Валпургиева нощ, или „Стъпките на Командора“ ((Трагедия в пет действия))

ТАМАРОЧКА

…още сега отиваш да акаш и после всички игри да са си по местата. Иначе почваме аутопсията. Нали знаеш, миличък, че не режем живи хора, а само трупове…

Междувременно Прохоров наблюдава разтревожено Альоха Дисидента. Впрочем за това след малко.

БОРЕНКА (разкрачил шоколадови крачоли, скръстил ръце спира над седналия Гуревич)

Стани!

ТАМАРОЧКА

Защо не му е оправено още леглото на това чифутче?…

БОРЕНКА (все така кротко)

Стани.

(Гуревич седи вглъбен. Общо мълчание. Вдига с един пръст брадичката на Гуревич.)

Стани!!!

Гуревич бавно става и изненадващо за всичка изкрясква и удря Боренка в зъбите. Няколко секунди тишина — без обаче да броим писъка на Тамарочка. Боренка, изобщо без да реагира хладнокръвно сграбчва Гуревич, вдига го във въздуха и с всичка сила го запокитва на пода. И то така, че Гуревич да удари ребра в железния ръб на кревата. Следват два-три ритника в черния дроб — просто за ефект.

(На Тамарочка.) Сулфазин за пациента! Лично ще му го сложа.

ПРОХОРОВ

Какво да го правим, Борис… Нов е още… 3аблуден правдотърсач, неправилно разбрано чувство за чест и други атавизми…

БОРЕНКА

Млък бе. Гнида такава…

Двамата с белите престики излизат.

ПРОХОРОВ

Альоха!

АЛЬОХА

Тук.

ПРОХОРОВ

Първа помощ на пострадалите от десанта!… Стасик, ставай, няма страшно, разкараха се. Нищо страшно. Всичко изключително ни чака тепърва. Първо при Гуревич…

Прохоров и Альоха, подпомогнати от немощния Коля, слагат на кревата почти бездиханния Гуревич, завиват го с одеяла, грижат се за него.

Готини хора са това евреите. Едно им е лошото — изобщо не знаят как да живеят. Ще го довършат сега, няма начин. (Шепне.) Гу-ре-вич…

ГУРЕВИЧ (лекичко стене, говори с усилие)

Няма нищо… няма да ме довършат… И аз… съм им приготвил… изненада…

ПРОХОРОВ (невероятно зарадван, че Гуревич е жив и реагира)

Първомайска изненада, браво. Обаче те ще те изненадат по-рано, след пет минутки… Дали да не те развеселя, докато чакаш бъдното си мъчение, Гуревич? Първият ми приятел Альоха ще се жертвува за тебе. Знаеш ли как е станал дисидент? Сега ще ти кажа. Нали всеки руски населен пункт си има луд… Какъв руски населен пункт без луд, а? Ще го вземат за Британия, да речем, а там и до днес изобщо си нямат конституция. Та Альоха бил местният льольо в Павловски Посад. Премети перона на гарата, помогне на хамалите… но си имал изгаряща страст-още я има… Титан ни е той, физиогномонически титан-щом погледне нечия мутра и вече знае къде и като какъв служи сьответният педераст. И знаеш ли кои са били безпогрешните му стимули? Ръбът и вратовръзката. Какво е правел, нали? Нищо не е правел, приближавал се полекичка към жертвата си, затискал си едната ноздра с пръст — от дистанция — и каквото трябва се лепвало на вратовръзката. Целият град го водел дисидент, сащисали се от безнаказаността и новия подход в борбата срещу настоящия ред на нещата и субординациите… И преди два месеца го докараха…

ГУРЕВИЧ

Разкошно… Много съм наблюдавал нацията… какво иска всъщност… Точно такива хора й трябват днес … Другите… и без тях ще мине.

ПРОХОРОВ

Ами точността, а! Точността, Гуревич! Великият Леонардо, както се чува, много отбирал от балистика. Ама на Альоха на малкия пръст не може да стъпи! Ал-льо-ха!

АЛЬОХА

Нали съм тук де.

ПРОХОРОВ

Бравос. Обаче, Альоха, не ти ли се струва, че методиката ти на борба срещу световното зло е малко… неапетитна ли да я наречем… Не че не разбираме — тия неща не се правят с бели ръкавици… Обаче от де накъде си решил, че ако не в кръв, ръкавиците ти непременно трябва да са в лайна, сополи и храчки? Много четеш левите май… разните му италианци…

АЛЬОХА

Пази боже, само маршал Василевски чета… пък все ми казват, че той бил сбъркал, не трябвало да настъпва от изток на запад, ами от запад на изток…

ПРОХОРОВ (пак опитва да разведри Гуревич преди изтезанието)

Днешната дисидентура в лицето на Альоха не отчита, че първо трябва да се изтръгва от корен първо — а после ще се изтръгне с корена си и всичко друго, — че трябва да преименуваме всичките си улици и площади: ами ха де — онези имат Мост на любовните въздишки, улица „Света Женевиев“, булевард „Неясен блян“ и така нататък… А тук? Я ми избройте улиците във вашия квартал — да ти умре конят. Хайде да почнем отначало: в центъра Столична, естествено. До нея Юбилейна, цялата в бюстове и тополи. Московската ги пресича и ги удря в земята всичките. Подплашени от качествата и, на всички страни се юркат Перцовка, Охотничая, Лимонова, Руска и Староруска Пшенична и Сибирска. Е, има и улички, които ги свързват, разбира се: Десертни, Сухи, Полусухи, Остатъчнозахарни. И всичките ги съединяват мостове: Бял вермут, Портвайн, Портер — все тая! А до тях са хотелите: „Бенедиктин“ и „Шартрьоз“, извисяват се над водите, а долу по ларгото кавалери и дами, кавалерите гледат дамите и облаците, дамите — облаците и кавалерите. И всичките хвърлят прах в очите на европейските народи. А пък европейските народи се отупват от прахта…

Вратата на стаята пак се отваря. Влиза главният лекар. След него — Боренка със спринцовка в ръце. Спринцовката не стъписва никого — всички гледат странното куфарче в ръцете на доктора.

БОРЕНКА

Ето го. (Сочи с ръка Хохуля.)

Докторът е непроницаем. Хохуля също. Докторът нагласява куфарчето с кабелите, разглежда отвратен пациента. Пациентът Хохуля изобщо не го гледа — има си достатъчно свои грижи.

БОРЕНКА (отива до леглото на Гуревич)

Я да видим… Прохоров, обърнете болния, свалете му гащите.

ГУРЕВИЧ