Валпургиева нощ, или „Стъпките на Командора“ ((Трагедия в пет действия))

Трето действие

Лирично интермецо. Манипулационна. Натали седи в удобно кресло и попълва някакви бумаги. В съседния аминазинов кабинет — нещо като параван го отделя от манипулационната — чака мълчалива опашка за инжекции. Оттам долита предимно гласът на Тамарочка. Звучи примерно така:_ „Ама целия задник ти изпонадупчих, все си си същият идиот!… Следващият!! Боли ли? Хайде, хайде, ще ме лъжеш ти мене! Недей се тръшка, женчо! Ами ти какво си ми се лепнал с тоя аспирин? Много си важен бе! Аспирин му дай ти на него! И така ще пукнеш! И без аспирин! На кого си притрябвал ти бе, скапаняк?… Следващият!…“ _Натали така е свикнала с всичко, че дори не се мръщи, пък и не слуша. Потънала е в отчетите си. На вратата се чука.

ГУРЕВИЧ (уморено)

Натали?…

НАТАЛИ

Очаквах, че ще дойдеш, Гуревич. Какво ти е?…

ГУРЕВИЧ

Пребит съм малко — но пак съм Тас в нозете на Елеонора!…

НАТАЛИ

Защо обаче куца моят Тас?

ГУРЕВИЧ

Не е ли ясно?… Твоят идиот

Суратя Боренка не е забравил…

Щом влезе ти в приемната, нали

веднага забелязах, че веднага

той забеляза, че…

НАТАЛИ

Какъв идиот? Защо Суратя? Та Борка не е… Кой ти го е казал? Кой ти надрънка толкова нелепици за някакви два часа!… Гуревич, мили, ела тук, глупчо!…

И най-сетне прегръдка. И предпазлив поглед към вратата.

От колко ли години не си идвал?

ГУРЕВИЧ

Нали разбираш как измерват времето и аз, и мен подобните щураци… (Нежно.)

Наталия…

НАТАЛИЯ

Кажи, глупаче!… Почти не те познах. Признай си, пил си страшно много…

ГУРЕВИЧ

Не-не… не съм… понякога… чат-пат…

НАТАЛИ

Ами ръцете ти защо треперят?

ГУРЕВИЧ

О, мила, как не ме разбираш?!

Треперели били — да си треперят.

Не е от водката! Треперенето идва

от страшна безприютност на душата,

(Удря се в гърдите.)

от вдъхновение, от недояждане, от гняв

и от сърце сломено,

пагубни предчувствия,

от страсти гибелни и въжделени срещи,

Натали лекичко се усмихва.

и от любов накрая към Родината,

не, не „накрая“! Най е важно

присъствието на подобно божество

с трапчинки, бюст и…

НАТАЛИ (запушва му устата с длан)

Стига, дърдорко, стига… Дай по-добре да ти сложа мъничко глюкоза… Целият си почернял и изсъхнал…

ГУРЕВИЧ

По тебе, Натали, нали?

НАТАЛИ

Ха-ха! Не ти вярвам. (Става, вади от десния джоб на престилката си връзка ключове, отваря шкафа, дълго рови в ампулите, епруветките и спринцовките.) Гуревич по навик си гризе ноктите и не откъсва очи от ключовете и омагьосващите го телодвижения на Натали.

ГУРЕВИЧ

Например пишат, че очите на малката морска амфиода били почти една трета от тялото й. При тебе е горе-долу същото… Но, кой знае защо, другите ти две трети днес ме вълнуват повече. Пък и тази победоносна шнола в косата ти…

Ти чиста си като печалба,

като роса по нещо избуяло,

като…

НАТАЛИ

Млъкни мъничко… (Застава до него със спринцовката.) Не се плаши, Лев, съвсем леко ще ти я направя, изобщо няма да усетиш. (Почва процедурата. )

Глюкозата влиза бавно. Той и тя се гледат.

ГЛАСЪТ НА ТАМАРОЧКА (зад паравана)

Стига де, стига вика, да не те коля? Следващият! Какво-какво? Каква калъфка искаш да ти се сменя? Гълтай прах и мри, рожбо… Ти бе! Зурло немита! Виждал ли си боклуците зад кухнята? Утре всичките умници като тебе ги заравяме в тях и ги откарваме с камионите… Следващият!

НАТАЛИ

За какво се замисли, Гуревич? Не я слушай, гледай мен.

ГУРЕВИЧ

Нали това правя. Само че си помислих: колко стремглаво издребнява човечеството. От блестящата царица Тамара — до тази Тамарочка тук. От Франсиско Гоя — до сънародника и съименника му генерал Франко. От Гай Юлий Цезар-до Цезар Кюи, а пък от него вече — до Цезар Солодар5. От хуманиста Короленко-до прокурора Криленко. Каква говоря — Короленко? Щом от Имануил Кант стигаме до „Слепия музикант“. А от Витус Беринг до Лаврентий Берия. А от псалмопевеца Давид — до Давид Тухманов. А от…

НАТАЛИ (завинтва някаква друга джаджа на същата игла и продължава инжекцията)

Ами ти, Лев, ти по-добър ли си от едновремашните Лъвове? Как мислиш?

ГУРЕВИЧ