“ Из учебника по обща ентомология.

Пак се прегръщат, силно.

ПРОХОРОВ (застава на вратата с кофа и дълга бърсалка)

Все процедури… процеду-ури… (Споглежда се с Гуревич.)

Очите му питат: „Стана ли?“ Очите на Гуревич отговарят: „Няма проблеми.“

Наталия Алексеевна, новият ни пациент въпреки всичко от час на час е по-добре. Пък аз току-що минах — много ви е запуснат линолеумът пред склада, срамота. И новият… да не се самозабравя, нали — да потърка половин-един час. А аз ще го понадзиравам…

ГУРЕВИЧ

Щом е така… (Хапе стратегически устни и излиза с кофата и бърсалката.)

ПРОХОРОВ

Наред е всичко. Затова съм тук.

Ти, Алексеевна, го коткай.

Той ни е малко щур. Но ще му мине.

(Завеса)

Четвърто действие

Пак трета стая, но почти празна: едни още не са се върнали от вечеря, други_ — _от амина-зиновите процедури. Комсомолският Пашка Ерьомин още е под чаршафа и още чака военния съд. Старецът Хохуля е неподвижен след електрошока и никой не се интересува диша ли, или вече не диша. Витя спи, Михалич също. Стасик се е вцепенил насред стаята с опната за есесовски поздрав ръка. Тишина. Говори само дядо Вова, крайчето на носа му е мораво.

ВОВА

Ех, че чудно е сега на село! Будиш се сутрин… изуваш си първо ботушите, слънчицето ти наднича в очите, ама ти не смееш да го погледнеш… срам те е… и излезеш на стълбите. Пък птичките там, славейчетата и гургуличките пеят, та се късат: фю-фю-фю-тю-тю-фю, чик-чирик, гу-гу, ку-ку, ку-куригу- кудкудяк. Рай небесен. И мяташ антерията на гърба, взимаш си документите и ей тъй, гол както те е майка родила, тръгваш в степта да стреляш костури… Бос вървиш, жалък, цял обрасъл. Необрасъл не може, обрасъл по-лесно се мисли… Вървиш си по пътя и целуваш наред всички глухарченца. Пък глухарченцата те целуват под разкопчаната гимнастьорка, ама тя една избеляла, излиняла, от Берлин до Тексас носена…

В стаята съвсем тихо влизат хванатите за ръце Серьожа Клайнмихел и Коля. Разтриват си инжекциите, сядат до Вова, слушат.

И си вървиш значи… вятър те вее… Отгоре — синьо-синьо, отдолу майска роса като бисери… А напред се белее нещо черничко… Викаш си: да не е глогина някоя?… Не е. Да не е арменец?… Не е бе: откъде ще се вземе арменец в хвощовете? Пък то да излезе, че било мойто внуче, Сергунчик, на четири годинки е само, таман му покараха косъмчета по гръбчето — обаче всичко различава вече: всяка тревичка от всяка шумчица и всички птичета изучава по вътрешностите…

КОЛЯ

Пък аз нищо не мога да различа. Е, клен от липа…

СТАСИК (пак препуска от единия край на стаята до другия)

Да! Нищо по-важно няма на този свят! Спасете дърветата! Ще дойдат окупаторите — къде ни е интимната защита? Интимната защита на образования партизанин! В какво се състои тя? В следното: образования партизанин става, сяда, свирука си, пуши си цигарата. И всява ужас у прекрасната Клара!…

ВОВА

А моят Николай Семьонович…

СТАСИК (неудържимо)

Господ е създал светлината-да, да, да! А твоят Николай Семьонович я е отделил от тъмнината. Виж, тъмнината обаче никой от нищо не може да я отдели. Точно затова не ни дават нищо истинско и интимно! Булгур например, с извара, със стафиди, с хавайски ром…

КОЛЯ

И с вермут.

СТАСИК

Не, без вермут. Отде накъде вермут? И докога само ще ме прекъсват? Прави ще правят пътищата на нечестивците, а? Кога най-после ще спрем да се хлъзгаме към ядрената катастрофа? Защо се бави Божеството с разплатата си? И изобщо — кога ще спрат да ни баламосват тия поляци?! Животът бездруго е толкова кратък…

ВОВА

Ти насади някое цветенце, Стас, ще ти олекне…

СТАСИК

Хо-хо! Намерил кого да учи! Ела първо да ми видиш оранжерията. Животът бил кратък — като ми видиш оранжерията, още по-кратък ще ти се види! Махни ги твоите цветенца жълтурчета — навсякъде ги има. А аз знаеш ли какво имам — сам го създадох този сорт и го наблюдавах как вегетира. Казва се „Тумбалаче- подуванче-готованче“ с извити листенца. А как цъфти! Да ти се доще да гръмнеш с пищова във въздуха. Как цъфти бе — да гръмнеш с пищова по първия срещнат!… Или… или, ако искаш, „Мръсница незабравяница“ — понеже щом разцъфти и тръгва само по бельо! „Курветина гиздава, умислена“ — най-добрите мекички видове: „Ох, маменце“, „Сихоте-Алин“ и „Боже, боже“. А бе каквото ти душа иска! „Жълт глупаран“, „Двусезонен мърморан“. Те са вече за ония, дето ги изнасят с краката напред.

ВОВА

И всичко това е цъфтяло в градината ти, братче?

СТАСИК

Как така цъфтяло? И досега цъфти! Какво ти трябва например за наполеонките, Вова?…

ВОВА

Нямам си наполеонки…

СТАСИК