— На някое сигурно място. Ще ви намеря. — И той изхвърча от палатката. След малко чуха топуркане на копита.
— Да отида ли с него? — обърна се Барак към Белгарат.
— Никога не можеш да го стигнеш.
— Чудя се какво ли е направил на Таур Ургас — рече замислено Ярблек, после се изкикоти. — Сигурно е било нещо ужасно, ако съдим по това как изфуча оттук.
— Дали ще е безопасно да се отклони от Пътя на керваните? — попита Гарион. Беше си спомнил лешоядите и ужасния им пир край пътя.
— Не се тревожи за Силк — уверено отговори Ярблек.
В далечината се разнесе бавно, отмерено туптене. Ярблек с омраза присви очи и изръмжа:
— Изглежда, че Силк изчезна точно навреме.
Туптенето стана по-високо и се превърна в глухо отекващ гръм. Съвсем смътно сред този шум се чуваше подобно на стон пеене, подето от стотици гласове.
— Какво е това? — попита, Дурник.
— Таур Ургас — отговори Ярблек и плю. — Това е маршът на войната, любимият марш на краля на мургите.
— На войната ли?
— Таур Ургас винаги е във война — отвърна Ярблек с дълбоко презрение. — Дори и когато няма с кого да воюва. Дори в собствения си палат той спи, без да сваля бронята и доспехите си. Затова от него се носи лоша миризма, но мургите бездруго вонят, така че това няма никакво значение. Добре ще е да отида и да видя какво възнамерява да прави. — Пийналият търговец тежко се надигна. — Вие чакайте тук. Това е надракска палатка, а между ангараките би трябвало да се спазват определени благо прилични отношения. Войниците му няма да влязат тук, така че ще бъдете на сигурно място, докато останете вътре. — По лицето му беше изписана ледена омраза.
Песента и отмерените удари на барабаните се чуваха все по-силно. Акомпанираха им пронизителни флейти. Изведнъж гръмнаха басови, плътни звуци на рог.
— Какво мислиш, Белгарат? — избоботи Барак. — Този Ярблек ми изглежда достатъчно свестен, ала все пак си е ангарак. Само да каже една дума и стотина мурги веднага ще обкръжат палатката.
— Той има право, татко — съгласи се леля Поул. — Достатъчно добре познавам надраките и съм сигурна, че този Ярблек въобще не беше толкова пиян, колкото се преструваше.
— Не е съвсем разумно да заложим всичко на факта, че надраките презират мургите — сви устни Белгарат. — Може би ще постъпим несправедливо към Ярблек, но във всеки случай ще е по-добре, ако се измъкнем оттук преди Таур Ургас да сложи постове и патрули около станцията. Няма начин да узнаем колко дълъг ще е престоят му тук и можем да имаме големи неприятности, докато се измъкнем.
Дурник смъкна червения килим от задната стена на палатката, измъкна няколко колчета, повдигна брезента и каза:
— Оттук ще е по-лесно.
— Да вървим тогава — реши Белгарат.
Измъкнаха се един след друг. Мразовитият вятър духаше все така силно.
— Доведете конете — тихо каза Белгарат и се огледа с присвити очи. — Онази клисура ей там. — Вълшебникът посочи коритото на пресъхнала река, завършващо точно зад последния ред палатки. — По всяка вероятност всички ще наблюдават пристигането на Таур Ургас и ще можем да се измъкнем.
— Дали кралят на мургите би могъл да те познае, Белгарат? — попита Мандорален.
— Може би. Никога не сме се срещали, но от много време описанието ми е шумно огласявано в цял Ктхол Мургос. Най-добре ще е да не поемаме никакъв риск.
Изведоха конете си под прикритието на палатките и благополучно се добраха до клисурата.
— Тя стига чак до върха на хълма — каза Барак. — Никой няма да ни види, докато се движим по нея, а щом стигнем до билото, ще го прехвърлим и ще се измъкнем.
— Свечерява се. — Белгарат погледна към свъсеното небе. — Хайде да почакаме, докато се стъмни.
Заизкачваха се по сухата клисура и стигнаха почти до билото. Спряха да изчакат нощта, а Барак и Гарион слязоха надолу и залегнаха зад един хилав храст.
— Виж ги, пристигат — измърмори Барак.
Безчет мурги с мрачни лица, подредени по осем в редица, навлязоха в лагера под ритмичния тътен на огромни барабани. В средата им, яхнал черен кон, под плющящо на вятъра черно знаме яздеше Таур Ургас. Той беше висок мъж с тежки, полегати рамене и ъгловато, безмилостно лице. Дебелите нитове на ризницата му бяха потопени в стопено червено злато и изглеждаше, сякаш са покрити с кръв. Дебел метален пояс пристягаше кръста на краля, а ножницата на меча, легнала върху лявото му бедро, беше инкрустирана със скъпоценни камъни. Островърхият му стоманен шлем бе нахлупен над черните му вежди и към него беше прикована кървавочервената корона на Ктхол Мургос. Качулка, изплетена от телени брънки, покриваше врата и гърба на краля и се спускаше върху раменете му. Таур Ургас спря пред каменната сграда на станцията и заповяда:
— Вино!
Гласът му, понесен от ледения вятър, прозвуча заплашително близо и Гарион се сви още по-ниско под храста. Началникът на станцията тичешком влезе вътре и се върна с плоска бутилка и метална чаша. Таур Ургас взе чашата, изпи я и после бавно я смачка в шепата си. Барак презрително изсумтя.
— Защо направи така? — прошепна Гарион.
— Никой не може да пие от чаша, от която е пил Таур Ургас — отговори червенобрадият черек. — Ако крал Анхег се държеше така, войните му отдавна да са го удавили в залива на Вал Алорн.
— Имаш ли списък с имената на всички чужденци тук? — попита кралят началника на станцията. Гласът му, понесен от вятъра, отчетливо долетя до ушите на Гарион.
— Направих каквото заповядахте, скъпи кралю — отговори началникът на станцията с раболепен поклон, измъкна някакъв свитък от ръкава си и го подаде на своя владетел.
Таур Ургас разгъна свитъка и го погледна.
— Ярблек от Гар ог Надрак да дойде при мен — изрева един офицер от свитата на краля.
Ярблек пристъпи няколко крачки напред.
— Ааа, братовчеде от север — каза студено Таур Ургас.
— Ваше величество — отвърна Ярблек и се поклони.
— Ще бъде добре, ако си тръгнеш оттук, Ярблек — каза кралят. — Войниците ми имат строги заповеди и някои може да не разпознаят приятеля ангарак, обзети от нетърпение да изпълнят моите повели. Не мога да гарантирам твоята сигурност, ако останеш тук, и ще ми бъде тъжно, ако ти се случи нещо неприятно.
Ярблек отново се поклони.
— Аз и слугите ми веднага ще напуснем, ваше величество.
— Ако са надраки, имат разрешението ми да напуснат — заяви кралят. — Ала всички чужденци трябва да останат. Свободен си, Ярблек.
— Мисля, че се измъкнахме тъкмо навреме — измърмори Барак.
В този момент един мъж с ръждясала ризница, върху която беше облякъл мръсно кафяво палто, излезе от станцията. Беше небръснат; бялото на едното му око проблясваше кривогледо встрани.
— Брил! — възкликна Гарион. Очите на Барак станаха ледени.
Брил се поклони на Таур Ургас с неочаквана грация и каза:
— Здравей, могъщи кралю. — Тонът му беше неутрален, в него не се долавяха нотки нито на уважение, нито на страх.
— Какво правиш тук, Кордоч? — студено попита Таур Ургас.
— Дошъл съм по работа на своя господар, кралю на ужаса — отвърна Брил.
— Каква работа може да има Ктучик в място като това?
— Нещо лично, велики кралю — отговори уклончиво Брил.
— Бих искал да знам какво става с теб и с останалите дагаши, Кордоч. Кога се върна в Ктхол Мургос?
— Преди няколко месеца, кралю. Ако знаех, че се интересуваш, щях да изпратя съобщение. Хората, с
