Дейвид Едингс
Кралица на магиите
На Хелън,
която ми подари най-ценното нещо в моя живот,
и на Майк,
който ме научи как да играя като дете.
ПРОЛОГ
Когато светът беше млад, злият бог Торак похити Кълбото на Алдур и избяга, защото искаше да установи господството си над целия свят. Кълбото се съпротивляваше, огънят му осакати лицето и тялото на Торак със страшни обгаряния. Ала той не се отказа от Кълбото, защото то беше безценно за него.
По-късно Белгарат, вълшебник и ученик на Бог Алдур, поведе краля на алорните и неговите трима синове. Те успяха да си възвърнат Кълбото, като го измъкнаха от желязната кула на Торак. Торак се впусна по следите им, но гневът на Кълбото го отблъскваше и го тласкаше назад.
Белгарат постави Черек и неговите трима сина за крале на четирите велики кралства и заръча завинаги да бдят срещу Торак. И даде Кълбото на Рива, който трябваше да го пази. И каза, че докато Кълбото е в ръцете на потомците на Рива, западните кралства могат да бъдат сигурни за съдбата си.
Век след век течаха без никаква заплаха от страна на Торак, докато през пролетта на 4865 година кралство Драсния беше нападната от огромна орда надраки, тули и мурги. В центъра на това море от ангараки — хора от Източните кралства — се издигаше желязната шатра на онзи, когото наричаха Кал Торак, което означава и „крал“, и „бог“. Градове и села бяха изтрити от лицето на земята — изгорени, защото Кал Торак беше дошъл да унищожава, а не да завладява чуждите земи. Онези, които успяха да оцелеят, бяха предадени на жреците кролими, за да бъдат принесени по-късно в жертва според неописуемите по своята жестокост обичаи на ангараките. Никой от жителите на тези земи не остана жив, с изключение на онези, които избягаха в Алгария или бяха спасени в устието на река Алдур от корабите на Черек.
Следващата стъпка на ордата беше да нападне южна Алгария. Ала ангараките не намериха там градове. Алгарските конници, които бяха привикнали с номадския начин на живот, се изправяха пред нашествениците, нападаха ги в неумолими схватки и след това бързо се оттегляха. Седалище на алгарските крале беше Крепостта — създадена от хората планина с каменни стени, дебели тридесет стъпки. Ангараките напразно атакуваха Крепостта и накрая я обсадиха. Обсадата продължи осем години, без да им донесе победа.
Това позволи на Западните кралства да се подготвят.
Военачалниците се събраха в Кралския военен колеж в град Тол Хонет, националните различия бяха забравени и Бранд, регентът на кралство Рива, беше избран за върховен главнокомандващ на обединените армии на Запада. С него дойдоха двама странни съветници: много възрастен, но силен и енергичен мъж, който заяви, че добре познавал кралствата на ангараките, и една удивително красива жена със сребристобял кичур на челото, която се държеше повелително и царствено. Бранд се вслушваше в съветите и на двамата и се отнасяше към тях с изключително уважение.
Късно през есента на 4875-а година Кал Торак прекрати обсадата на Крепостта и се насочи на запад към морето, преследван от алгарските конници. През нощта улгите излизаха от пещерите си в планините и нанасяха страхотни удари на спящите ангараки. Ала силите на Кал Торак все още бяха неизброими. Пълчищата му спряха своя поход, за да се прегрупират, после продължиха по долината на река Аренд към град Воу Мимбре, като унищожаваха всичко по пътя си. В началото на лятото ангараките разгърнаха бойния си строй и се подготвиха да нападнат града.
В третия ден на битката три пъти прозвуча призив на боен рог. И портите на Воу Мимбре се отвориха, и мимбратските рицари се втурнаха в атака срещу първите редици на ангаракската орда. Железните подкови на бойните им коне тъпчеха и живи, и мъртви. Отляво нахлу алгарската кавалерия, драсниански копиеносци и войската на улгите. Отдясно атакуваха неустрашимите войни на Черек и легионите на Толнедра.
Нападнат от три страни, Кал Торак хвърли в боя военните си резерви. И тъкмо в този момент облечените в сиви одежди риванци, сендарите и астурианските стрелци с лъкове нападнаха войниците на Торак в гръб. Ангараките започнаха да падат, покосявани като житни снопове. Объркването им беше невъобразимо.
Тогава един изменник — магьосникът Зедар, припряно се втурна в черната желязна шатра на Кал Торак и каза на Прокълнатия:
— Господарю, безброй врагове са те заобиколили от всички страни. Дори облечените в сиво риванци се появиха до един на бойното поле, за да се опълчат срещу мощта ти.
Кал Торак се надигна, обзет от гняв, и рече:
— Ще се изправя срещу тях. И похитителите на Ктраг Яска, скъпоценния камък, който принадлежеше на мен, ще ме видят и ще се разтреперят от страх пред силата ми. Изпрати при мен кралете.
— Велики господарю — отвърна Зедар. — Твоите крале вече не са сред живите. Загинаха в битката. Същото сполетя и голяма част от жреците ти кролими.
При тези думи гневът на Кал Торак избухна със страшна сила, от дясното му око изригна огън, пламък лумна от черната дупка, където някога бе лявото му око. Той заповяда на слугите си да завържат щит на ръката му с отрязаната длан, после грабна ужасната си черна сабя и въоръжен по този начин излезе на бойното поле, за да се хвърли в битката.
В този миг сред риванските редици прозвуча силен глас:
— Торак, призовавам те в името на Белар. Нека спрат кръвопролитията. Ще се срещна в двубой с теб, за да разрешим изхода на битката. Аз съм Бранд, регентът на кралство Рива. Излез да се биеш с мен или се махни с отвратителната си войска и никога повече не нападай кралствата на Запада.
Кал Торак излезе пред пълчищата си и изрева:
— Кой се осмелява да изправи простосмъртната си плът срещу Краля на целия свят? Виж ме, аз съм Торак, Кралят на кралете, Богът на всички Богове. Ще те унищожа, креслив риванецо. Враговете ми ще погинат и Ктраг Яска отново ще бъде мой.
Бранд пристъпи напред. Носеше страшен, тежък меч и щит, обвит в сукно. Вълк с прошарена козина вървеше по стъпките на воина, снежнобяла кукумявка летеше над главата му. Бранд извика:
— Аз съм Бранд и ще се бия с тебе, подли Торак.
Торак видя вълка и кресна:
— Махни се, Белгарат! Бягай, ако искаш да спасиш живота си! — А към кукумявката се обърна със следните думи: — Отречи се от баща си, Поулгара. Нека аз стана твоя Бог. Ще се оженя за тебе и ще те направя кралица на света.
Ала вълкът нададе предизвикателен вой, а кукумявката — презрителен писък.
Торак вдигна сабята си и замахна с ужасяваща сила срещу щита на Бранд. Дълго се биха, размениха си много и страшни удари. Онези, които наблюдаваха, бяха удивени. Яростта на Торак стана неимоверна, сабята му се сгромолясваше непрекъснато върху щита на Бранд, докато регентът на Рива започна да отстъпва пред атаките на Прокълнатия. В този миг вълкът изръмжа и едновременно с неговия вой се разнесе писъкът на кукумявката; тогава силата на Бранд се възобнови.
С едно-единствено движение риванският регент смъкна от щита си сукното, което го обвиваше; в центъра на щита беше поставен кръгъл скъпоценен камък, голям колкото сърцето на дете. Торак се взря в щита, а скъпоценният камък заблестя и от него започнаха да изхвърчат пламъци. Прокълнатия се люшна назад, изтърва щита си, после сабята си. Вдигна ръце пред очите си, за да се предпази от страшния огън на камъка.
Бранд замахна и мечът му прониза наличника на шлема, заби се в кухината от изтеклото око на Торак и проникна дълбоко в главата му. Прокълнатия се олюля, нададе страхотен вик, изтръгна меча на противника си от раната и смъкна шлема си. Всички се отдръпнаха ужасени, защото лицето на Торак бе съсухрено, по него личаха следите на ужасно изгаряне и беше страшно да го гледа човек. Вместо сълзи, от очите на Торак
