Валпургиева нощ, или „Стъпките на Командора“ ((Трагедия в пет действия))

Аз… сам. (Преобръща се със стон по корем.)Альоха и Прохоров му помагат. Брат Боренка без злорадство, но не и като демонстрира всесилна власт, стои с вдигната вертикално спринцовка и лекичко пръска с нея. После се навежда, слага инжекцията.

БОРЕНКА

Завийте го.

ПРОХОРОВ

Трябва още едно одеяло, нощес ще вдигне над четирийсет градуса, нали знам…

БОРЕНКА

Никакви одеяла. Не му се полагат. Ако му е много горещо-да се разхожда и да диша… Стига да може да си мръдне някой крайник… Гуревич! Ако не се гътнеш до довечера от сулфазина — моля, заповядай на вечеря. Първомайска. Наталия Алексеевна, гаджето ти де ще ни сервира лично… Идваш ли?

ГУРЕВИЧ (с усилие)

Ще… дойда…

БОРЕНКА (кикоти се, но не забелязва, че дисидентът Альоха се приближава към него с един пръст върху ноздрата)

Много сме гостоприемни днес. Аз по-специално. Ще те посрещнем като скъп гостенин, ще те инкрустираме със скъпоценни камъни…

ГУРЕВИЧ

Нали… нали казах…че ще дойда…Ще дойда…

Альоха наистина майсторски изстрелва през дясната си ноздра. Стаята се оглася от нечуван досега вик — докторът е привършил високоволтната си задача със сиромашкия Хохуля.

БОРЕНКА (стиска Альоха за гърлото)

С тебе — с тебе после… Нали разбираш, докторът е тук… Щом си отиде — ще те изсекна, нали. (Бърше вратовръзката си с носната си кърпа.)

Докторът минава през стаята с пагубното си куфарче, оглежда болните: всички физиономии освен тези на Прохоров и Альоха са белязани с печата на вечността_ — _но не онази Вечност, която чакаме есички.

ДОКТОРЪТ

Да ви е честит празникът на международната солидарност на трудещите се, другари болни. Елате, Борис Анатолиевич, трябвате ми.

Излизат.

ПРОХОРОВ (увисва на врата на Альоха, щом белите престилки изчезват)

Альоха! Ама ти си хиперборец бе! Алкивиад! Смарагд! Ти си Мюра и минаваш на бял кон по Арбат! Фарабундо Марти си ти! Не-не, не са се свършили храбреците в Русия — и нивга няма да се свършат!

ГУРЕВИЧ (надига се одобрително на лакът)

Абсолютно си прав, началник.

АЛЬОХА (окрилен)

Трябваше да стрелна малко и по чичо доктор…

ПРОХОРОВ

Излагаш се, мой човек!… Щеше да прекалиш… Да не усложняваме сюжета на протичащата драма… с дребни странични интриги… Прав ли съм, Гуревич?… Човечеството вече няма нужда от дюдюктивности, на човечеството му е писнало от остри фабули…

ГУРЕВИЧ

И то как… Освен това — защо да почваме тия фабули с тях? Нали… тях всъщност ги няма… нали сме луди… а тези фантасмагории в бяло просто ни се привиждат от време на време… Гадно е, разбира се, но какво можем да направим? Привидят ни се… изчезват… правят се на истински жизнелюбци…

ПРОХОРОВ

Прав си, прав си, и Боря с Тамарочка се натискат и се кискат, за да ни убедят, че са истински… че изобщо не са химери и видения, а са си натурални…

ГУРЕВИЧ

Я ела, Прохоров… по въпроса за химерите… Това тук (показва инжекцията си)  — дълго ли ще ме боли?

ПРОХОРОВ

Дали ще те боли? Ха-ха. Нищо не е „боли“. Ще те почне след час — час и половина. А след три-четири дни може и да проходиш. Нищо, Гуревич, ще мине… Ще те развличам, както мога — ще ти пея приспивни песнички.

ГУРЕВИЧ

Кажи, Прохоров, има ли нещо, което да облекчава този сулфазин?

ПРОХОРОВ

Елементарно. Пълна чаша водка. Още по-добре чист спирт… (Шепне му нещо на ухото.)

ГУРЕВИЧ

Сигурен ли си?

ПРОХОРОВ

Във всеки случай Натали днес замества дежурната. Всички ключове са у нея, Гуревич. Не ги доверява дори на своя бел-ами Боренка Суратя.

ГУРЕВИЧ (Вцепенява се. Мъчи се да стане.)

Така значи… (И пак се вцепенява от невероятността на чутото.) Намислих нещо.

ПРОХОРОВ

Досещам се какво си намислил.

ГУРЕВИЧ

Не-не, много по-дръзновено, отколкото си мислиш… Тази нощ ще ги взривя.

Зад вратата се чува гласът на Люси:_ „Момчета, _хайде, инжекциите! Момчета! Бързо в мани-пулационната, инжекциите!“ Никой в трета стая не реагира. Единствено Гуревич опитва да направи няколко крачки.

(Шепне нещо на Прохоров. После:)

Та ще си дойда след петнадесет минути със лаври увенчан или пребит-все тая.

ПРОХОРОВ

Браво! Че ти си бил поет, Гуревич!

ГУРЕВИЧ

Естествено! Късмет ми пожелай.

Или ще победя и ще се върна син,

подут от бой, но… но по-добре за мен

и победител — и не насинен.

(Завеса)