окаже твърде много дори за него и неговите К’риснан.
— Хул, кралят-магьосник вече не управлява Едур.
Стъписване. Лицето му помръкна.
— Нима делегацията пристигна с убийци?
— Той беше свален преди пристигането на делегацията — отвърна Серен. — О, не знам откъде да започна. Братът на Бинадас, Рулад. Той умря, после се съживи, с помощта на един меч — дара, който търсеше Ханан Мосаг. Рулад се провъзгласи за император. А Ханан Мосаг коленичи пред него.
Очите на Хул блеснаха.
— Значи, както казах. Предопределеност.
— Така ли предпочиташ да го наречеш?
— Долавям гняв в гласа ви, Аквитор.
— Предопределеността е лъжа. Предопределеността е онова, с което убийците се бронират срещу порицанието. Дума, предназначена да подмени етиката, да отхвърли всякакъв морален контекст. Хул, ти приемаш тази лъжа, и при това не от невежество.
Бяха стигнали до моста. Хул Бедикт спря, обърна се към нея и заговори разпалено:
— Ти някога ме познаваше, Серен Педак. Дотолкова, че да ми върнеш живота. Не съм сляп за тази истина, нито за това коя си. Ти си човек, държащ на честта в свят, който унищожава честта. И де да можех да взема от теб малко повече от това, което взех, да стана като теб. Дори да свържа живота си с твоя. Но нямам твоята сила. Не мога да се прекроя. — Изгледа я за миг и продължи, преди да е успяла да реагира: — Права си, не съм сляп. Разбирам какво означава да прегърнеш предопределеността. Опитвам се да ти кажа, че това е
Тя се дръпна, сякаш всяка негова дума я удряше през лицето. Очите й се впиха в неговите и тя видя искреността на признанието му. Искаше й се да закрещи, да даде воля на болката си, писък, който да прокънти над целия град, най-сетне и неопровержимо в отговор на всичко, което се беше случило.
„Но не. Глупаво е да си мисля, че другите изпитват същото. Този прилив се надига и много малко са онези, които ще му устоят.“
С разбиваща сърцето нежност Хул Бедикт хвана ръката й.
— Хайде да навестим Първия евнух.
— Най-малкото — заговори тихо Серен, докато вървяха по моста, — твоята позиция стана по- маловажна, с което се оказваш по-малко застрашен, отколкото може би щеше да е иначе.
— Така ли мислиш?
— А ти?
— Зависи. Рулад може да не приеме предложението ми за съюз. Може да не ми повярва.
— Какво ще направиш тогава, Хул?
— Не знам.
Къщата за гости беше препълнена. Финад Джерун Еберикт беше дошъл с личната охрана на Първия евнух, Рулитите и още десетина други гвардейци и служебни лица. Когато Серен и Хул влязоха, принц Квилас Дисканар тъкмо говореше разпалено:
— … магьосници в двата ни лагера. Ако ударим сега, можем да успеем да изтръгнем сърцето на тази вероломна тирания! — Обърна се рязко. — Финад Морох Неват, моите магове тук ли са?
— Трима от четиримата, принце — отвърна воинът. — Лаердас е с корабите.
— Добре. Е, Първи евнух?
Нифадас гледаше принца безизразно. И вместо да му отговори, се обърна и погледна Хул и Серен.
— Аквитор, навън още ли вали?
— Не, Първи евнух.
— А Бурук Бледия готов ли е за тръгване?
Тя кимна.
— Зададох ви въпрос, Нифадас! — каза Квилас.
— Отговорът — бавно заговори Първият евнух и малките му очички се приковаха в принца — предполага, че въпросът заслужава обсъждане. А не е така. Изправени сме пред нещо повече от магьосника Ханан Мосаг и неговите К’риснан. Изправени сме пред императора и неговия меч. Заедно те вече са нещо… друго. Придружителите ми са тук под мое ръководство и засега ще останем добронамерени. Кажете ми, принце, колко тайни убийци сте довели със своите магове?
Квилас не отговори.
Нифадас се обърна към Джерун Еберикт.
— Финад?
— Двама са — отвърна той. — И двамата са в тази стая.
Първият евнух кимна и заряза темата.
— Хул Бедикт, колебая се дали да ви поздравя с добре дошъл.
— Това признание не ме обижда, Първи евнух.
— Аквиторът запозна ли ви с положението?
— Да.
— И?
— С цената на всичко, съветвам ви да си заминете. Колкото може по-скоро.
— А вие какво ще направите?
Хул се намръщи.
— Не виждам причина да отговарям на това.
— Вие сте предател! — изсъска Квилас. — Финад Морох, арестувайте го!
На лицето на Първия евнух се изписа тревога, щом Морох Неват извади меча си и пристъпи срещу Хул Бедикт.
— Не можете да направите това — заяви Серен Педак.
Очите на всички се приковаха в нея.
— Съжалявам, принце — продължи тя; мъчеше се да говори спокойно. — Хул Бедикт е под закрилата на Тайст Едур. Получил е статут на гост от Бинадас Сенгар, брат на императора.
— Той е ледериец!
— Едур ще са безразлични към тази подробност — отвърна Серен.
— Тук приключихме — заяви Нифадас. — Арести няма да има. Принц Квилас, време е.
— Нима ще припкаме по командата на този „император“, Първи евнух? — Квилас трепереше от гняв. — Поканил ни е, добре. Нека да почака кучият му син. — Извъртя се рязко и изгледа Хул Бедикт. — Възнамерявам да ви обявя извън закона, като предател на Ледер. Животът ви е обречен.
Единственият отговор на Хул бе уморена усмивка.
Нифадас се обърна към Серен.
— Аквитор, ще ни придружите ли до аудиенцията ни с императора?
Предложението я изненада и в не малка степен я притесни.
— Първи евнух?
— При условие, че Бурук е съгласен да изчака, разбира се. Сигурен съм, че ще е, и ще изпратя някой да го уведоми. — Махна с ръка и един от слугите изхвърча навън. — Хул Бедикт, допускам, че сте тръгнали да говорите с император Рулад? Най-малкото можете да ни придружите до цитаделата. Съмнявам се, че ще се получи объркване в намеренията, щом влезем.
Серен не можа да разбере мотивите под поканите на Първия евнух. Чувстваше се объркана.
— Както желаете — каза Хул.
Поведени от Нифадас, четиримата ледерии напуснаха къщата за гости и се отправиха към цитаделата. Серен придърпа Хул на една крачка зад Първия евнух и принц Квилас и прошепна:
— Тая работа нещо не ми харесва.
Хул изсумтя и чак след малко Серен осъзна, че се смее.
— Какво смешно има?
— Дарбата ти да подценяваш нещата, Аквитор. Винаги съм се възхищавал на способността ти да запазиш спокойствие.
