Валпургиева нощ, или „Стъпките на Командора“ ((Трагедия в пет действия))

привлекателност на руската жена? Виж сега как: по броя на хората, които искат да я пощипнат. С такова удоволствие бих те пощипнал сега…

НАТАЛИ

Ами хайде щипни ме де. Само не говори пошлотии. И по-тихо, гламчо.

ГУРЕВИЧ

От де наде пошлотии? Когато човек иска да се убеди, че не спи, а вече се е събудил — трябва да щипе…

НАТАЛИ

Разбира се, че трябва. Само че себе си. А не долепената до него дама…

ГУРЕВИЧ

Все едно! … Ах, ти си долепена… мъчителко Наталия…Когато люшкаш кръста ей така… не мога, не издържам, искам така да те стисна отзад, че искри да ти излязат отпред! …

НАТАЛИ

Фу, глупендер! Ами стисни ме!…

Гуревич действа. Натали отмята глава. Безкрайни целувки.

ГУРЕВИЧ

О, Натали! Дай дъх да си поема!… Добре си спомням-преди три години носеше страшно актуална рокля… Кой дявол ме накара да запраша из тия куенлуни?… Станах философ. Въобразих си, че черната похот най- сетне е престанала да бъде житейска моя доминанта… Сега съм убеден: черна похот няма! Няма черен грях! Човешката съдба е само черна!

НАТАЛИ

Кажи ми, Гуревич, толкова много пиеш, пък всичко знаеш…

ГУРЕВИЧ

Натали!…

НАТАЛИ

Тук съм, глупчо… Какво искаш още?…

ГУРЕВИЧ

Натали… (Прегръща я бясно, впива се в нея. А ръцете му — от страст, разбира се — конвулсивно шарят по бедрата й.)

Зрителите виждат как връзката ключове с жълтичко синджирче се прехвърля от джобчето на бялата престилка на Натали в болничния халат на Гуревич. А целувката все продължава.

НАТАЛИ (след малко)

Много ми беше мъчно за тебе, Гуревич… (Лукаво.) А Люси как е?

ГУРЕВИЧ

Избягах, Натали. Какво е Люси всъщност? Нали й казах: „Не с рога напред“ А тя: „Разкарай се,

жалък триумвир!“ Защо точно „триумвир“-до днес не знам. А после, зад гърба ми, подир мен:

„Знай, зле ще свършиш ти, Гуревич! Пиянството ти ще те вкара в гроба.“

НАТАЛИ (смее се)

А отначало?

ГУРЕВИЧ

А отначало? Не, не ми напомняй.

О, Натали! Та тя ме прелъсти,

аз с неохота легнах върху нея —

тъй в окосено есенно поле

прохладно ляга късен слънчев лъч.

Тъй връз угрижен размисъл чело

поляга, уф! — обратно, връз челото…

Недей за Люси… Казваш — мъчно?

А ми разправяш пак за тази фуста,

Суратя с теб за да легализираш!…

НАТАЛИ

Ох, пак ли? Засрами се, Лев!

ГУРЕВИЧ

Не, аз съм ерудит, и ти го знаеш.

И тъй, нощеска, срещу Първи май

ще дойда… и две чаши ще обърна…

Не с взлом. Но не и без покана:

той ме повика и му отговорих —

ще дойда… Кимнах му с глава.

НАТАЛИ

Но ти… представяш ли си ти?…

ГУРЕВИЧ

Представям си.

На дон Жуан на мен ще ми се прави!

Суратя с тебе — не, непоносимо.

О, още тази сутрин твоят нерез

ще чуе стъпките на командора!…

НАТАЛИ

Гуревнч, мили, ти си се побъркал…

ГУРЕВИЧ

Не, още не. А впрочем, както искаш:

ще гасна тихо като небосклон,

щом ме помолиш… (Мисли.)

А ако помолиш,

ще пламенея като небосклон!

Не съм побъркан още-засега, —

а в петото ни действие — ще видим…

Наталия, любима…

НАТАЛИ

Казвай, гламчо.

ГУРЕВИЧ

О, да беше

навлечена с хиляда рокли,

или с едничко кръстче на гърдите,

и нищо друго — пак щях…

НАТАЛИ (за кой ли път му запушва устата с ръка. Нежно.)

А! И това ли помниш, безсрамнико!…

Някой кашля зад вратата.

ГУРЕВИЧ

Антилска перло… О, кралицо на двете Сицилии… Сериозно ли трябва да спиш на това издънено диванче?

НАТАЛИ

Няма как, Лев! Щом имам нощно дежурство…