Вълчицата изглеждаше смаяна.
„Нима е възможно хората да изричат неща, които не са истина?“
„Понякога.“
„Невероятно — отвърна тя. — Добре. Щом това е правило на глутницата, ще се подчиня, но ми се струва много неестествено.“
„Да, зная.“
„Ще затворя очи и ще остана така цял ден, щом това може да я накара да спре да приказва.“ — Вълчицата въздъхна тежко и затвори очи.
— Заспа ли? — прошепна Се’Недра.
— Мисля, че да — отвърна Гарион и се отправи към челото на групата.
Местността ставаше все по-хълмиста. Въпреки че небето беше все така мрачно, в ранните часове на следобеда на западния хоризонт се появи лъч светлина.
Минаха по един каменен мост над пенлив поток.
— Не мирише на застояло, Белгарат — каза Дурник. — Мисля, че извира от планините.
— Защо не огледаш наоколо? — предложи старият вълшебник. — Виж дали има място, подходящо за лагеруване. Тук трудно се намира годна за пиене вода, така че нека поспрем.
— И аз си помислих същото — рече ковачът.
Разположиха лагера си на неколкостотин метра от моста на малка чакълеста тераса. Напоиха конете, разпънаха палатките и Поулгара започна да приготвя вечерята — телешко печено и гъста супа от сушен грах с парчета шунка. Както винаги готвенето задоволяваше някаква дълбока нейна потребност.
Вечерята беше истински пир.
— Браво, Поул — каза Белдин и се оригна. — Все още не си загубила готварските си умения.
— Благодаря. — Тя се усмихна, погледна към Ерионд и каза: — Не се настанявай толкова удобно. Трябва да ни помогнеш да измием съдовете.
Ерионд въздъхна, взе една кофа и тръгна за вода.
— По-рано това беше мое задължение — каза Гарион на Закат. — Радвам се, че вече има някой по-млад от мен.
— Миенето на съдове не е ли женска работа?
— Би ли го казал на леля Поул?
— Е, след като ми задаваш този въпрос, ще си призная честно — не. Не бих й казал подобно нещо.
— Бързо се учиш, Закат.
— Не съм измил и една чиния през целия си живот.
— Аз пък съм мил и за двама ни. И ако бях на твое място, не бих се хвалил, че не съм мил чинии. Леля Поул може да реши, че точно сега е времето да се научиш. — Гарион хвърли замислен поглед към вълшебницата. — Хайде да отидем и да нахраним вълчицата и малкото. Леля Поул се дразни, когато хората около нея безделничат и почти винаги може да ти измисли някаква работа.
— Гарион, скъпи — каза Поулгара сладко точно когато двамата ставаха. — Като измием съдовете, ще ни трябва вода да се изкъпем.
— Да, лельо Поул — отговори по навик той, а после измърмори на императора на Малореа: — Ето, видя ли? Знаех си, че не трябваше да се задържаме толкова време около нея.
— Винаги ли правиш това, което ти каже? Тя имаше ли и мен предвид, когато спомена водата за къпане?
— „Да“ е отговорът и на двата ти въпроса — въздъхна кралят на Рива.
На следващата сутрин станаха рано и Белдин излетя да разузнае какво има напред по пътя. Останалите закусиха, прибраха палатките и оседлаха конете. Беше застудяло и откъм Даласианските планини духаше вятър. Бяха изминали само една левга, когато Белдин се спусна, описвайки широка спирала в мрачното сиво небе.
— Мисля, че ще е по-добре да продължим на юг — каза той. — Урвон и цялата му армия са точно пред нас.
Белгарат изруга.
— Има и още — каза гърбавият магьосник. — Даршиванците са успели да заобиколят войската на Атеска, а може би са разкъсали бойните му редици, и сега са зад гърба ни. Най-отпред вървят слоновете. Намираме се точно между двете армии.
— На какво разстояние от нас е Урвон? — попита Белгарат.
— Шест или седем левги. Войската му е в подножието на планините.
— А на колко зад нас са слоновете?
— На около пет левги. Изглежда, че искат да пресекат пътя на армията на Урвон. Няма друг начин, Белгарат, трябва да бягаме. Трябва да се махнем оттук преди да започне битката.
— Атеска преследва ли войската на Зандрамас? — попита напрегнато Закат.
— Не. Мисля, че е изпълнил заповедта ти и се върнал в лагера на брега на Маган.
— Как е успял Урвон да проникне толкова далеч на юг? — измърмори Белгарат.
— Наложил е убийствено темпо — отговори Белдин. — Кара войниците да тичат, а Нахаз бие демоните с камшик, за да се придвижват по-бързо.
— Смятам, че нямаме друг избор — рече Белгарат. — Ще тръгнем на юг. Тот, ще можеш ли да ни заведеш в Кел, ако навлезем в планините близо до границата с Гандахар?
Глухонемият великан кимна и започна да говори на Дурник с езика на жестовете.
— Ще е трудно — преведе ковачът. — Планините са много скалисти и стръмни и по високите части все още има много сняг.
— Ще изгубим много време, дядо — каза Гарион.
— Но не чак толкова, колкото ако попаднем в разгара на битката. Тръгваме на юг.
— Един момент, татко — рече Поулгара и викна: — Се’Недра, ела тук.
Се’Недра спря кабриолета при тях и Поулгара бързо и обясни настъпилата промяна в положението.
— Трябва да знаем точно какво правят и какво възнамеряват да предприемат двете армии — каза вълшебницата. — Мисля, че е време да използваш амулета на сестра ми.
— Защо ли не се сетих за това? — рече объркано Белгарат.
— Сигурно защото се мъчеше да си спомниш всички ругатни, които си чувал през безкрайно дългия си живот.
— Можеш ли да използваш амулета и едновременно с това да караш кабриолета? — попита Поулгара малката кралица.
— Ще опитам. — Гласът на Се’Недра прозвуча твърде несигурно. Тя взе спящото вълче от скута си и го сложи да легне до майка му.
— Да тръгваме — извика Белгарат.
Отбиха от пътя и поеха през полето, обрасло с висока изсъхнала трева.
— Чуваш ли нещо? — попита вълшебницата след малко.
— Само откъслечни разговори — отговори кралицата. — Там има много хора. Момент… мисля, че чух Нахаз. Трудно се забравя глас като неговия. — Малката кралица се намръщи. — Той говори с генералите на Урвон. Водят хрътки и знаят, че слоновете идват.
— Опитай се да разбереш дали даршиванските генерали знаят, че войските на Урвон са точно пред тях — каза Белгарат. — Ако има битка, искам да зная точно на кое място ще се разрази.
Се’Недра стисна здраво амулета, затвори очи и след миг отново ги отвори.
— Много бъбрят — прошепна гневно тя.
— Кой? — попита Силк.
— Водачите на слоновете. Бъбриви са като бабички. Почакайте. Открих ги. — Малката кралица се вслуша напрегнато. — Даршиванските офицери са много разтревожени. Знаят, че армията на Урвон се намира някъде в планините, но не им е известно точното й местонахождение. Все още никой от разузнавачите не се е върнал да докладва.
— Хрътките сигурно са се погрижили за това — предположи Силк.
— Какви са плановете на даршиванците? — попита Белгарат.
— Все още не са взели никакво решение. Напредват предпазливо и изпращат напред много
