Ей богу, честно,
честно, честно,
ще си взема рижава жена!
Пум! Пум! Пум!
Разкопча се тя до голо
и запретна се отдолу,
и насмалко да ми секне
дъх-дъх-дъх-дъх-дъх-дъхът.
Мичманът повръща в трюма,
боцманът не казва дума!
Хо-хо-хо-хо!
ПРОХОРОВ
Припева, Альоха!
АЛЬОХА
Ал-льох-ха-ха, хвани китарата,
обаче хич те няма тоя път!
Пум-пум-пум-пум!
Да си я хваща, неговата вяра —
а аз…
Аз честно, честно,
ама много честно…
ЛЮСИ
Ах, ето ви и вас… Леглото ви е първото отляво, застелете го, ще ви помогна, ако има нещо…
ГУРЕВИЧ
Сам! Сам! Изчезвай, маце!…
СТАСИК
В този миг всички гробари на социализма по целия свят се изповядват и причестяват… Ти защо се опъваш, дядка?…
ПРОХОРОВ
Шт, чеденце! Остави ни да си поприказваме с човека…
СТАСИК
Не-не, трябва му минутка самовглъбяване… Не познавате Изтока… Гмуркаш се… значи… или те гмуркат, но разбираш: завинаги отмират времената, когато те е нямало-къпят те, следователно съществуваш… Когато наложницата на китайския император се къпе в басейна на сплетените орхидеи — точно така се казва — Басейн на сплетените орхидеи, — пускат вътре дванадесет есенции и седемнадесет аромата…
КОЛЯ
…но който подир туй се облича в жълто одеяло, без да е познал истината и самоограничението — той е недостоен за жълтото одеяло. Можеш ли да ми разясниш тази дхарма?!…
ПРОХОРОВ
Що не си я натикаш в… тая дхарма!… Човекът тъкмо излиза пречукан от банята. Разкарай се с тия дхарми! Давай нататък, Стас…
СТАСИК
И ето — излизам от банята с орхидеите, подминавам всичките дхармени зали
песнопенията. И тези, които срещам по пътя си, ми казват: „Недей ходи в манговата горичка, о, Благословени.“ А аз отивам и виждам и говоря с три девойки, едната луннолунна, а другата иай-пасторална, с венче от жълтурчета естествено. Пък третата изобщо не я гледам и тръгвам от Залата на песнопенията към манговата горичка.
ПРОХОРОВ
Хайде, хайде, Стас, изчезвай в твойта шибана мангова горичка, дай да си побъбрим с евреина.
ГУРЕВИЧ
Гуревич.
ПРОХОРОВ
Бе то си личи, че си Гуревич… Май си по тая част, а?…
ГУРЕВИЧ
Ами… в известен смисъл…
ПРОХОРОВ
Знам си аз. А бе някои евреи много обичат да поркат, да ви кажа, особено за сметка на арабските народи. Обаче номерът не е там. Щом се весне евреин — и вече няма мира, братче, почват пагубните сюжети. Дядо ми, бог да го прости, ми разправяше — а бе тъпкана била с елени гората, с кошути ли беше, с кво ли — не можеш да се разминеш. И цялото езеро гъмжи от бели лебеди, а на брега цъфти ро-до-ден- дрон. И тогава значи на село пристига някакъв доктор Густав… Не съм съвсем сигурен, че е бил Густав, ама че е бил чифутин, гарантирам. И какво става? — не го казвам аз, дядо ми го казва. Преди да дойде тоя Густав, имало толкова зайци, че сами ти се навирали в краката, буквално се пързаляш по тях и падаш… И нб — отначало изчезват всички зайци, после кошутите — не че ги е стрелял, самички си изчезнали.
Вова, ти нали си селянин. Можеш ли да си представиш, че… че растеш на брега на езерото… и ти викат Рододендрон. А на отсрещния бряг клечи чифутин и те гледа…
ВОВА
Не, не мога да си го представя… как така ще раста…
ПРОХОРОВ
Бе майната му на рододендрона. Представи си сега, Вова, че си бяла лебедица и клечиш на брега на езерото, а срещу тебе клечи чифутин и те гледа страшно внимателно…
ВОВА
Не. Не мога бяла лебедица, трудно ми е да си го представя. Мога, мога да си представя, че съм ято бели лебеди…
ПРОХОРОВ
Браво, Вова, ти си ято бели лебеди на брега на езерото, а срещу тебе…
ВОВА
И аз се разхвърчавам, ясно де… на всички страни… страх ме е.