— Какви лъжи изрече пред краля? — Начак тъкмо задаваше въпроса си към господин Улф.
— Не съм изрекъл нито една лъжа, Начак — отговори му Улф. — Приказвах само истината. Това би трябвало да е достатъчно.
— Протестирам, ваше величество — обърна се Начак към краля. — Протестирам по възможно най- решителен начин. Неговата омраза към моя народ е известна на целия свят. Защо му позволявате да трови съзнанието ви и да ви настройва срещу нас?
— Посланикът май забрави да използва високопарни изрази — лукаво се обади Силк.
— Развълнуван е — отговори Барак. — Мургите стават непохватни, когато са развълнувани. Това е една от слабостите им.
— Алорни! — изгледа ги Начак с омраза.
— Точно така, мурго — студено заяви Барак, който все още държеше рамото на Хетар.
Начак ги огледа, след това очите му се разшириха, като че ли виждаше Хетар чак сега. Мургът се сви под изпълнения с омраза поглед на алгара, а половин дузината рицари се изправиха пред него, за да го защитят.
— Ваше величество — заговори рязко той. — Известно ми е, че този човек е Хетар от Алгария — известен убиец. Настоявам да го арестувате.
— Настояваш ли, Начак? — попита кралят и в очите му блеснаха застрашителни пламъчета. — Предявяваш изисквания към мен в собствения ми двор?
— Простете ми, ваше величество — бързо поднесе извинението си Начак. — Видът на това животно така ме развълнува, че съвсем забравих къде се намирам.
— Би било мъдро от твоя страна да си тръгнеш веднага — препоръча господин Улф. — Наистина не е добро хрумване мург да остане сам в присъствието на толкова алорни. При такива обстоятелства често се случват разни злополуки.
— Дядо! — заговори напористо Гарион. Без да осъзнава точно защо, той знаеше, че е дошло времето да говори. Не биваше да позволят на Начак да напусне тронната зала. Играчите, които нямаха лица, бяха направили последните си ходове и играта трябваше да приключи тук и сега.
— Дядо! — повтори младежът, — трябва да ти кажа нещо.
— Не сега, Гарион. — Улф все още наблюдаваше мурга с изпепеляващ поглед.
— Важно е, дядо. Много важно.
Господин Улф се обърна, готов остро да го сгълчи, ала след това, изглежда, видя нещо — подробност, която никой друг в тронната зала не бе успял да забележи — и очите му се разшириха от обхваналото го за миг удивление.
— Добре, Гарион — каза той с неестествено тих глас. — Говори.
— Няколко души са направили заговор. Искат да убият краля на Арендия. Начак е един от тях. — Гарион произнесе тези думи по-високо, отколкото възнамеряваше, и в тронната зала изведнъж се възцари гробна тишина.
Лицето на Начак пребледня, ръката му несъзнателно се премести към дръжката на меча, после сякаш замръзна. Гарион внезапно осъзна с всичките си сетива как точно зад него стърчи могъщата фигура на Барак, а Хетар, мрачен като самата смърт, стои на крачка от вратата. Начак отстъпи назад и направи бърз жест към покритите със стоманени доспехи рицари. Те бързо образуваха защитен пръстен около него, стиснали оръжията си в ръце.
— Отказвам да остана тук и да слушам подобни клевети — заяви мургът.
— Още не съм ти дал разрешение да се оттеглиш, Начак — хладно го уведоми Кородулин. — Твоето присъствие ще ми бъде необходимо още известно време. — Лицето на младия крал беше строго, очите му изпитателно се взираха в мурга. После той се обърна към Гарион. — Бих желал да чуя повече по въпроса, който повдигна. Говори истината, момко, и не се плаши, че някой може да те измъчва заради думите, които изричаш.
Гарион пое дълбоко дъх и заговори предпазливо.
— Аз наистина не зная всичките подробности, ваше величество — обясни той. — Открих всичко съвсем случайно.
— Разкажи каквото знаеш — нареди кралят.
— Доколкото ми е известно, ваше величество, следващото лято, когато предприемете пътешествие към Воу Астур, група мъже ще се опитат да ви убият някъде по главния път.
— Без съмнение астуриански предатели — предположи сивокосият придворен.
— Те наричат себе си патриоти — отговори Гарион.
— О, естествено — подигравателно подхвърли придворният.
— Такива опити не са нещо изключително — заяви кралят. — Ще предприемем мерки, за да се предпазим от тях. Благодаря ти за тази информация.
— Има още сведения, ваше величество. Когато ви нападнат, те ще носят униформи на толнедрански легионери.
Силк остро подсвирна.
— Основното, което цели планът, е следното: нападението трябва да накара вашите благородници да повярват, че са ви убили толнедранци — продължи Гарион. — Заговорниците са сигурни, че Мимбре незабавно ще обяви война на Толнедра, а щом това се случи, легионите веднага ще отговорят на удара. После, докато всички са заети с воденето на войната, заговорниците ще обявят, че Астурия вече не е подчинена на арендския трон. Сигурни са, че в този момент останалата част от Астурия ще ги подкрепи.
— Разбирам — каза кралят. — Добре замислен план, ала е прекалено хитър. Това не е типично за нашите астуриански братя с лудите глави. Но аз все още не съм чул нищо, което свързва посланика на Таур Ургас с тази измяна.
— Целият план е измислен от него, ваше величество. Той го е развил до най-малки подробности и е дал злато на заговорниците, за да закупят толнедрански униформи и да поощрят хората да се присъединят към тях.
— Лъже! — избухна Начак.
— Ще имаш възможност да отговориш, Начак — каза кралят, след това отново се обърна към Гарион. — Нека продължим с този въпрос. Откъде се сдоби с тези сведения?
— Не мога да кажа, ваше величество — с болка в гласа отвърна Гарион. — Дадох думата си да не го правя. Един от заговорниците ми разказа всичко, за да докаже, че е мой приятел. Постави живота си в моите ръце, за да ме убеди колко ми се доверява. Не мога да го предам.
— Верността ти говори добре за тебе, млади Гарион — похвали го кралят, — ала обвинението ти срещу посланика на мургите е изключително тежко. Можеш ли да ни дадеш доказателства, без да нарушаваш дадената дума?
Гарион безпомощно поклати глава.
— Това е важен въпрос, ваше величество — заяви Начак. — Аз съм личен представител на Таур Ургас. Този лъжлив гамен е оръдие, подчинено на Белгарат; налудничавият му, лишен от всякакви доказателства разказ е очевиден опит да унищожи доверието към мен и да впие клин в отношенията между двата трона — троновете на Арендия и Ктхол Мургос. Това обвинение трябва да бъде отхвърлено. Трябва да принудим момчето да посочи въображаемите заговорници или пък да си признае, че лъже.
— Той е дал честната си дума, Начак — изтъкна кралят.
— Той казва така, ваше величество — подигравателно отговори Начак. — Хайде да го поставим на изпитание. Един час, прекаран на машината за разтягане на кости, сигурно ще го убеди да заговори.
— Много рядко съм проявявал доверие към признания, изтръгнати чрез мъчение — заяви крал Кородулин.
— Ако разреши ваше величество — намеси се Мандорален, — може би аз съм в състояние да реша този въпрос.
Гарион хвърли отчаян поглед към рицаря. Мандорален познаваше Лелдорин, за него би било много просто да се досети каква е истината. Освен това Мандорален беше мимбрат, а Кородулин — неговият крал. Рицарят не чувстваше никакво задължение да мълчи и дори по-лошо — дългът му повеляваше да разкрие онова, което знаеше.
