— Се’Недра… — прошепна той.
— Чувам го, че плаче. Какво си му направил? — Малката кралица скочи и започна да тича лудо от ъгъл до ъгъл, като отмяташе завесите, разделящи спалното помещение от столовата, и разхвърляше одеялата по леглата. — Помогнете ми! — изкрещя тя към приятелите си — Помогнете ми да намеря бебето си!
Гарион изтича до нея и я хвана за ръка.
— Се’Недра…
— Не! — извика му диво тя. — Скрил си го някъде! Пусни ме!
Кралицата на Рива се изтръгна от хватката му и започна да блъска и събаря мебелите в отчаяното си търсене, като стенеше и хълцаше сърцераздирателно.
Гарион отново се опита да я спре, но тя изведнъж изсъска срещу него и вдигна ръце да издере очите му.
— Се’Недра! Престани!
Но тя го заобиколи и изхвърча от палатката.
Гарион се втурна след нея, ала един малореански войник, облечен в червена пелерина, препречи пътя му с копието си и изрева:
— Стойте! Веднага се върнете вътре!
Зад рамото му Гарион видя как Се’Недра се бори с някакъв друг войник; без въобще да помисля за последствията, кралят на Рива стовари тежкия си юмрук в лицето пред себе си. Пазачът се олюля и падна възнак. Гарион го прескочи, ала изведнъж усети, че десетина други войници се нахвърлят върху него и го сграбчват.
— Оставете я на мира! — изкрещя той на пазача, който жестоко извиваше ръката на Се’Недра зад гърба й.
— Приберете се! — изрева груб глас и Гарион усети как десетки ръце го повличат стъпка след стъпка към входа на алената палатка. Войникът, който бе хванал Се’Недра, я заблъска в същата посока. Полагайки огромни усилия, Гарион се овладя и с удивително хладнокръвие започна да съсредоточава волята си.
— Спрете! — изплющя гласът на Поулгара от входа на палатката.
Войниците замръзнаха и се заоглеждаха объркано — явно изпитваха страхопочитание пред вълшебницата.
— Дурник! — каза тя. — Помогни на Гарион да доведе Се’Недра в палатката.
Гарион се освободи от ръцете, които го държаха, след това заедно с Дурник взеха упорито съпротивляващата се малка кралица от ръцете на пазача и я въведоха вътре.
— Сади — обърна се Поулгара към евнуха, когато влезе и тя. — Имаш ли билката горицвет в прословутия си багаж?
— Разбира се, лейди Поулгара — отвърна евнухът. — Ала убедена ли сте, че горицветът ще бъде най- подходящият лек в този случай? Лично аз съм по-склонен да прибегна към пуранделум.
— Според мен не се касае за обикновен пристъп на истерия, Сади. Искам нещо достатъчно силно, разбираш ли? Така ще съм сигурна, че тя няма да се събуди в мига, когато погледна някъде настрани.
— Както намерите за добре, лейди Поулгара. — Той прекоси покрития с килим под на палатката, отвори червената си кутия и извади някаква стъкленица, пълна с тъмносиня течност. След това отиде до масата и взе чаша с вода. Въпросителният му поглед потърси вълшебницата. Тя се навъси и каза:
— Отмери три капки.
Евнухът я изгледа сепнато, след това лицето му стана сериозно и той отмери исканата доза.
След няколко секунди с общите усилия на всички Се’Недра най-сетне изпи съдържанието на чашата. Продължи да хълца и да се съпротивлява още около минута, но постепенно резките й движения се успокоиха и стоновете й заглъхнаха. Най-сетне малката кралица затвори очи, въздъхна дълбоко и заспа.
— Да я занесем в леглото й. — Каза Поулгара.
Гарион прегърна спящата си жена, вдигна я на ръце и последва вълшебницата.
— Какво й е, лельо Поул? — попита той поставяйки внимателно жена си на леглото.
— Не съм сигурна — отвърна Поулгара и зави Се’Недра с грубото войнишко одеяло. — Необходимо ми е повече време да разбера точно какво я измъчва.
— Какво можем да направим ние?
— Не много, докато сме на път — призна откровено тя. — Кралицата трябва да продължи да спи, докато стигнем до Рак Хага. Щом успея да я стабилизирам, ще имам възможност да поработя за подобряване на състоянието й. Стой при нея. Искам да поговоря със Сади.
Силно разтревожен, Гарион седна на леглото и нежно хвана отпуснатата ръка на жена си, а Поулгара отиде да обсъди с евнуха какви лекарства има в кутията му. След малко се върна и придърпа внимателно завесата след себе си.
— Той разполага с повечето от нещата, които са ми необходими — съобщи тихичко тя. — Ще успея да импровизирам и да подготвя всичко останало. — Докосна рамото на Гарион и се наведе леко напред. — Генерал Атеска току-що дойде. Иска да те види. На твое място не бих давала подробности за пристъпа на Се’Недра. Не съм сигурна доколко Закат е запознат с причината, поради която ние идваме тук, а Атеска обезателно ще докладва за всичко, случващо се в лагера. Затова внимавай какво говориш.
Гарион понечи да възрази.
— Тук не можеш да сториш нищо, Гарион, а те искат да отидем при тях. Върви, аз ще се грижа за нея.
— Често ли получава подобни пристъпи? — питаше Атеска тъкмо когато Гарион влезе при останалите.
— Тя е много изнервена — отговори Силк. — Понякога обстоятелствата просто се оказват непоносими за нея. Поулгара знае какво да направи.
Атеска се обърна към Гарион.
— Ваше величество — изрече той с леден тон, — не съм изпълнен с възхищение от факта, че нападате моите войници.
— Той се изпречи пред мен, генерале — отвърна Гарион. — Не мисля, че съм го наранил толкова много.
— Става дума за принципи на действие, ваше величество.
— Да — съгласи се Гарион, — наистина е така. Предайте моите извинения на войника, ала го посъветвайте да не се меси в работата ми, особено когато е засегната съпругата ми. Всъщност аз не обичам да наранявам хора, ала правя изключение от това свое убеждение, когато се наложи.
Погледът на Атеска блесна като стомана, ала очите на Гарион му отговориха с не по-малка твърдост. Известно време двамата се бориха с погледи.
— При цялото уважение, което ви дължа, ваше величество — най-сетне заговори Атеска, — ви съветвам да не злоупотребявате още веднъж с гостоприемството ми.
— Ще го сторя само ако положението го налага, генерале.
— Ще наредя на хората си да подготвят носилка за съпругата ви — каза Атеска. — Нека бъдем готови за тръгване утре рано сутринта. След като кралицата е болна, трябва да стигнем в Рак Хага колкото е възможно по-скоро.
— Благодаря, генерале — отвърна му Гарион.
Атеска се поклони хладно, обърна се и излезе.
— Не се ли държа прекалено твърдо, Белгарион? — промърмори Сади. — В момента ние сме в ръцете на Атеска.
— Не ми допадна отношението му — изсумтя Гарион, след това погледна Белгарат, чието лице изразяваше неодобрение, и попита:
— Е?
— Нищо не съм казал.
— Не е нужно да го правиш. Просто зная какво мислеше през цялото време.
— В такъв случай не е нужно да ти говоря за това, нали?
Утрото на следващия ден беше студено и мразовито, ала снегът бе спрял. Гарион яздеше с угрижено лице до носилката на Се’Недра, поставена върху два коня. Пътят, по който се движеха, водеше на северозапад и минаваше край изгорени села и опустошени градове. Развалините бяха покрити с дебел слой
