— Поне ще разчитаме, че ще остава трезвен — отбеляза педантично леля Поул. — Не бих могла да кажа същото за някои членове на нашата малка група.
Барак неловко се изкашля.
Избраха място за нощуване край брега на лъкатушещ поток, край който нямаше дървета. След залез слънце Релг изглеждаше по-спокоен, макар че полагаше всички усилия да не гледа към огъня, в който пращяха дърва, довлечени от потока. Но после, когато видя първите звезди на вечерното небе, ужасено се взря в тях и по лицето му, което бе освободил от покривалата, заблестяха едри капки пот. Улгосът стисна главата си с ръце и се просна по лице на земята със задавен вик.
— Релг! — възкликна Гарион, наведе се до ужасения мъж и постави ръце върху раменете му, без да мисли.
— Не ме докосвай! — задъхано изрече Релг.
— Не бъди глупав. Какво става? Лошо ли ти е?
— Небето — отчаяно изстена Релг. — Небето! То ме ужасява!
— Небето ли? — Гарион беше крайно объркан. — Че какво му е на небето? — рече той и погледна към познатите звезди.
— То е безкрайно — изхлипа Релг. — Продължава и продължава додето поглед стига.
Съвсем неочаквано Гарион разбра. В пещерите се страхуваше самият той — страхуваше се, без да има причина за това — защото се чувстваше затворен отвсякъде. Тук, под открито небе, Релг страдаше от същия сляп ужас. Гарион с изумление осъзна, че е съвсем вероятно Релг никога през живота си да не е излизал извън пещерите.
— Няма страшно — увери го той. — Небето не може да ти стори нищо лошо. То си стои там, горе. Не му обръщай внимание.
— Не мога да го понасям.
— Не гледай към него.
— Но аз продължавам да зная, че е там — такава огромна празнота.
Гарион погледна безпомощно леля Поул. Тя с бърз жест му каза да продължава да приказва.
— Небето не е празно — поде объркано момъкът. — Напротив, пълно е с разни неща — най-различни — облаци, птици, слънчева светлина, звезди.
— Какво? — Релг вдигна лице. — Ами какво представляват тези неща?
— Облаците ли? Това всеки го знае. — Гарион спря. Очевидно Релг не знаеше нищо за облаците. Той никога през живота си не беше виждал облак. Гарион се опита да подреди наново мислите си, като взе предвид този факт. Никак нямаше да му е лесно да обясни. Момъкът пое дълбоко дъх и каза: — Добре. Да започнем С облаците тогава.
Разговорът им отне твърде дълго време и Гарион съвсем не беше сигурен дали Релг разбира нещо или просто се вкопчва в думите, за да не мисли за небето. След облаците птиците се оказаха малко по-лесен обект, макар че обяснението на перата беше извънредно мъчно.
— УЛ разговаря с тебе — прекъсна Релг описанието на Гарион. — Нарече те Белгарион. Това ли е името ти?
— Ами… — отговори колебливо Гарион. — Всъщност не е. Казвам се Гарион, но смятам, че и другото име също минава за мое — някога по-късно, когато стана по-голям.
— УЛ знае всичко — заяви Релг. — Щом той те нарече Белгарион, значи това е истинското ти име. Аз ще те наричам Белгарион.
— Много ми се иска да не го правиш.
— Моят бог ме порица — изстена Релг и н гласа му прозвуча отвращение към собствената му личност. — Аз не оправдах неговите очаквания.
Гарион не успя да го разбере. Какво имаше пък сега?
— Аз съм недостоен — продължи Релг, като едва сдържаше риданията си. — Когато УЛ заговори сред тишината на моето сърце, аз се почувствах издигнат над всички останали люде, но сега съм по-нисш от калта. — Обзет от болка, той започна да блъска главата си с юмруци.
— Стига! — остро изрече Гарион. — Ще се нараниш. Защо правиш всичко това?
— УЛ ми каза, че аз ще открия детето пред народа на Улго. Изтълкувах думите му, че той е обсипал тъкмо мен със специално благоволение.
— За какво дете приказваш?
— За детето. За новия горим. По такъв начин УЛ ръководи и закриля своя народ. Когато старият горим приключи своята мисия, УЛ поставя специален знак в очите на детето, което ще го наследи. Когато УЛ ми каза, че аз съм избран да посоча детето на Улго, аз разказах за това на другите, те започнаха да се отнасят с благоговение към мен и ме молеха да им приказвам с думите на УЛ. Аз виждах грях и поквара навсякъде около мен и ги отричах, и хората ме слушаха — ала думите бяха мои, не на УЛ. Заслепен от гордост, смятах, че говоря от името на УЛ. Пренебрегвах собствените си грехове и изобличавах греховете на другите. — Гласът на Релг беше натежал от фанатични самообвинения. — Аз съм измет — заяви той. — Долен мерзавец. УЛ трябваше да вдигне ръка срещу мен и да ме унищожи.
— Това е забранено — изрече Гарион, без да мисли.
— Кой има власт да забрани нещо на УЛ?
— Не зная. Зная само, че да унищожаваш е забранено дори на боговете. Това е първото нещо, което научаваме.
Релг го изгледа остро и Гарион осъзна, че е допуснал ужасна грешка.
— Нима ти знаеш тайните на боговете? — недоверчиво попита фанатикът.
— Фактът, че са богове, няма нищо общо с другото — отговори Гарион. — Това правило се отнася за всички.
Очите на Релг блеснаха с внезапно родила се надежда. Той коленичи, захлупи се по очи на земята и се примоли на момъка:
— Прости греховете ми.
— Какво?
— Достигнах голяма висота, за която бях недостоен.
— Сгрешил си — това е всичко. Просто не го прави повече. Моля те, стани, Релг.
— Аз съм лош и нечист.
— Ти ли?
— Имам нечисти помисли за жени.
Гарион, съвсем объркан, се изчерви.
— Всички си мислим такива неща понякога — рече той и нервно се изкашля.
— Моите мисли са грешни и порочни — изстена Релг. — Цял изгарям от тях.
— Сигурен съм, че УЛ разбира. Моля те, стани, Релг. Не трябва да го правиш.
— Молил съм се само с устните си, а не със сърцето и ума си.
— Релг…
— Търсех скрити пещери заради радостта от това, че ги намирам, а не защото ги посвещавах на УЛ. Така оскверних дарбата, дадена ми от Бога.
— Моля те, Релг…
Релг заблъска земята с ръце.
— Веднъж намерих една пещера, където ехото още пазеше гласа на УЛ. Но не казах за нея на другите, ами я задържах единствено за себе си.
Гарион започна да се тревожи. Фанатикът, изглежда, полудяваше.
— Накажи ме, Белгарион — започна да го умолява Релг. — Наложи ми тежко покаяние за моя позор.
Умът на Гарион беше кристално чист. Той знаеше точно какво трябва да каже:
— Не мога да сторя това, Релг — изрече сериозно той. — Не съм в състояние да те накажа — нито пък мога да ти простя. Ако си извършвал неща, каквито не би трябвало, това е въпрос между теб и УЛ. Щом смяташ, че е необходимо да бъдеш наказан, направи го сам.
Релг вдигна отчаяното си лице от земята и се взря в Гарион. После издаде задавен вик, изправи се несигурно и побягна с вой в тъмнината.
