загубил надеждата, че един ден всички ние ще бъдем обесени за това.“ (28 декември 1921)
До др. Соколников:
„Не спи ли нашият Народен комисариат на правосъдието? Необходими са редица показни процеси с прилагане на най-жестоки наказания. НКП изглежда не разбира, че новата икономическа политика изисква нови методи, нова жестокост на наказанията. С комунистически поздрав. Ленин.“ (11 февруари 1922)
Започва се гоненето на професорите.
До Каменев и Сталин:
„Да се уволнят от МВТУ 20 — 40 професори. Те ни мамят“. (21 февруари 1922)
До др. Ф. Е. Дзержински:
„По въпроса за екстрадирането на писатели и професори в чужбина. Това трябва да се подготви най- старателно. Да се задължат членовете на Политбюро да отделят по два-три часа седмично за преглеждането на редица издания и книги. Да се съберат систематични сведения за политическия стаж, работата и литературната дейност на професорите и писателите. Възложете всичко това на умен, образован и изпълнителен човек от ГПУ.
Не всички сътрудници на «Новая Россия» са кандидати за екстрадиране в чужбина. Другояче стоят нещата с питерското списание «Экономист». Според мен, то е открито гнездо на белогвардейци. В брой трети е отпечатан на корицата списък на сътрудниците. Те са явни контрареволюционери, помощници на Антантата, организация на нейни слуги, шпиони и типове, развращаващи учащата се младеж. Работата трябва да се организира така, че тези вредители да се заловят, да се залавят постоянно и систематично да се изселват в чужбина.
Моля това да бъде показано тайно, без разгласяване, на членовете на Политбюро и да бъде върнато на Вас и на мен.“ (10 май 1922)
А др. Кржижановски на когото е възложено да обучи на електричество 10 — 50 души, се престарава, и също пожелава да замине за Европа.
До др. Сталин:
„Моля незабавно да възложите на Наркома на външните работи да поиска входна виза Германия на Глеб Максимилианович Кржижановски и жена му Зинаида Павловна Кржижановска.
Става дума за лечение на херния.
С комунистически поздрав Ленин.“ (24 април 1922)
А др. Йофе трябва да лекува в Европа нервната си болест, която се състои в следното.
До др. Йофе:
„Първо Вие грешите, като повтаряте (нееднократно), че ЦК — това съм аз. Подобно нещо може да се пише само в състояние на голямо нервно раздразнение и преумора.
Защо трябва да се ядосвате така, че да пишете абсолютно, невъзможната, абсолютно невъзможната фраза, уж ЦК — това съм аз. Това е от преумора. Починете си сериозно. Помислете, не е ли по-добре в чужбина. Трябва да се излекувате напълно.“ (17 март 1921)
И веднага след това — до Г. М. Кржижановски:
„Трябва да ви навирам в очите моята книга, защото друг сериозен план няма и не може да има.“ (5 април 1921)
А другарят Чичерин съвсем не е искал да се лекува, но става следното: др. Чичерин представлява нашата страна на Генуезката конференция с наскоро публикуваното указание на Ленин:
„Нашата нота по повод отлагането на Генуезката конференция трябва да бъде издържана в брутален и грубо подигравателен тон, за да се почувствува в Генуа плесницата. Истинско впечатление можем да направим само със свръхбруталност. Не бива да изпускаме случая.“ (25 февруари 1922)
До В. Молотов:
„Сега получих две писма от Чичерин. Той поставя въпроса дали не бихме могли на Генуезката конференция срещу прилична компенсация (продоволствена помощ и др.) да се съгласим на малки изменения в нашата конституция, а именно представителство на други партии в Съветите. Да сме направели това заради американците.
Това предложение на Чичерин според мен показва, че той трябва да се лекува и незабавно да бъде изпратен в санаториум.“ (23 януари 1922)
И след един ден — до същия Молотов:
„Това и следващото писмо на Чичерин явно доказват, че той е болен, и то много болен. Ние ще бъдем глупаци, ако веднага и насила не го пратим в санаториум.“ (24 януари 1922)
И в заключение — два тихи акорда. Първият от тях предизвиква сълзи, вторият също.
До др. Уншлихт:
„Гласността на революционните трибунали (вече) и е задължителна. Съставът им да бъде подсилен с Ваши хора, да се засили всестранната връзка с ВЧК, да се засили бързината и силата на техните репресии. Поговорете със Сталин, покажете му това писмо.“ (31 януари 1922)
До др. Каменев:
„Не бихте ли наредили да се насадят цветя на гроба на Инеса Арманд?“ (24 април 1921 г.)
Информация за текста
© 1988 Венедикт Ерофеев
Венедикт Ерофеев
Моя маленькая лениниана, 1988
Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/893]
Последна редакция: 2006-08-05 13:53:17
