— Господин Мандорален — отговори кралят със сериозен глас, — твоята преданост към истината и дълга са легендарни. Възможно ли е по някакъв начин да посочиш имената на заговорниците?
— Не, ваше величество — твърдо отвърна Мандорален. — Но аз зная, че Гарион е правдиво и честно момче. Аз гарантирам за истинността на онова, което каза.
— Това е недостатъчен довод — изтъкна Начак. — Аз заявявам, че и той лъже. Следователно докъде стигнахме в спора?
— Момчето е мой другар — заговори Мандорален. — Аз няма да бъда средството, чрез което ще го принудим да наруши обещанието, което е дало. Неговата чест е така скъпа за мен, както моята собствена. Според нашия закон случай, в който липсват доказателства, може да бъде разрешен посредством силата на оръжието. Аз ще действувам като защитник на това момче. Заявявам пред всички тук, че Начак е долен злодей, който се е съюзил с други хора, за да убие моя крал. — Рицарят свали стоманената си ръкавица и с трясък я хвърли на пода. — Отговори на предизвикателството ми, мурго, или позволи на някой от своите рицари блюдолизци да го стори вместо теб. Ще докажа злодейството ти чрез твоя труп или чрез трупа на човека, когото изпратиш срещу мен.
Начак се взря в металната ръкавица, а после в младия рицар, който стоеше пред него. Нервно облиза устни и огледа тронната зала. С изключение на Мандорален никой от мимбратските благородници не беше въоръжен. Внезапно обзет от отчаяна решимост, мургът присви очи и извика на шестимата си рицари:
— Убийте го!
Рицарите изглеждаха потресени, изпълнени с колебание.
— Убийте го! — заповяда им Начак. — Хиляда жълтици за човека, който отнеме живота му!
При тези думи лицата на шестимата рицари се изпълниха с решителност. Те едновременно извадиха мечове и разгънаха бойния си строй, придвижвайки се с повдигнати щитове към Мандорален. Разнесоха се ахкания и тревожни викове. Благородниците и техните дами забързаха да се измъкнат от пътя на нападателите.
— Предатели! — извика на шестимата рицари Мандорален. — Толкова ли сте влюбени в този мург и в златото му, че вдигате оръжията си в присъствието на краля и открито потъпквате забраните на закона? Приберете мечовете!
Ала рицарите пренебрегнаха думите му и продължиха мрачното си настъпление.
— Защитавай се, господин Мандорален — окуражи го Кородулин и се изправи на трона. — Освобождавам те от ограниченията, които налага законът.
Ала Барак вече беше започнал да се придвижва напред.
Червенобрадият гигант изтръгна от стената, върху която бяха подредени знамена и оръжия, един огромен двуръчен меч и изкрещя:
— Мандорален!
И с все сила плъзна по пода огромното оръжие към крака на рицаря. Мандорален спря меча със защитеното си под телената ризница стъпало и го вдигна.
Приближаващите се нападатели вече изглеждаха по-малко уверени. Мандорален стисна двуметровия меч и го размаха.
Барак с широка усмивка извади меча от ножницата на едното си бедро и измъкна брадвата от препаската на другото. Хетар, навел сабята си към пода, закръжи около тромавите рицари с котешка пъргавина. Без да мисли, Гарион протегна ръка към собствения си меч, но ръката на господин Улф стисна китката му.
— Не се намесвай в това — каза възрастният мъж и го измъкна извън обсега на предстоящата битка.
Юмрукът на Мандорален се стовари върху светкавично издигнат пред него щит и счупи ръката на един от рицарите, облякъл алена туника върху ризницата си. Рицарят с трясък отхвърча встрани и се строполи в безжизнена купчина на десет разкрача от мястото, където бе получил удара. Барак отби с брадвата си удара на един плещест рицар и започна да налага вдигнатия му щит с тежкия си меч. Хетар умело си устрои игра с един рицар в зелена емайлирана броня, като с лекота избягваше несръчните удари на врага си и непрекъснато бодеше забралото му с върха на оръжието си.
Звънът на стомана ехтеше като гръм в тронната зала; рой искри изскачаха при ударите на острие о острие. Мандорален насочи страхотните си удари срещу втори рицар. Двуръчният му меч попадна под щита на рицаря, разсече бронята и се вряза в костите му, като почти разполови тялото му.
Барак нанесе удар с опакото на бойната си брадва, шлемът на плещестия рицар хлътна, той се помъчи да се задържи на крака, но падна на пода. Хетар направи светкавично лъжливо движение после вкара върха на сабята си в единия от процепите на забралото на рицаря с бронята, украсена със зелен емайл, и прониза мозъка му.
Боят се разгоря навсякъде по полирания под, благородниците и дамите тичаха насам-натам, за да не бъдат стъпкани от биещите се противници. Начак гледаше с изумление как изтребват рицарите му, след това, съвсем неочаквано, се обърна и побягна.
— Измъква се! — изкрещя Гарион, ала Хетар вече се беше впуснал по петите на беглеца. Ужасното лице на алгара и оплисканата му с кръв сабя пометоха придворните и пищящите дами далеч от пътя му; мъжът с кичура на темето бягаше като вихър, за да пресече пътя на Начак. Мургът почти беше стигнал до другия край на залата, когато Хетар с широки крачки успя да се добере до вратата, за да блокира изхода. С отчаян вик посланикът измъкна меча си и Гарион за миг усети странно съжаление към него.
В мига, когато мургът вдигна меча, Хетар замахна със сабята си като с камшик и удари два пъти — по всяко рамо. Начак отчаяно вдигна вцепенените си ръце, за да защити главата си, ала вместо очаквания удар отгоре сабята на Хетар се плъзна надолу. След това с особено изящество алгарът с мрачното лице съвсем преднамерено разряза изцяло тялото на мурга. Гарион видя как острието на сабята изхвърча между раменете на Начак и с остър замах си проправя път към главата. Посланикът изтърва меча, сграбчи китката на Хетар с двете си ръце, ала мъжът с ястребовото лице неумолимо я извиваше, въртейки острието в тялото на мурга. Начак стенеше и се тресеше. После ръцете му пуснаха китката на Хетар, краката му преставаха да удържат тежестта на туловището му. С гъргореща въздишка мургът се сгромоляса назад и оръжието на Хетар се освободи от безчувственото му тяло.
ГЛАВА 11
В мига, последвал смъртта на Начак, в тронната зала се възцари страшна тишина. После двамата рицари-телохранители на мурга, които все още се държаха на крака, захвърлиха оръжието си върху оплискания с кръв под, а Мандорален вдигна забралото си и се обърна към трона.
— Ваше величество — изрече той почтително, — предателството на Начак е доказано с участието му във въоръжената схватка.
— Наистина е така — съгласи се кралят. — Единствено съжалявам, че усърдието ви в преследването на тази цел ни лиши от възможността да разкрием в пълна степен двуличието на Начак.
— Очаквам, че всички заговори, които е скроил, ще се провалят, след като новината за случилото се тук се разпространи — отбеляза господин Улф.
— Може би е така — призна кралят. — Ала все пак аз бих се занимал с това по-задълбочено. Бих желал да зная дали това злодейство е плод единствено на усилията на Начак, или трябва да го свържа със самия Таур Ургас. — Той се намръщи замислено, ала после тръсна глава, сякаш за да отпъди мрачните си мисли. — Арендия е твой длъжник, древни Белгарат. Групата от смелите ти спътници предотврати подновяването на междуособната война, която трябва да забравим за наше добро. — Той тъжно погледна оплискания с кръв под и телата, които се валяха навсякъде по него. — Тронната ми зала се превърна в бойно поле. Проклятието на Арендия се промъкна дори и тук. — Младият крал въздъхна. — Почистете всичко — лаконично заповяда той и обърна глава, за да не гледа изпълнението на тази мрачна задача.
Благородниците и дамите започнаха възбудено да бъбрят; мъртъвците бяха изнесени от залата, а полираният под бе избърсан от локвите лепкава кръв.
— Прекрасен бой — подхвърли Барак и внимателно изтри острието на брадвата си.
— Задължен съм ти, лорд Барак — произнесе Мандорален сериозно. — Не очаквах, че ще ми помогнеш.
