Валпургиева нощ, или „Стъпките на Командора“ ((Трагедия в пет действия))

Да… (Потъва в мечти.)

ГУРЕВИЧ (упорито)

Ами четиридесетте хиляди братя, за които пише Уилям?! И тях ли дори?!…

ПРОХОРОВ (пресича ракговора)

Стига вече. Утре съдим и тебе, и Пашка комсомолеца. Какво ти пука? Нали се отказа от Адмирала — разбирам те. Адмиралите са само хрущяли… Серьожа! Клайнмихел! Веднага тук… Кажи… Виждал ли си по лицето на този престъпник дори иай-леки следи от разкаяние?

СЕРЬОЖА

Не, не съм… И покойната ми майчица ми намигна тогава: дръж под око Пашка, — дали ще го хване поне мъничко срам, че се погаври така с мене? Обаче не, не го беше срам, цялата вечер се налива с водка и най-хулигански нарушава дисциплината… И не ми даваше да отварям прозорчето, та да не мирише толкова на мама…

СТАСИК (пак минава, покрай тях)

Чудесно е все пак да живееш в разлагаща се епоха. Едно му е лошото само. Не трябваше да отнемаме лимфните жлези на хората. Добре де, взехме им гевреците и киселите, краставички-бива. И пъпешите им взехме — голяма работа, и без пъпеши се живее. И плебисцити не ни трябват. Оставете ни обаче поне лимфните жлези…

Докато Стасик държи речи, двете крила на вратата на трета стая се разтварят и на прага стъпват брат Боренка и сестра Тамарочка. Не гледат болните — оглеждат ги кръвнишки. И двамата знаят, че дори само появата им всява във всички стаи мигновено вцепеняване и униние, което си съществува и без тях.

ПРОХОРОВ

Стани! Стани всички! Визитация!

Всички освен Хохуля, старият. Вова и Гуревич бавно стават.

БОРЕНКА (под бялата му престилка се вижда официален, шоколадов костюм, ризата му е тясна, дебелият му врат е стегнат с вратовръзка. Рядко го виждат така облечен: днес просто е дежурен санитар през първомайската нощ. Приближава се доволно към Стасик, който козирува вцепенен).

Значи ти липсват разни жлези в лудницата, а, мърша?

ТАМАРОЧКА

Не бой се, рожбо, сега ще ти ги наместим всичките.

Боренка, уж на шега, светкавично удря Стасик в диафрагмата, Стасик се гърчи, и се свлича на пода. Тамара сочи Вова.

Ами този плужек защо не става, като чуе заповед?

БОРЕНКА

Сега ще го питаме лично… Имаш ли оплаквания, Вовочка?

ВОВА

Не… Здрав съм като камък… Само че искам вкъщи … Там сега е нацъфтяла медуницата. Нали е краят на април. Вкъщи, като излезеш на прага — цяла поляна медуница, нашир и иадлъж, и пчеличките бръмкат…

БОРЕНКА (оправя си вратовръзката)

Аз съм си градско чедо,… съм я твойта медуница. Каква е на цвят бе, Вовочка?

ВОВА

Ами каква… Синичка си е, небесносиня… Като априлско небе по залез…

Тамарочка се смее, Боренка впива нокти в носа на Вовочка и го върти, носът посинява като априлска медуница. Вова плаче.

БОРЕНКА (продължава визитацията)

Как е, Хохуля, как е? След пет минутки идва Игор Лвович с инструмента си, голяма веселба ще падне, ще поподскачаш малко… ами ти, Коленка?

КОЛЯ

Имам оплакване. Втора година съм в тази стая. Щото нали ми казаха че съм бил естонец и че ме боляла главата… Само че аз отдавна не съм естонец, и главата не ме боли вече, пък все не ме пускат…

Междувременно Тамарочка е привлечена от зрелището отдясно. Серьожа се е обърнал към прозореца и кротко се моли.

ТАМАРОЧКА

А! Пак ли почна с твоите номера бе, кретен шибан! (Дуе морави бузи, тръгва към него.) Докога ще те уча аз! Първо дясното рамо, после лявото. Гледай де! (Хваща го за яката, плюе в лицето му, удря го първо с юмрук в челото, после се засилва — и по дясното рамо, после по лявото, накрая под лъжичката.) Още ли искаш? (Повтаря всичко още веднъж, но по-силно, весела и доволна.) Ей, лайно смачкано, ако те видя пак да се кръстиш, ще те удавя в клозета!…

БОРЕНКА

Не си цапай ръцете, Томочка, стига му. Я по-добре ела насам. (Блъска Коля и тръгва към Михалич, Витя и Гуревич.)

Следва го свитата: Прохоров, Алъоха и Тамарочка.

ПРОХОРОВ

Другарят контраадмирал не може да застане мирно пред вас, сам виждате. Наказан е за буйство и за покварена агентурност. Искам да кажа — за агентурна поквареност и буйство.

БОРЕНКА

Ясно, ясно… (Хвърля бегъл поглед към Гуревич, който умислено гризе нокти, и отива до Витя.)

Витя се усмихва розозо, проснат на походното си легло като гранпасианс.

ТАМАРОЧКА

Как си, Витенка, как си, рожбичко! (Засилва се и го пляска с яката, си длан по корема.)

Усмивката на Витя изчезва.

Как си с храносмилането, Витенце?

ВИТЯ

Боли…

БОРЕНКА (кикоти се заедно с Тамарочка )

Другите ни скъпи пациенти не ги ли боли? Я ги виж: кой знае защо, всички искат вкъщи — защо бе, Витюша? Много просто: заради тебе ги боли, лишил си ги от интелектуална отмора. Я им виж страдалческите мутри. Виж какво: дай да се разберем още сега…