заслужава да се тревожи.
— Ще ти се подчинявам безпрекословно — заяви фанатикът. — Както ми заповяда моят бог.
— Добре — отговори Белгарат и веднага зададе въпрос по същество: — Има ли начин да избегнем лошото време и трудностите на повърхността?
— Зная един път — отговори Релг. — Той е труден и дълъг, но ще ни изведе в предпланините над земята на хората коне.
— Виждаш ли — каза Силк на Барак, — той вече доказва, че ще бъде полезен.
Барак изсумтя. Все още не изглеждаше напълно убеден в това.
— Може ли да узная защо трябва да отидем в Рак Ктхол? — попита Релг. Цялото му държане се беше променило сред срещата му с неговия бог.
— Трябва да си върнем Кълбото на Алдур — съобщи му Белгарат.
— Чувал съм за това — призна Релг.
Силк се намръщи и го попита:
— Сигурен ли си, че ще успееш да откриеш пещерите под Рак Ктхол? Те няма да бъдат същите като пещерите на УЛ, нали разбираш. Не е много вероятно в Ктхол Мургос те да бъдат свещени — по-скоро ще бъде тъкмо обратното.
— Мога да открия каквато и да било пещера — навсякъде — уверено заяви Релг.
— Добре тогава — каза Белгарат. — Ако приемем, че всичко върви добре, ще преминем през планините и ще влезем незабелязано в града. Ще намерим Ктучик и ще му вземем Кълбото.
— Нима той няма да опита да се бие с нас? — попита Дурник.
— Надявам се, че ще го стори — отговори пламенно Белгарат.
Барак се засмя.
— Започваш да ми приличаш на алорн, Белгарат.
— Това не е задължително положителна черта — изтъкна Поулгара.
— Когато му дойде времето, ще се справя с магьосника на Рак Ктхол — мрачно каза вълшебникът. — Във всеки случай щом се доберем до Кълбото, отново ще минем през пещерите и трябва да побягаме здравата.
— И целият Ктхол Мургос ще се спусне по петите ни — добави Силк. — От време на време съм имал вземане-даване с мурги. Много упорит народ.
— Това може да ни създаде неприятности — призна Белгарат. — Ако цяла армия мурги ни последва на запад, това ще бъде прието като нашествие и ще започне война, за която все още не сме готови. Имате ли някакви предложения?
— Превърни ги в жаби — предложи Барак и сви рамене.
Белгарат го измери със смразяващ поглед.
— Добре де, просто ми хрумна — оправда се Барак.
— Защо просто не останем в пещерите под града, докато те не се откажат от търсенето? — предложи Дурник.
Поулгара твърдо поклати глава.
— Не — каза тя. — Има определено място, където трябва да бъдем в точно определено време. При това положение едва ли ще успеем да стигнем дотам. Не можем да си позволим да изгубим месец или повече, криейки се в някаква пещера в Ктхол Мургос.
— Къде трябва да бъдем, лельо Поул? — попита Гарион.
— По-късно ще ти обясня — избегна прекия отговор тя, хвърляйки бърз поглед към Се’недра. Принцесата веднага разбра, че посещението на това място е свързано с нея, и започна да я измъчва страшно любопитство.
Мандорален, чието лице беше замислено, а пръстите му опипваха ребрата, спукани по време на схватката с елдрака, се изкашля, за да прочисти гърлото си, и учтиво запита:
— Дали случайно тук имате някаква карта на местността, в която възнамеряваме да навлезем, свети гориме?
— Струва ми се, че имам една — отговори горимът, после леко почука с чашата си по масата и един слуга незабавно влезе в стаята. Горимът му каза няколко думи и слугата излезе. — Картата, за която си спомням, е много стара — обясни горимът на Мандорален. — Боя се, че няма да е много точна. Нашите картографи имат трудности с отразяването на разстоянията върху земната повърхност.
— Разстоянията нямат чак такова значение — увери го Мандорален. — Исках само да опресня паметта си относно някои кралства, намиращи се в непосредствена близост по границите на Ктхол Мургос. Не бях много добър по география, нали ме разбирате.
Слугата се върна с огромен пергаментен свитък. Рицарят внимателно разгъна картата и я огледа.
— Така е, както си го спомнях — рече той, после се обърна към Белгарат. — Ти нали каза че нито един мург няма да посмее да влезе в Долината на Алдур, стари приятелю?
— Точно така — потвърди Белгарат.
Мандорален посочи картата.
— Най близката граница от Рак Ктхол е с Толнедра. Логиката изисква маршрутът на нашето бягство да бъде в тази посока — към най-близката граница.
— Добре — съгласи се Белгарат.
— Нека направим тогава следното: да дадем вид, че бързаме с всички сили към Толнедра, оставяйки изобилни доказателства за преминаването ни в тази посока. След това, на някое скалисто място, прикриващо факта, че сме сменили посоката си, ще завием и ще се насочим в северо-западна посока — към Долината на Алдур. Нима това няма да ги обърка? Не бихме ли могли с твърде голяма доза увереност да предположим, че те ще продължат да ни преследват по въображаемия ни маршрут? След време сигурно ще открият грешката си, ала дотогава ще сме ги изпреварили с много, много левги. Първо — ще ги изпреварим; второ — като към това прибавим, че забранената Долина още повече ще охлади ентусиазма им, бихме могли да допуснем, че те изобщо ще се откажат от преследването.
Всички се наведоха около картата.
— Харесва ми! — рече Барак и възторжено плесна рицаря по рамото с огромната си ръка.
Мандорален потрепера и се хвана за ребрата.
— Съжалявам, Мандорален — бързо се извини Барак. — Забравих.
Силк напрегнато изучаваше картата.
— Доста неща са в полза на този план, Белгарат — настоя той. — Ако се промъкнем ето дотук, ще излезем на върха на източния склон.
— Можем да изпратим съобщение до Чо-Хаг — предложи Хетар. — Ако няколко племена се съберат в подножието на склона, мургите ще трябва доста да помислят дали да се спуснат в равнината.
Белгарат почеса брадата си.
— Добре — реши той след миг. — Ще опитаме по този начин. Щом Релг ни изведе от Улго, ти, Хетар, ще посетиш баща си. Кажи му какво възнамеряваме да правим и го помоли да събере няколко хиляди войни до Долината, за да ни посрещне.
Жилавият алгар кимна и черният му кичур се люшна. Ала лицето му бе разочаровано.
— Просто забрави за това, Хетар — каза му направо старецът. — Никога не съм имал намерение да те заведа в Ктхол Мургос. Там би имал прекалено много възможности да си навлечеш неприятности.
Хетар въздъхна печално.
— Не го приемай толкова навътре, Хетар — закачи го Силк. — Мургите са фанатична раса. Можеш да бъдеш сигурен, че поне неколцина ще опитат да се спуснат по склона — независимо какво ги очаква долу. И ти ще ги обработиш за пример на останалите.
При тази мисъл лицето на Хетар грейна.
— Силк — укорително каза лейди Поулгара.
Дребничкият мъж невинно се обърна към нея.
— Нали трябва да охладим ентусиазма им, за да не ни преследват, Поулгара — възрази той.
— Естествено — отговори саркастично тя.
— Няма да е добре, ако пълчищата на мургите навлязат в Долината, нали?
— Ти имаш ли нещо напротив?
