Валпургиева нощ, или „Стъпките на Командора“ ((Трагедия в пет действия))

Не по-добър, но различен от едновремешните Лъвове. Знаеш ли каква история стана: стоим, съвсем малко бяхме пийнали, стоим на студа и чакаме — един Господ знае какво чакаме, пък и не е там работата. Важното е, че и на тримата ми случайни познати от устата им излизаше пара — и то как! Голям студ беше! А от моята — не. И те го забелязаха. Питат: „Виж какъв студ е, защо отникъде не ти излиза пара? Я дъхни пак!“ Дъхнах-пак никаква пара. И тримата казаха: „Тук има нещо гнило, трябва да съобщим където трябва.“

НАТАЛИ (прихва)

И съобщиха ли?

ГУРЕВИЧ

Охо! И веднага ме викат в някакъв си здравпункт или диспансер. И ми задават само един въпрос: „По каква причина имате пара?“ Аз и казвам: „Ама аз точно пара нямам.“ А те: „Не-не.“ Огговорете на въпроса: на какво основание имате пара. Ако подобен въпрос е бил зададен, да речем, на Рьоне Декарт, той просто е щял да рухне в руските преспи и е нямало да отговори нищо. А аз им казах: откарайте ме в 126-о отделение на милицията. Имам да им съобщя нещо за Корнелий Сула. И ме натовариха…

НАТАЛИ

Направо за Сула ли им изтърси? Те загряха ли нещо?…

ГУРЕВИЧ

Нищо не загряха, но ме откараха в 126-о. Питат ме: „Вие ли сте Гуревич?“ — „Да, казвам аз, аз съм Гуревич.

Дойдох, заподозрян във суперменство.

А вий сте прави до известни степени:

да-да. Че аз съм свръхчовек и нищо

свръхчеловеческо не ми е чуждо.

Не знам да плувам — като Бонапарт.

Нито се реша-значи същ Бетховен.

Не знам езици — все едно Чапай.

И нископродуктивен съм — досущ

Васпучи или Николай Коперник:

за цял огромен земен път четирсет —

четиресет и осем листа.

И тъй, родея се с титаните. Обаче

за разлика от Филип номер две

Испански — нямам краста.

Да, вярно е. (Въздиша.) И въшки нямам,

а ги е притежавал в изобилие

Корнелий Сула, повелител римски.

Свободен ли съм вече?…“

„Свободен сте — казаха ми, — разбира се, че сте свободен. Сега ще ви откараме у вас с кола…“ И ме докараха тук.

НАТАЛИ

Ами кулата на градския комитет на комсомола?

ГУРЕВИЧ

Е… тя беше да ви баламосам… и да не ти е толкова тъжно в приемната.

НАТАЛИ

Слушай, Лев, искаш ли да пийнеш малко? Само че — шшшт!…

ГУРЕВИЧ

О, Натали! Душата ми жадува!

За възкресение, а не за храброст.

Докато Натали налива нещо и го разрежда с вода от чешмата, речта зад паравана продължава: „Ще изкараш зимата, приятел, няма страшно!… Бъди мъж бе, смадок вмирисан!… Следващият!… Я се виж бе, защо си нахлузил толкова гащи! Ще ти се сплуе зарзаватът и ще окапе!… Мърдай, мърдай! А ти се разкарай, не ми пречи да работя… Следващият… Нищо ти няма, старче, оправяш се вече, ще се покандилкаш още една-две седмици и хопа-тропа — от нас до моргата са само триста метра!… Следващият!“

Натали му подава чашата. Гуревич гълта бавно — после благодарно целува ръката й.

Носителка на грубата психея —

пръв Хераклит от Ефес казва тъй.

НАТАЛИ

За кого говориш?

ГУРЕВИЧ

Все за тази Тамарочка, милосърдната сестра. Забелязала ли си как се израждат нравствените принципи в руския народ? Дори в поговорките. Едно време, когато посред разговора е настъпвала внезапна тишина, руският селянин обикновено е казвал: „Тих ангел прелетя…“ А сега в същия случай — „Милиционер някой е пукнал!…“ „Бял ден да не видя“ — така е било едно време. А сега: „Да ми умре кварталният…“ Хо-хо. Или — колко трогателно беше: „Който бърза, бавно стига.“ А сега знаеш ли как викат? „Бързата кучка планина повдига.“

Натали сг смее.

А пък тази е още по-жестока. Старата руска пословица „Кладенец ако затлачиш — за водица ще проплачеш“ се е преобразила по следния начин: „Не мочай в компота, че готвачът с него си мие краката.“

Натали вече се смее така, че параванът се отмества и милосърдната сестра Тамарочка промушва физиономията си през дупката.

ТАМАРОЧКА

Охо! Наталия Алексеевна всеки ден с нов кавалер! А днеска с най-големия хубавец. Хем чифутче, хем идиот — по две линии хваща дикиш.

НАТАЛИ (умирява с ласки разбунтувания Гуревич и казва строго.)

Ще поговорим след дежурството, Тамара Макаровна. Сега съм заета…

Тамарочка се скрива и зад паравана продължава както преди: „Хайде де! Приспивателно ще ми иска — от дирник уши не щеш ли!… Стига трепери де! И само да гъкнеш, проклетнико!“ И т.н.

Льова, мили, успокой се (целува го, целува го пак) — и по-лошо ще стане, ще видиш. И все пак недей да буйствуваш. Тук, в това заведение, пациентите, а те все пак са мнозинство, нямат право да отвръщат на обидата с обида. И — пази Боже — на удара с удар. Тук дори не се плаче, знаеш ли? Ще те надупчат, ще те уморят с невролептици само ако заплачеш… Случвало ли ти се е някога да си поплачеш, Лев?

ГУРЕВИЧ

Хо! На времето се с плач прехранвах.

НАТАЛИ

Да се прехранваш със сълзи? Нищо не разбирам.

ГУРЕВИЧ

Много е просто. Като студент например… ох, не издържам, пак ме избива на ямб.

Не знаеш как ридаех, Натали!

Без никакви причини. По поръчка.