е било толкова важно?
— Абсолютно.
— Добре. Да се опитаме да си припомним всичко.
— Не може ли това малко да почака, татко? — попита Поулгара.
— Не, скъпа. Точно сега сме на път да се досетим за нещо много важно за мен. Не ми се ще после да започваме от самото начало.
— Да видим — рече замислено Белдин и грозното му лице се сбръчка. — Когато влязох, вие с Ерионд чистехте. Ти ми предложи от бирата, която беше откраднал от близнаците, и ме попита какво съм правил след сватбата на Белгарион. Аз ти отговорих, че съм следил как се развива положението в Малореа и какво предприемат ангараките.
— Да — съгласи се Белгарат, — спомням си.
— Казах ти, че мургите са изпаднали в отчаяние след смъртта на Таур Ургас и че след смъртта на Торак западните гролими са се пръснали.
— После ми разказа за похода на Закат в Ктхол Мургос и за това как императорът бил прибавил „Кал“ към името си.
— Всъщност идеята не беше моя — обади се Закат. — На Брадор му хрумна да го направим — като средство за обединяване на малореанското общество. — Императорът направи гримаса. — Но хрумването му май не беше много сполучливо.
— Положението в малореанското общество наистина не е добро — съгласи се Силк.
— Та за какво още говорехме тогава? — попита Белгарат.
— Доколкото си спомням — продължи Белдин, — разказахме на Ерионд историята за Воу Мимбре, а после ти ме попита какво става в Малореа. Аз ти отговорих, че нещата въобще не са се променили — цялата власт е съсредоточена в ръцете на административния апарат, че в Мелцена и Мал Зет кроят интриги и заговори, а Каранда, Даршива и Гандахар са пред прага на открито въстание, а гролимите… — Той млъкна и очите му се разшириха.
— Все още се страхуват да се приближават до Кел! — довърши Белгарат с триумфален вик. — Точно така!
Белдин се плесна по челото.
— Как може да съм толкова глупав? — Възкликна той, избухна в див смях и зарита с крака по земята. — Хванахме я натясно, Белгарат! — изрева той. — Ще ги победим всичките — Зандрамас, Урвон, дори Агачак! Те не могат да отидат в Кел!
Белгарат също се разсмя гръмогласно.
— Как можахме да забравим толкова важна подробност!
— Татко! — извика Поулгара. — Всичко това започва да ме изнервя. Някой от вас ще ми обясни ли защо е тази истерия?
Белдин и Белгарат затанцуваха, хванати за ръце.
— Няма ли да спрете? — извика тя.
— Това се случва твърде рядко, Поул — каза задъхано Белдин и я сграбчи в мечешката си прегръдка.
— Не ме стискай толкова силно! Кажи ми какво става.
— Добре — отвърна той и избърса сълзите на радост от очите си. — Кел е свещено място за далите. Той е средището на тяхната култура.
— Да, зная.
— Когато ангараките опустошили Даласия, гролимите пристигнали да заличат даласианската религия и да я заменят с култа към Торак, както вече били направили в Каранда. Ала разбрали, че Кел е много важен културен център, и решили да го унищожат. Далите трябвало да го защитят по някакъв начин, затова събрали своите магьосници и ги натоварили с тази трудна задача. Далските вълшебници проклели цялата област около Кел… — Белдин се намръщи. — Може би „проклинам“ не е най-точната дума. „Омагьосали“ може би е по-близко до това, което направили, но резултатът бил, че заклинанията на далските вълшебници били насочени срещу гролимите. Ако някой гролим опитвал да се доближи до града, ослепявал.
— Защо не ни каза това по-рано? — остро попита Поулгара.
— Никога не бях обръщал внимание на тази подробност. Дори бях забравил за нея. Не обичам да ходя в Даласия, защото всички дали са мистици, а мистицизмът винаги ме е дразнел. Пророците винаги приказват загадъчно, а черната магия е изгубено време за мен. Дори не бях сигурен, че заклинанията на вълшебниците им наистина действат. Гролимите понякога са страшно лековерни. Слухът, че над някое място е надвиснало проклятие, действа като истинско проклятие, разбираш ли?
— Смятам, че причината, поради която пропуснахме тази важна подробност, е следната — подхвана замислено Белгарат. — Съсредоточихме вниманието си върху факта, че Зандрамас, Урвон и Агачак са магьосници, а пренебрегнахме обстоятелството, че едновременно с това са и гролими.
— Тези заклинания само срещу гролимите ли са насочени? — попита Гарион. — Нас могат ли да засегнат?
Белдин се почеса по брадичката и каза:
— Хубав въпрос, а, Белгарат? Не би рискувал живота на всички ни с лека ръка, нали?
— Сенджи! — щракна с пръсти старият вълшебник.
— Не те разбирам.
— Той е ходил в Кел. Колкото и да е неумел, той все пак е вълшебник.
— Ясно — засмя се Белдин. — Ние можем да отидем в Кел, а те не могат. Така че сега ние ще вървим пред тях, а те ще ни следват!
— Ами демоните? — попита Дурник сериозно. — Нахаз вече е тръгнал към Кел, а, доколкото знаем, Морджа придружава Зандрамас. Ще могат ли двата демона да стигнат до Кел? Имам предвид следното: щом Урвон и Зандрамас не са в състояние да отидат там, те със сигурност ще изпратят демоните.
Белдин поклати глава.
— Това няма да им помогне. Кайрадис няма да позволи на никой демон да се приближи до нейното копие на Малореанските евангелия. Пророците може и да имат някои недостатъци, но категорично отказват да поддържат връзки с представители на хаоса.
— Но Кайрадис може ли да попречи на демоните да вземат онова, което искат? — Дурник изглеждаше обезпокоен. — Нека да погледнем открито проблема, Белдин. Демоните са отвратителни твари.
— Кайрадис може да се грижи за себе си — отговори гърбавият магьосник. — Не се тревожа за нея.
— Не е така, Белдин — възрази Закат. — Тя е почти дете и с тази превръзка на очите е напълно безпомощна.
Белдин се изсмя рязко.
— Безпомощна? Кайрадис? Да не си си изгубил ума? Ако трябва, тя може да спре слънцето. Дори не можем да предположим колко е могъща.
— Не те разбирам. — Закат изглеждаше объркан.
— В Кайрадис е съсредоточена силата на цялата й раса — обясни Поулгара на малореанеца. — В нея са съсредоточени знанията не само на далите, живеещи днес, но и на всички нейни сънародници, живели досега на света.
— А може би и на тези, които ще живеят в бъдещето — добави Белгарат.
— Интересно хрумване — рече Белдин. — Можем да го обсъдим някой ден. Все пак — обърна се той към Закат, — Кайрадис е в състояние да направи всичко необходимо и последната среща ще се състои на определеното място и в посоченото от пророчествата време. Демоните не са част от тази среща, така че Кайрадис вероятно няма да им обърне никакво внимание. Ако започнат да създават неприятности, тя ще ги изпрати там, откъдето са дошли.
— Ти можеш ли да направиш това?
Белдин поклати глава.
— А тя може ли?
— Мисля, че да.
— Изглежда, не разбирам нещо — призна Силк. — Ако никой от гролимите не може да стигне в Кел, без
