Всъщност, това не е мозък, а лайно“. (15 септември 1919)

До др. Крестински:

„Брошурата е отпечатана на твърде разкошна хартия. Според мен, виновникът за похабяването на разкошната хартия и печатарските средства, трябва да бъде даден под съд, изгонен от службата и арестуван“. (2 септември 1920)

„Глупак или саботьор я е редактирал?“

До др. Сталин в Харков.

„Заплашете с разстрел тоя мърльо, който, отговаряйки за връзката, не може да Ви даде добър усилвател и да Ви осигури пълна изправност на телефонната връзка с мен.“ (16 февруари 1920)

До др. Каменев:

„Според мен, необходимо е секретно нареждане срещу клеветниците, които хвърлят клеветнически обвинения под формата на «критика».“ (5 март 1921)

Смолни, до Зиновиев:

„Прочутият физиолог Павлов е подал молба за заминаване в чужбина. Едва ли е рационално да бъде пуснат, след като и по-рано е правел изказвания, че бидейки честен човек, в случай че възникнат съответни разговори, не може да не се изкаже против Съветската власт и комунизма в Русия.

Предвид на това желателно е като изключение да му се осигури свръхдажба.“ (25 юни 1920)

До Каменев и Сталин:

„Опасността, че няма да можем да се разберем със сибирските селяни, е извънредно голяма и страшна, а др. Чуцкаев е очевидно слаб, въпреки всичките му добри качества — той абсолютно не познава военното дело“. (9 март 1921)

До Л. Каменев, Троцки, Цюрупа, Шляпников, Риков и Томски.

„Моля да организирате съвещание на народните комисари за оздравяване на фабриките и заводите чрез съкращаване броя на столуващите“. (2 април 1921)

До Съвета по труда и отбраната:

„Да се изтръска Московският гарнизон, като се намали количеството и повиши качеството“.

До др. Серебровски:

„Ако при Вас в Баку все още има следи (макар и минимални) от вредни възгледи и предразсъдъци (сред работниците и интелигенцията), веднага ми пишете. Наемате ли се Вие сами да разгромите тези предразсъдъци и да осигурите лоялност или имате нужда от моята помощ?“ (2 април 1921)

До др. Брюханов:

„Веднага да се почне кампания от безпощадни арести за безделие (…) Народният комисариат по продоволствието трябва да установи отговорните лица по губернии и села за да се знае кой да бъде изпращан в затвора.“ (25 май 1921)

До др. Преображенски:

„Допускам, че той е реакционер. Но трябва да ги разобличаваме другояче. Разобличи чрез точния факт, постъпка, изявление. Тогава ще го арестуваме.

Трябва да си изработим подходи за залавянето и наказването на специалистите.“ (19 април 1921)

Много мило. До В. Молотов:

„Незабавно да се уволни Абрамович.

Да се поиска обяснение на Фьодоровски как е могъл да назначи Абрамович.

Фьодоровски да бъде наказан за назидание.“ (19 юни 1921)

И шеги: „Др. Цюрупа! Няма ли да приберете в Германия Елена Фьодоровна Разумович? Криленко е много разтревожен от болестта й. Тук е трудно да бъде излекувана, а германците ще я оправят. Според мен трябва да бъде арестувана и по етапен ред изпратена в германски санаториум. Поздрави! Ленин. (7 април 1921)

И без шеги: Ако след излизането на дадена съветска книга тя липсва библиотеката. Вие (и Ние) трябва с абсолютна точност да знаем кого да пратим в затвора.“ (до др. Литкенс, 17 май 1921)

До др. Горбунов:

„Нали има редица постановления на Съвета по труда и отбраната за важността на Хидроторф. Явно те са забравени. Безобразие! Трябва да се издирят виновните, и да се дадат под съд“. (10 февруари 1922)

До др. Каменев:

„Защо това се бави? (Има се предвид отпечатването на Лениновите «Тезиси за външната търговия») Нали бях дал срок два-три дни? За бога, изпратете в затвора поне някого!“. (11 февруари 1922)

„Нашите жилища са подло замърсени. Трябва десет пъти по-точно и по-пълно да бъдат посочени отговорните лица и безпощадно да бъдат натикани в затвора.“ (8 август 1921)

„Поискайте от Центропечат бързо разнасяне на «Разпореждания на Съвета по труда и отбраната», в противен случай ще ги тикна в затвора.“

„Телефонирайте на Беленки и му кажете, че съм злобен.“ А на Брюханов и Потяев: „Ако още веднъж се скарате, и двамата ще ви изгоним и пратим в затвора.“ (август 1921)

„Мудно се оформя поръчката за водните турбини! От които има страхотна липса! Това е върхът на безобразието и безсрамието! На всяка цена намерете виновните, за да могат тези мръсници да изгният в затвора.“ (13 септември 1921)

„От новите книги на Госиздат получих С. Маслов «Селско стопанство». От прегледа личи, че това е от край до край вредно буржоазно книжле, което замъглява ума с «научната» си лъжа.

Само глупак или злобен саботьор може да пусне тази книга.

Моля да проверите и да ми съобщите всички лица отговорни за редактирането й.“ (7 август 1921)

За Прокопович и Кускова:

„Ще наредим на вестниците още утре да започнат по сто начина и с всички сили да им се подиграват и да ги тормозят не по-рядко от веднъж седмично в продължение на два месеца.“

До Народния комисариат на пощите и телефоните:

„Обръщам ви сериозно внимание за безобразието с моя телефон в село Горки.

Изпращаните от вас лица умуват, поставят излишно някакви особени механизми. Те или са пълни глупаци, или са много умни саботьори.“

Горкият професор Тихвински, завеждат, петроградските лаборатории на Главния нефтен комитет. Едно изречение на Илич е било достатъчно да реши съдбата му: „Тихвински не е арестуван случайно: химията и контрареволюцията не се изключват взаимно.“ (септември 1921) Разстрелян е през 1921 г.

До Главното управление на каменовъглената промишленост:

„Съществуват известни съмнения в целесъобразността от прилагането на забойните машини. Производственият ефект, който др. Пятаков очаква от прилагането им, е явно преувеличен. С кирка е по- добре и по-евтино.“ (август 1921)

До комисията на Кисельов:

„Аз съм категорично против всякакво прахосване на картофи за спирт. Спиртът може и трябва да се прави от торф. Това производство трябва да се развие“. (11 септември 1921)

Това ни подсеща за деловата записка от 26 август 1919 г.

„Съобщете в Научния институт по храненето, че след три месеца са длъжни да представят точни и пълни данни за практически успехи при получаването на захар от стърготини.“

Това добре. Представям си обаче, как се е удължавала физиономията на народния комисар на просветата Анатолий Луначарски, когато е получавал от вожда следните телеграми:

„Съветвам да бъдат погребани всички театри“ (ноември 1921)

Или телеграмите: „Кои въпроси смятате за най-важни, а кои за ударни. Моля за кратък отговор.“ (8 април 1921)

За Политбюро на ЦК на РКП(б): „Разбрах от Каменев, че Съветът на народните комисари е приел абсолютно неприличното предложение на Луначарски за запазването на Болшой театър.“ (12 януари 1922)

Маяковски и Народният комисариат на правосъдието също предизвикват раздразнение.

До др. Богданов:

„Ние все още не умеем публично да осъждаме отвратителното протакане на нещата. За всичко това целият Народен комисариат на правосъдието трябва да увисне на смрадливи въжета. И аз още не съм

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×