— Интересува ме единствено религията на Улго.
— Човек би трябвало да знае за какво говори, преди да отсъжда и да дава становища.
— Остави го, Силк — намеси се леля Поул.
— Не мисля така, Поулгара. Не и този път. Няколко факти могат да бъдат добре дошли за нашия благочестив приятел. Изглежда, му липсва широк кръгозор. — Силк се обърна отново към Релг. — В същността на ангаракската религия лежи ритуал, който повечето хора възприемат като противен. Тулите посвещават целия си живот на стремежа да го избегнат. Това е от основно значение в живота на този народ.
— Отвратителни хора! — заяви Релг сурово.
— Не. Тулите са глупави — притежават дори животински черти, — но в никакъв случай не са отвратителни. Разбираш ли, Релг, ритуалът за който говорим, изисква принасяне в жертва на човешки същества.
Релг смъкна покривалото от очите си и вторачи невярващ поглед в драснианеца.
— Всяка година две хиляди тули се принасят в жертва на Торак — продължи Силк, впил очи в изуменото лице на Релг. — Кролимите разрешават жертвата да бъде заменена от роб, затова всеки тул цял живот работи с една-единствена цел: да спечели достатъчно пари, за да си купи роб, който ще го замести на олтара, ако нещастникът бъде избран за жертвоприношението. Ала понякога робите умират — или успяват да избягат. Ако бъде избран тул, който не притежава роб, той обикновено се опитна да бяга. Кролимите го преследват — имат богата практика и затова са добри ловци на хора. Никога не съм чувал някой тул да се е измъкнал жив от тях.
— Техен дълг е да се подчинят — упорито настояваше Релг, макар че сега изглеждаше по-малко сигурен.
— По какъв начин се извършва жертвоприношението? — попита Дурник разстроено. Това, че тулът се бе хвърлил в пропастта, очевидно го беше потресло.
— Процедурата е съвсем проста — отговори Силк, внимателно наблюдавайки Релг. — Кролимите слагат тула на олтара и изтръгват сърцето му. После изгарят сърцето на бавен огън. Торак не се интересува от цялото тяло на тулите. Единственото, което желае, е сърцето.
При тези думи Релг се сви.
— Принасят в жертва и жени — настойчиво продължи Силк. — Ала жената разполага с по-прост начин да се отърве. Кролимите не принасят в жертва бременни жени — това ги обърква, когато броят жертвите — затова жените на тулите се опитват да бъдат винаги бременни. Това обяснява факта защо има толкова много тули и защо тулските жени се ползват с лоша слава по отношение на ненаситния си апетит за мъже.
— Чудовищно — простена Релг. — Смъртта е по-добрият избор от такава долна поквара.
— Човек остава мъртъв много дълго време, Релг — изрече Силк със студена усмивка. — Малко поквара се забравя твърде бързо, особено ако се постараеш да го направиш. И особено ако животът ти зависи от малката доза поквара.
Лицето на Релг беше разтревожено — той се бореше с отвращението си.
— Ти си зъл човек — обвини той Силк, макар че гласът му не прозвуча убедено.
— Зная — призна Силк.
Релг се обърна към Белгарат.
— Вярно ли е това, което казва?
Вълшебникът замислено почеса брадата си.
— Струва ми се, че той разказа почти всичко — отговори той. — Думата „религия“ означава различни неща за различните народи, Релг, и зависи от природата на техния бог. Трябва да прозреш това със силата на своя ум. Така може би ще се справиш по-леко с трудностите, които ще изникнат по пътя ти.
— Смятам, че вече изчерпахме възможностите на този разговор, татко — подхвърли леля Поул. — Освен това ни чака дълъг път.
— Правилно — съгласи се вълшебникът и се изправи.
Подкараха конете си през безводната плетеница от струпани една върху друга скали и хилави храсти, които се простираха по западната граница на земята на тулите. Вятърът, който непрестанно духаше над склона, беше смразяващо студен, но само на отделни места имаше тънък сняг.
Очите на Релг привикнаха към слабата светлина, а и облаците, изглежда, успокоиха паниката, която откритото небе предизвикаше у него. Ала очевидно той преживяваше тежък период. Светът на повърхността му беше чужд и всичко, с което влизаше в контакт, разрушаваше предварително изградените му представи. Но това беше също така и период на дълбок личен религиозен смут и кризата, в която бе изпаднал, се отразяваше и на речта, и на действията му. В определени моменти той лицемерно отричаше порочната поквара на другите хора и лицето му бе сковано от строга добродетелност, а в следващия миг се гърчеше в агония на себененавист и признаваше вината и греховете си в безконечна тирада пред всеки, изразил желание да го слуша. Огромните му тъмни очи, надничащи изпод качулката на люспестата ризница, пламтяха от чувства. Всички — дори търпеливият, добросърдечен Дурник — го избягваха, изоставяйки го изцяло на Гарион. Релг често спираше, за да каже молитвите си или заради други неясни ритуали, които, изглежда, винаги бяха свързани с пълзене в калта.
— Ако се движим с тази скорост, ще ни трябва цяла година, докато стигнем в Рак Ктхол — избоботи кисело Барак при един подобен случай.
— Имаме нужда от него — спокойно отвърна Белгарат. — А той пък има нужда от онова, което прави. И ще го изтърпим, щом се налага.
— Наближаваме северните предели на Ктхол Мургос — каза Силк и посочи верига ниски хълмове. — Прекосим ли границата, няма да можем да спираме както сега. Трябва да яздим колкото е възможно по- бързо, докато се доберем до Южния път на керваните. Мургите непрекъснато патрулират и се отнасят с неодобрение към хора, предпочитащи обиколните пътища. Стигнем ли Южния път, ще бъдем извън опасност, но не бива да ни спират преди да сме стигнали там.
— Нима няма да ни задават въпроси, когато се движим по Пътя на керваните, принц Келдар? — попита Мандорален. — Нашата компания е доста странно съчетана, а мургите са подозрителни.
— Ще ни наблюдават — призна Силк. — Но няма да се намесват в работите ни, докато не се отклоним от Пътя на керваните. Договорът между Таур Ургас и Ран Боруни гарантира свободата на пътуване по този маршрут и никой мург на света не би проявил глупостта да постави в неловко положение своя крал, като го наруши. Таур Ургас е много строг към хората, които не се подчиняват на заповедите му.
Скоро навлязоха в територията на Ктхол Мургос и незабавно се понесоха в галоп. След като изминаха около една левга, Релг понечи да спре коня си.
— Не сега, Релг — каза му рязко Белгарат. — По-късно.
— Но…
— УЛ е търпелив бог. Той ще почака. Продължавай напред.
Яздеха в галоп сред безплодната равнина към Пътя на керваните, пелерините им плющяха в мразовития вятър. Късно следобед стигнаха до целта си. Южният път на керваните не беше път в истинския смисъл на думата, ала вековете, изпълнени с пътешествия, бяха утвърдили категорично неговите очертания. Силк се огледа със задоволство и каза:
— Успяхме. Сега отново ставаме честни търговци и никой мург на света няма да посмее да се изпречи на пътя ни. — Драснианецът обърна коня си на изток и ги поведе, придавайки си изключително самоуверен вид. Изправи рамене и надуто започна да вири нос и Гарион разбра, че Силк се подготвя вътрешно за новата си роля. Когато срещнаха един добре пазен керван на толнедрански търговец, поел на запад, Силк беше приключил превъплъщаването си и поздрави търговеца с приятелския тон, типичен за човек с този занаят.
— Добър ви ден, достопочтени велики търговецо — обърна се той към толнедранеца, отчитайки знаците, разкриващи ранга на неговия събеседник. — Ако сте в състояние да ми отделите минутка, бихме могли да обменим информация за положението по пътя. Вие идвате от изток, а аз тъкмо пристигам от земите на запад оттук. Този обмен може да се окаже благотворен и за двама ни.
— Прекрасна идея — съгласи се толнедранецът.
Достопочтеният велик търговец беше набит мъж с високо чело, облечен в обшита с кожи пелерина,
