му. И при всеки удар Дурник изреваваше:
— Иди си!
Ковачът удряше ли, удряше. Змиевидните ръце на чудовището се откъсваха от тялото му, падаха и се гърчеха в пропастта: огромни, подобни на кратери дупки зейнаха в гърдите на демона.
Неспособен да гледа този ужас, Гарион отклони поглед встрани. Някъде далеч под тях се намираше тронът на Урвон. Мъжете, които го носеха, бяха избягали и обезумелият ученик на Торак скачаше диво от скала на скала и пищеше от ужас.
Дурник нанесе още един удар.
— Иди си!
И още един.
— Иди си!
И още един.
— Иди си!
Нахаз се отдръпна, претърколи се през ръба на пропастта и зави от ярост и отчаяние. Падаше все по- надолу и по-надолу, обвит в зелена светлина. Миг преди да се удари в земята една от змиевидните му ръце се протегна и сграбчи последния ученик на Торак. Урвон нададе ужасяващ писък и потъна в земните глъбини заедно с Нахаз.
Когато Гарион погледна отново към мястото на схватката, Дурник беше възвърнал нормалните си размери. Гърдите и ръцете му бяха покрити с пот, той дишаше тежко, изтощен от гигантските усилия. Синьото сияние на чука ставаше все по-ярко с всяка секунда, докато накрая чукът не се нажежи до бяло, а след това сиянието постепенно започна да избледнява и изведнъж Гарион видя, че Дурник стиска в ръка сребърен амулет.
Гласът, който беше прозвучал заедно с гласа на ковача по време на ужасната битка с повелителя на демоните, сега почти прошепна:
— Този човек беше най-подходящият сред вас за изпълнението на тази задача. Знайте, че той е мой обичен ученик.
Белгарат се поклони и каза с трепет:
— Ще бъде, както казваш, учителю. Ние го приветстваме като наш брат.
Поулгара пристъпи напред с грейнало в почуда лице и внимателно взе амулета от ръката на Дурник.
— Колко е красив! — тихо каза тя, окачи с обич амулета на врата на съпруга си, прегърна го и го целуна.
— Моля те, Поул! — Дурник се изчерви. — Не сме сами.
Тя се засмя и се притисна още по-плътно до него.
Белдин се усмихна дяволито и каза на Дурник:
— Добра работа, братко. Беше доста напечено. — После гърбавият магьосник протегна ръка, измъкна една халба с пенлива бира от въздуха и я подаде на най-новия ученик на Алдур.
Дурник я изпи с благодарност.
Белгарат го потупа по рамото.
— От много отдавна не сме имали нов брат — каза той и след това го прегърна.
— О! — възкликна Се’Недра с разтреперан глас. — Това е толкова прекрасно.
Без да каже нито дума, Велвет й подаде кърпичка и попита:
— Какво е нарисувано на неговия амулет?
— Чук — отговори Белгарат. — Какво друго може да бъде?
— Може ли да кажа нещо, древни? — намеси се плахо Сади. — Двете армии долу, изглежда, са изпаднали в пълно объркване. Не е ли сега най-подходящото време да тръгваме?
— И аз си помислих същото — одобри идеята му Силк.
— Те имат право, Белгарат — подкрепи ги Белдин. — Свършихме онова, за което бяхме изпратени тук, по-точно Дурник го направи. — Гърбавият магьосник въздъхна и погледна над ръба на пропастта. — Аз наистина исках да убия Урвон със собствените си ръце — добави той, — но всъщност така стана дори по- добре. Надявам се, че престоят в ада ще му хареса.
Изведнъж над тях се чу пронизителен, триумфален смях. Гарион се обърна рязко и замръзна от изненада. На една канара над тях стоеше магьосницата от Даршива, облечена в черна роба, а до нея беше застанало русокосо момченце. Чертите на принц Геран се бяха променили през годината, изтекла след отвличането му, но Гарион веднага го позна.
— Добре свършихте моята работа — викна Зандрамас. — Самата аз не бих могла да измисля по-добър край за последния ученик на Торак. Сега, Дете на Светлината, само ти стоиш между мен и Ктраг Сардиус. Ще чакам да се появиш на Мястото, което вече не съществува. Там ще видиш как ще провъзглася новия бог на ангараките, който ще господства над вселената до края на дните!
Геран умолително протегна ръка към Се’Недра, но в същия миг Зандрамас го грабна и двамата изчезнаха.
— Невероятно! — прошепна вълчицата.
Информация за текста
© 1989 Дейвид Едингс
© 2001 Здравка Евтимова, превод от английски
David Eddings
Sorceress of Darshiva, 1989
Сканиране и разпознаване: Мая Георгиева, 2006
Редакция: Мандор, 2006
Публикация:
ГОСПОДАРЯТ ДЕМОН НА КАРАНДА. МАГЬОСНИЦАТА ОТ ДАРШИВА. 2001. Изд. Бард, София. Биб. Фентъзи. Роман. Превод: [от англ.] Здравка ЕВТИМОВА [Demon Lord of Karanda. Sorceress of Darshiva / David EDDINGS]. С ил. Формат: 165?235. Страници: 672. Цена: 9.99 лв. ISBN: 954-585-183-1 (грешен); ISBN: 954- 585-182-1 (попр.)
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/369]
Последна редакция: 2007-06-30 22:32:12
