И Горим доведе всички твари пред УЛ. И тварите паднаха ничком пред Бога и застенаха, молейки за Неговата благословия. И УЛ се удиви защо по-рано не бе забелязал красотата на всяка една от тях и вдигна ръце и ги благослови:
— Аз съм УЛ и откривам красота и ценност във всяка една от вас. Ще бъда ваш Бог и занапред ще живеете в щастие и мир.
И сърцето на Горим възликува и той нарече възвишението, където беше пристигнал, Пролгу, което означава „Свято място“. И след това се върна в равнината, за да доведе своя народ при неговия Бог. Ала хората не го познаха, защото ръцете на УЛ го бяха докосвали и цветовете бяха напуснали плътта му и тялото и косите му бяха станали бели като току-що натрупана снежна пряспа. И се уплашиха от него и го прогониха с камъни. Горим извика на УЛ:
— О, Господи, Твоето докосване ме промени и народът ми не ме познава.
И УЛ вдигна ръка и всички хора станаха безцветни като Горим. И УЛ им заговори с величав глас:
— Слушайте думите на своя Бог! Това е човекът, когото наричате Горим. Той Ме убеди да ви приема като Мой народ, да бдя и да се грижа за вас, да бъда ваш Бог. Отсега нататък вие ще се наричате УЛ-госи, за да ме помните и за да отдавате почит на неговата святост. Ще правите онова, което ви повелява той, и ще вървите, където ви води. Всеки, който не му се подчинява или не го следва, ще бъде забравен от Мен и ще загине, без да остави следа след себе си.
И Горим повели на хората да вземат имуществото и добитъка си и ги поведе към планините. Но старейшините не му повярваха и се усъмниха дали гласът наистина е бил на УЛ. И възроптаха и казаха:
— Ако наистина си слуга на Бог УЛ, направи някакво чудо, за да го докажеш!
А Горим отвърна:
— Погледнете кожата и косите си. Нима това чудо не е достатъчно за вас?
Те се разтревожиха и си отидоха. Но после отново се върнаха и заговориха:
— Белезите по телата ни са напаст, която ти довлече от незнайно нечисто място. Това не е доказателство за благосклонността на УЛ.
А Горим вдигна ръце и тварите, които му бяха носили храна и вода, дойдоха при него, както агнета при овчар. Старейшините се уплашиха и си тръгнаха. Но скоро отново дойдоха и казаха:
— Тези създания са чудовищни и грозни. Ти си демон, дошъл при нас, за да повлечеш народа ни към гибел. Не си жрец на великия Бог УЛ. Все още не сме видели доказателство за благосклонността Му.
А Горим се умори да ги убеждава и извика с гръмотевичен глас:
— Заявявам пред хората, че те чуха гласа на УЛ. Страдах много за вашето добро. Сега се връщам в Пролгу, святото място. Нека ме последват само онези, които желаят. Другите да останат тук. — И им обърна гръб и пое към планините.
И някои тръгнаха след него, но повечето останаха в равнината и започнаха да хулят Горим и онези, които го бяха последвали:
— Защо не се появи чудото, което щеше да ни докаже благосклонността на УЛ? Ние нито последвахме, нито се подчиняваме на Горим, и въпреки това нито ни се случи нещо лошо, нито загинахме.
Тогава Горим ги погледна с огромна тъга им заговори за последен път:
— Искате от мен чудо. Ето, вижте го сега. Точно както каза гласът на УЛ, вие сте изсъхнали като отрязан клон. Истина ви казвам — в този ден вие вече сте загинали. — И след това поведе малцината, които го следваха, към планините на път за Пролгу.
Хорското множество му отвърна с подигравки, после людете поеха към палатките си, смеейки се на глупостта на онези, които го бяха последвали. И цяла година се смееха и сипеха подигравки срещу Горим. После смехът им престана, защото жените им станаха ялови и не можеха да раждат повече деца. Хората бавно остаряваха, после измряха и не оставиха никаква следа след себе си.
А онези, които тръгнаха подир Горим, пристигнаха с него в Пролгу и там построиха град. УЛ беше с тях и хората живееха в мир с тварите, които бяха носили вода и храна на Горим. Горим живя дълго — годините му наброяваха дните на няколко човешки живота, а след него всеки върховен жрец на УЛ биваше наричан Горим и доживяваше преклонна възраст. И две хиляди години мирът на УЛ цареше сред тях и те повярваха, че завинаги ще е така.
Ала злият Бог Торак открадна Кълбото, сътворено от Бог Алдур, и започна войната на хората и Боговете. Торак реши да използва Кълбото, за да разцепи земята на две и да я потопи в морето, но Кълбото го изгори по ужасяващ начин и той избяга в Малореа. Земята беше влудена от раната, която й нанесе злият Бог. Тварите, които живееха в мир с Улгосите, също бяха влудени от раната й и се надигнаха срещу добрия ред, установен от УЛ, сринаха градовете до основи и започнаха да изтребват хората, докато малцина от тях останаха живи.
Оцелелите избягаха в Пролгу, където тварите не посмяваха да ги следват, защото се бояха от гнева на УЛ. И викаха и плачеха много. И УЛ се смили и им показа пещерите под Пролгу, и хората се спуснаха в свещените пещери и заживяха там.
След време вълшебникът Белгарат заведе краля на алорните и неговите синове в Малореа, за да си възвърнат Кълбото. Когато Торак се опита да ги преследва, гневът на Кълбото го отблъсна. Белгарат предаде Кълбото в ръцете на първия крал на Рива и каза, че докато Кълбото се намира в ръцете на потомците на риванския крал, кралствата на Запада няма да бъдат застрашени от нищо.
Алорните се разпръснаха и поеха на юг в нови земи. Народите на другите Богове бяха разтревожени заради войната на Боговете и хората и се впуснаха да завладяват други земи, които наричаха със странни имена. Ала Улгосите останаха в пещерите на Пролгу, без да имат вземане-даване със завоевателите. УЛ ги закриляше, държеше ги скрити от чуждите погледи и нашествениците не узнаваха, че отдолу под тях живее цял народ. Век след век Улгосите не се интересуваха от външния свят, дори когато той беше разтърсен от убийството на последния крал на Рива и неговото семейство.
Ала когато Торак нахлу на запад начело на могъща армия и помете земите на децата на УЛ, УЛ каза нещо на поредния горим. И горимът изведе потайно своя народ навън, през нощта. Хората нападнаха спящата армия и сееха смърт и разрушение. Така войската на Торак беше отслабена и победена от обединените армии на Запада край града, наречен Воу Мимбре.
Тогава горимът, върховният жрец, отиде на военния съвет на победителите и се върна с вестта, че Торак е тежко ранен. И че макар тялото на злия Бог да било откраднато от бойното поле и скрито от неговия ученик Белзедар, Торак щял да изпадне в мъртвешки сън, докато на трона на кралство Рива отново не се възкачи потомък на риванския крал — а това означавало, че Торак никога няма да се събуди, защото било известно, че всички потомци на риванския крал са мъртви.
Децата на УЛ продължили да живеят в благоденствие под грижите на своя Бог. Тук трябва да се отбележи, че горимът, върховният жрец, посвещавал все по-малко време на изучаването на Книгата на Улго, а повече се ровел сред потъналите в плесен стари Скрижали на Пророчеството. На какво друго може да се очаква от човек, излязъл от пещерите на УЛ в света на другите народи?
После пред входа на пещерите дошъл един странен старец да разговаря с горима. В гласа му била стаена такава мощ, че веднага повикали горима и тогава за пръв път, откакто Улгосите потърсили сигурност в пещерите, в тях бил допуснат външен човек. Горимът завел странника в покоите си и двамата останали насаме там дни наред. След години странникът дошъл пак, след още години — пак, и така продължило. И горимът винаги го посрещал с „добре дошъл“.
А един младеж разказвал, че видял при горима огромен сив вълк. Но никой не му повярвал и всички решили, че е обзет от безумие.
Минало време и всички свикнали със странностите на своя горим. Годините минавали, народът въздавал слава на своя Бог и всички знаели, че са избраниците на Великия Бог Ул.
ПЪРВА ЧАСТ
МАРАГОР
ГЛАВА 1
Нейно императорско височество принцеса Се’недра, скъпоценният камък на рода Борун, най-прекрасното цвете на империята Толнедра, седеше, кръстосала крака, върху тежък сандък за багаж в каютата от дъбови греди, разположена под кърмата в кораба на капитан Грелдик, замислено подръпваше със зъби крайчеца на
