Военно-революционния комитет да не се изливат виното и алкохола, а незабавно да се продават в Скандинавия? Да се напише незабавно.“ (9 ноември 1917). А преди да е станал вожд — до др. Карпински:
„Скъпи другарю! Ние сме ужасно разтревожени от липсата на новини от Вас и на коректури (на моята брошура). Нима печатарят пак се е запил?“ (20 февруари 1915)
До др. Зиновиев: „Не си ли спомняте фамилното име на Коба? Поздрави. Улянов.“ (23 август 1915)
До др. Карпински: „Голяма молба: научете фамилното име на Коба“. (9 ноември 1915).
Край. Февруарският преврат в Русия. Ленин:
„Нервите са крайно напрегнати. Тябва да скачаме, да скачаме.“ „Страхувам се, че няма да можем скоро да заминем от проклетата Швейцария“ „Необходим е отделен вагон за революционерите.“ „Добре би било да се опитаме да издействаме разрешение от германците за отделен вагон до Копенхаген.“ „Защо пък не? Аз не мога да го направя. Но Трояновски, Рубакин и сие могат. О, ако можех да им натрия носа на тези мръсници!“ (март 1917)
До Инеса Арманд: „Вие може би ще кажете, че германците няма да ни дадат вагон. Хайде на бас, че ще дадат.“ „Няма ли в Женева глупаци за тази цел?“ (19 март 1917)
„Германското правителство лоялно защищаваше екстерититориалноста на нашия вагон. Поздрави, Улянов.“ (14 април 1917)
В следзалповите, следаврорски писма няма нищо тържествуващо. Напротив: „Републиката“ е в опасност. Нужни са спешни мерки. Например следните:
„Трябва да се забрани на Антонов да се нарича Антонов-Овсеенко. Той трябва да се нарича просто др. Овсеенко.“ (14 март 1918)
„Арестите, които трябва бъдат извършени по указанията на др. Петерс, имат изключително важно значение и трябва да бъдат извършени с голяма енергия“.
До др. Зиновиев в Петроград:
„Др. Зиновиев! Едва днес ние в ЦК разбрахме, че работниците в Питер са искали да отвърнат на убийството на Володарски с масов терор и че вие сте ги спрели.
Решително протестирам! Ние се компроментираме: заплашваме дори в резолюциите на Съвета на работничесите, селски и червеноармейски депутати с масов терор, а на практика спъваме напълно правилната революционна инициатива на масите.
Това е не-до-пус-ти-мо!
Трябва да се поощрява енергията и масовостта на терора.“ (26 ноември 1918)
До др. Сталин в Царицин:
„Бъдете безпощадни към левите есери и по-често ме осведомявайте.“ „Тези жалки и истерични авантюристи трябва да бъдат жестоко смазани навсякъде“. (7 юли 1918)
До др. Соколников:
„Боя се, че грешите, избягвайки строгите мерки. Но ако Вие сте абсолютно убеден, че нямате сили за свирепа и безпощадна разправа, телеграфирайте.“ (24 септември 1918)
До Пензенския губизпълком:
„Трябва да бъде проведен безпощаден масов терор срещу кулаците, поповете и белогвардейците. Съмнителните да бъдат затворени в концлагери извън града. Телеграфирайте за изпълнението.“ (9 август 1918)
До др. Фьодоров, председател на Нижгородския губизпълком:
„В Нижни очевидно се готви белогвардейско въстание. Трябва да се напрегнат всички сили, да се започне веднага масов терор, да се разстрелят и разкарат стотиците проститутки, свързващи войниците, бившите офицери и др. под.
Не се бавете нито миг.“ (9 август 1918)
Не е съвсем ясно кои да бъдат убивани. Проститутките, свързващи войниците и бившите офицери. Или проститутките, свързващи войниците и отделно бившите офицери? И кой да бъде разстрелван, а кой разкаран, или разкаран след разстрела? И какво означава и др. под.?
„… бъдете образцово-жестоки“.
До др. Шляпников в Астрахан:
„Мобилизирайте всички сили за залавянето и разстрела на астраханските рушветчии и спекуланти. Трябва, така да се разправите с тези мръсници, че да ни запомнят за цял живот.“ (12 декември 1918)
Телеграма до Саратов за др. Пайкес:
„Да се разстрелва, без да се пита никого и да не се допуска идиотско протакане“. (22 август 1918)
До др. Сталин в Петроград:
„Цялата обстановка на белогвардейското настъпление срещу Петроград ни кара да предполагаме наличието на организирано предателство в нашия тил, а може би и на самия фронт. Само по този начин може да се обясни нападението (на Юденич) със сравнително малки сили и стремителното им придвижване напред.
Молба да обърнете особено внимание на това обстоятелство, да вземете специали мерки за разкриване на заговорите.“ (27 май 1919)
„Предупреждавам, че за това ще арестувам и ще настоявам да бъдат разстрелвани председателите на губизпълкомите и членовете на изпълкомите.“
До др. Зиновиев: „Вие ме убихте!“ (7 август 1919)
До отдел Топливо на Московския совдеп:
„Скъпи другари! Населението на Москва може и трябва да бъде поголовно мобилизирано да пренесе на ръце достатъчно количество дърва от гората (примерно по кубически метър на възрастен мъж).
Ако не бъдат предприети героични мерки, лично аз ще ръководя в Съвета по отбраната и в ЦК не само арестите на всички отговорни лица, но и разстрелите. Бездействието и нехайството са нетърпими. С комунистически поздрав. Ленин“ (18 юни 1920)
До Президиума на Московския съвет на работническите и червеноармейски депутати:
„Скъпи другари! Принуден съм честно да ви кажа, че постановлението ви е толкова глупаво и политически неграмотно, че ми се повдига. Така постъпват само капризните госпожици и глупавите руски интелигенти.
Извинете ме за откровеността и приемете комунискомунистически поздрав от надяващия се, че ще бъдете натикани за бездействието си в затвора.“ (12 октомври 1918)
До Глеб М. Кржижановски:
„Да се мобилизират без изключение всички инженери, електротехници, всички завършили физико- математически факултети и пр. Задача: не по-малко от две лекции седмично; да се обучат не по-малко от десет (петдесет) души на електричество. При изпълнение — награда. При неизпълнение — затвор“, (декември 1920)
До др. Чичерин:
„Нека Сталин поговори откровено с турската делегация“.
Ленин получава донос срещу лекарите, които освобождават от военна служба ранени червеноармейци, още „напълно способни да воюват“.
„… да се организира таен надзор и следене на поведението на лекарите за да бъдат разобличени, събирайки свидетели и документи, а после предадени на съд“. (20 ноември 1918)
В отговор на молбата на М. Ф. Андреева във връзка с арести на интелигенти:
„Не можем да не арестуваме цялата тази прокадетска публика заради предотвратяване на заговорите. Престъпно е да не арестуваме. По-добре десетки и стотици интелигенти да поседят затворени някой и друг ден и някоя и друга седмица. За тях, за тях е по-добре.“ (18 септември 1919)
До Максим Горки за същото: „Та Короленко е почти меншевик. Жалък еснаф в плен на буржоазни предрасъдъци“. „Не, не е грешно подобни «таланти» да прекарат някоя и друга седмица в затвора“. „Интелектуалните сили на работниците и селяните растат и крепнат в борбата за свалянето на буржоазията и нейните помагачи интелигентчетата, лакеи на капитала, които си въобразяват, че са мозъкът на нацията.
