да ослепее, и ако демоните няма да открият нищо, дори да отидат до града, защо тогава всички се стремят към него? Каква полза ще имат, ако все пак се доберат до Кел?
— Така ще са по-близо до нас и ще могат да ни преследват, след като излезем от града — обясни Белгарат. — Те знаят, че ние можем да отидем при пророците и да разберем къде ще се състои срещата. Вероятно възнамеряват да ни преследват, щом напуснем Кел.
— Тогава положението ни ще стане много тежко. Гролимите от половината свят ще хукнат по петите ни.
— Всичко ще е наред, Силк — отговори убедено Белгарат.
— Увереността ти, че пророчествата ще се сбъднат, не ме изпълва със спокойствие и мир, приятелю — заяви хапливо дребничкият драснианец.
— Вярвай ми — рече Белгарат и се усмихна.
Силк го изгледа разярено, после размаха ръце и заруга.
— Знаеш, че от много време искам да го ядосам — засмя се тихо старият вълшебник и сините му очи блеснаха. — Смятам, че чакането си заслужаваше. Както и да е, хайде да събираме багажа и да тръгваме.
Дурник замислено наблюдаваше кабриолета, докато останалите разтоварваха продуктите и ги слагаха в дисагите на товарните коне.
— Няма да стане — заяви ковачът.
— Че какво му е на кабриолета? — възрази Силк.
— Ако качим вълчицата, тя ще е точно зад коня и той ще се подплаши.
— Не бях помислил за това — рече навъсено Силк.
— Миризмата на вълците подлудява конете, нали? — попита Велвет.
— Ръмженето им също — отговори Дурник.
— Белгарион би могъл да я убеди да не ръмжи и да не се зъби.
— А как ще отстраним миризмата? — попита дребничкият драснианец.
— Аз ще се погрижа за това. — Русокосата девойка отиде до един от вързопите и извади малко стъклено шишенце. — Обаче искам да ми купиш още от тази чудодейна течност, принц Келдар — заяви тя твърдо.
— Какво е това? — попита той подозрително.
— Парфюм, Келдар, и е ужасно скъп. — Тя погледна Гарион и на лицето й грейна усмивка. — Трябва да ми превеждаш — обърна се тя към него. — Не искам вълчицата да ме разбере погрешно, когато започна да я пръскам.
— Разбира се.
Пренесоха ранената вълчица в кабриолета и пръснаха малко парфюм по носа на коня. После се отдръпнаха да проследят реакциите му, а Се’Недра се качи на капрата и стисна юздите. Всичко това се стори малко подозрително на коня, но той не изпадна в паника. Гарион се върна за вълчето, взе го и го сложи в скута на Се’Недра. Малката кралица се усмихна, потупа вълчицата по главата и дръпна леко юздите.
— Това наистина не беше честно — оплака се Силк на Гарион, докато двамата приятели гледаха как кабриолетът се отдалечава напред.
— Искаш ти да седиш до вълчицата, така ли? — попита го Гарион.
Силк се намръщи.
— Всъщност не. Тя няма да ме ухапе, нали?
— Така смятам, но от друга страна, човек никога не може да е сигурен с вълците.
— Тогава по-добре да си стоя тук.
— Умна мисъл, приятелю.
— Не се ли тревожиш за Се’Недра? Вълчицата може да я схруска на две хапки.
— Няма да го направи. Знае, че Се’Недра е моя жена, пък и ме харесва.
— Е, Се’Недра си е твоя, не моя — сви рамене Силк. — Освен това, ако вълчицата я разкъса, Поулгара може да я съживи.
Гарион изведнъж се сети за нещо и избърза напред да настигне Закат.
— Ти си императорът на Малореа, нали? — попита кралят на Рива.
— Колко мило, че все пак си спомни — отвърна му сухо Закат.
— Тогава как е възможно да не си осведомен за проклятието над Кел, за което говореше Белдин?
— Както виждаш, Гарион аз обръщам много малко внимание на гролимите. Зная, че повечето от тях не биха отишли там, но мислех, че това е просто някакво суеверие.
— Добрият владетел трябва да знае всичко за държавата си — заяви Гарион, но после осъзна колко надуто звучи това. — Извинявай, Закат.
— Гарион — търпеливо каза Закат — твоето кралство е един малък остров. И сигурно познаваш лично повечето от поданиците си.
— Да. Е, мнозина само по физиономия.
— Ясно. Но познаваш техните проблеми, мечти, надежди и се интересуваш от тях, нали?
— Да.
— Ти си добър крал — вероятно един от най-добрите на света. Но е много лесно да бъдеш добър крал, когато управляваната от теб територия е толкова малка. Видял си част от моята империя и съм сигурен, че имаш поне някаква представа колко хора живеят в Малореа. За мен е просто невъзможно да бъда добър владетел. Разбираш ли, аз съм император на тази страна.
— И бог? — попита Гарион лукаво.
— Не. Оставям тази заблуда на Урвон и Зандрамас. Хората си изгубват ума, когато се стремят към божественото поприще, а вярвай ми, аз се нуждая от разсъдъка си. Едва сега открих тази истина — след като похабих половината си живот, опитвайки се да унищожа Таур Ургас.
— Гарион! — извика Се’Недра от кабриолета.
— Да?
— Можеш ли да дойдеш за малко? Вълчицата скимти, а аз не зная как да я питам какво я измъчва.
— Връщам се след минутка — каза кралят на Рива на Закат, обърна Кретиен и се върна до кабриолета.
Се’Недра седеше на капрата. Вълчето в скута и лежеше блажено по гръб и размахваше лапи във въздуха, а тя го галеше по коремчето.
Вълчицата лежеше на седалката до нея, мърдаше уши и гледаше мрачно напред.
„Боли ли те нещо?“ — попита я Гарион.
„Твоята другарка винаги ли приказва толкова много?“ — изскимтя вълчицата.
Невъзможно беше да я излъже, а не можеше да става и дума да остави въпроса и без отговор.
„Да“ — призна той.
„Можеш ли да я накараш да млъкне?“
„Ще се опитам“ — Гарион погледна Се’Недра и каза:
— Вълчицата е много уморена. Иска малко да поспи.
— Не й преча.
— Да, но си й приказвала непрекъснато — отбеляза предпазливо той.
— Просто се опитвах да се сприятелим, Гарион.
— Вие вече сте приятелки. Тя те харесва. Просто я остави да поспи.
Се’Недра се нацупи.
— Няма да я безпокоя повече. Ще приказвам на малкото.
— То също е уморено.
— Че защо са толкова уморени през деня?
— Вълците ловуват нощем и спят през деня.
— О, не знаех. Добре, Гарион. Кажи й, че ще мълча, докато спят.
„Малка сестричке — рече той на вълчицата, — тя обещава да не приказва, ако си със затворени очи.“
Вълчицата го погледна учудено.
„Ще си помисли, че спиш.“
