Валпургиева нощ, или „Стъпките на Командора“ ((Трагедия в пет действия))

ПРОХОРОВ

Альоха, отведи Вовочка… Видя ли сега, Гуревич?

ГУРЕВИЧ (усмихва се пряко сила)

Добре де. (Поглежда с тревога към Витя, после наблюдава как на леглото до него Михалич прави неуспешни опити да се измъкне.) Ами този защо?

ПРОХОРОВ

Делириум тременс. Измяна на Родината и в мисли, и в чувства. С две думи, не пие и не пуши. Нищо работа, обаче един път сме в клозета и стана дума за спирта, за страхотната му калоричност — и това влечуго изтърси горе-долу следното: от всички поглъщани от нас продукти спиртът, въпреки високата си калоричност, имал много примитивен химичен строеж и бил много беден откъм структурна информация. Още на място си плати за просташката си ерудиция: отворих прозорчето, проврях го и го увесих надолу за крака — на четвъртия етаж сме все пак, нали — и го държах, докато не се отрече от еретичните си доктрини… И днес по волята на Бога и народа е осъден на смърт… Не ми се вярва много, че в началото е било словото, но трябва да го има накрая, колкото и да е скапано, така че нека да лежи тоя педераст и да мисли…

ГУРЕВИЧ

Ами я ми кажи, Прохоров, ти упълномощаван ли си… Ъъъ… Само за тази стая или…?

ПРОХОРОВ

Не, не, разбира се, че да. И за всичко, което е оттатък Витя.

Поглежда натам. Гуревич се извръща.

Всичко там са мои подвластни територии, но ти имаш късмет: утрешното дело ще е вътрешно, при това углавно. Паша! Махай чаршафа! Това е Паша Еръомин, комсомолският ни организатор, иначе готин, нормална отрепка, но делото му е сериозно-телесни повреди в семейство Клайнмихел!

СЕРЬОЖА (чува фамилното си име, надига се и пълзи към Прохоров)

Запишете: само един крак й беше останал на мама… всички други й бяха отвинтени, и ръцете и те, всичките бяха на бюфета…

ГУРЕВИЧ

Тя не е ли викала?… Не може да не е!…

СЕРЬОЖА

Как да вика, като кръстницата беше за гевреци…

ГУРЕВИЧ

Мда… всъщност да… щом кръстницата е за гевреци, няма смисъл да се вика.

СТАСИК (докато пак минава край тях)

Всичките ни кръстници отидоха за гевреци: викаш, не викаш — никой не те чува…

СЕРЬОЖА

Не бе, не бе… Гевреците нямат нищо общо, не го ли разбирате? Нали той първо й откъсна главата, а после…

ПРОХОРОВ

Утре, утре за тия неща. Пълзи си на воля до утре, Серьожа. Значи слушай сега, Гуревич: виждаш, че при нас от време на време има дребни битови неуредици. Иначе може да се живее. Две-три седмици те дупчат, после хапове, после шут в дирника и чао. И цветен телевизор даже си имаме, и две канарчета. Днеска си траят, понеже утре е Първи май. Иначе пеят. Дори Витя реши да не ги закача и да не ги опитва на вкус, а то ще рече висша атестация, за вокалистите, нали съм прав, Гуревич? Обаче от шашките и доминото не остана нищо — всичките ги излапа наред. Шест и шест оцеля по чудо, Хохуля го скри под възглавницата и си играеше самичък на шест и шест и все печелеше. И на третия ден — шаш!: шест и шест му го няма под възглавницата. Хохуля не си намира място от рев, Витя се подхилва. После всичко свършва — Хохуля изпада в неизвестна прострация, оглушава и се превръща в сексуален мистик … а Витя междувременно отпочва шаха…

Гуревич вижда шкафчето в средата на стаята, върху него има празен шах и една бяла царица.

СТАСИК (спира рязко до тях)

Всичките ги изкльопа! Само за бялата царица още му е жал — и защо, да го пита човек? Голям пакостник — всичко изяде: и тайм-аута и дамския гамбит, и сицилианската защита…

ПРОХОРОВ

Виж сега какво, Витя. (Сяда на леглото му.) Нали изяде всички игри. Кажи ми- нали ги изяде от нравствени подбуди, а? Прекалено хазартни ти изглеждаха, нали? Ето, виж, той е доктор от Центъра. (Сочи Гуревич.) О! Голям специалист! (Вдига палец.) Интересува се защо кльопаш толкова много? Не ти ли стига тукашният фураж?

ВИТЯ (не издържа погледа на отговорника, спира да се гали по корема, закрива очи с ръка)

Сладко ми е…

ПРОХОРОВ

А защо ти дожаля за бялата царица, а?

ВИТЯ

Мъчно ми е… Толкова е самотна…

ПРОХОРОВ

Ясно… Я ми кажи сега, Витенка, като спиш, само кльопачка ли сънуваш?

ВИТЯ

Не… не… и принцесата…

ПРОХОРОВ

Принцесата ли? Мъртва?

ВИТЯ

Не бе, жива си е принцесата… Първа хубавица, със синя панделка. Като Пепеляшка… И Принцът само я обикаля… И само я бие по главата със стъклената пантофка.

ПРОХОРОВ

Ти пантофката ще я изкльопаш ли? Кльоп-кльоп?

СТАСИК

Не е Витя той, не е. Лапачко трябва да му викаме. Лапачко Кльопадзе…

ВИТЯ

Ще я изкльопам… За да не я бие.

ГУРЕВИЧ

Ами ако принцесата е умряла? В смисъл — ако я е пребил вече? Съвсем. Мъртвата принцеса ще я кльопнеш ли?

ВИТЯ (засмян)

Да…

ГУРЕВИЧ

Ами седмината богатири ако са с нея, а?

ВИТЯ

И тях.

ГУРЕВИЧ

Ами трийсет и тримата от другата приказка?

ВИТЯ

Аха… Ама да не ми пречат сестрите… Ще ги хапна…

ГУРЕВИЧ

Ами… ами я слушай… Четирийсетте разбойника с Али баба барабар.

ВИТЯ (със същата безгрижна страшна усмивка)