възможно да кажа, че сте от моята група. Най-доброто е да чакате тук. Ще мина на около миля на изток по Пътя на керваните и ще спра. Щом се стъмни, ще се измъкнете оттук и ще ме настигнете. После все нещо ще измислим.
— Защо Таур Ургас ти заповяда да напуснеш станцията? — попита Барак.
— Утре ще има много тежък нещастен случай. Таур Ургас незабавно ще изпрати извиненията си до Ран Боруни — нещо за неопитни войски, които преследвали банда разбойници и взели честните търговци за бандити. Ще предложи да заплати обезщетение и нещата ще се загладят. Думата „плащане“ е магическа, когато човек има работа с толнедранци.
— Нима възнамерява да изтреби целия лагер? — изуми се Барак.
— Точно така. Иска да изчисти всички западняци от Ктхол Мургос и смята, че няколко нещастни случая прекрасно ще му свършат работа.
Релг стоеше настрана, големите му очи проблясваха замислено. Изведнъж той дойде до Ярблек и попита:
— Можеш ли да ми кажеш точно къде се намира ямата, където е затворен нашият приятел?
— Няма смисъл — каза му Ярблек. — около ямата има цяла дузина пазачи. Силк се ползва с особена репутация и Таур Ургас не иска той да избяга.
— Ти само ми покажи — настоя Релг.
Ярблек сви рамене.
— Ние тук се намираме на северния склон на хълма. — Той очерта лагера и Пътя на керваните. — Станцията за провизии е тук. — Надракът посочи с камата си. — Ямата е точно зад нея, в подножието на големия хълм на южната страна.
— Какви са стените на ямата? Копана ли е, или естествена?
— Има ли някакво значение?
— Необходимо ми е да узная.
— Не съм забелязвал никакви следи от инструменти — отговори Ярблек. — Вероятно е някаква естествена дупка в скалата.
— Ами хълмът зад ямата? Скалист ли е, или от пръст?
— В по-голямата си част е скала. Цялата отвратителна държава Ктхол Мургос е предимно скалиста, нали знаеш.
— Благодаря ти — рече учтиво Релг.
— Няма да можеш да изкопаеш тунел до него, ако си наумил такова нещо — рече Ярблек, изправи се и изтупа пясъка от полите на палтото си. — А дори и да можеш, няма време.
Очите на Белгарат се бяха присвили — явно му бе хрумнала някаква мисъл.
— Благодаря ти, Ярблек — каза той. — ти си истински приятел.
— Бих направил всичко, за да подразня мургите — рече надракът. — Пък и ми се щеше да направя нещо в памет на Силк.
— Още не го отписвай от тефтера на приятелите си.
— Боя се, че няма много надежда. Е, аз ще тръгвам. Хората ми ще се пръснат, ако не съм наблизо да ги наглеждам.
— Ярблек — рече Барак и протегна десницата си. — Някой ден трябва да се съберем и да си допием.
Ярблек се засмя и разтърси ръката му. После се обърна и сграбчи леля Поул в груба прегръдка.
— Ако някой ден тези алорни ти омръзнат, момичето ми, палатката ми е винаги отворена за тебе.
— Ще го имам предвид, Ярблек — скромно рече тя.
— Късмет! — рече им Ярблек. — Ще ви чакам до полунощ. — След това се обърна и тръгна надолу по каменистата клисура.
— Този човек е добър — подхвърли Барак. — Струва ми се, че наистина започвам да го харесвам.
— Трябва да направим план как да освободим принц Келдар — заяви Мандорален и се зае да измъква бронята и доспехите си от един вързоп. — Ако всичко друго се провали, ще трябва да ги нападнем.
— Пак се връщаш към лошите си навици, Мандорален — каза Барак.
— Въдете спокойни за Силк — съобщи им Белгарат.
Барак и Мандорален се вторачиха в него.
— Прибери си доспехите и бронята, Мандорален — каза старецът. — Няма да имаш нужда от тях.
— А кой ще измъкне Силк? — попита Барак.
— Аз — тихо отвърна Релг. — Още колко време остава, докато мръкне?
— Около час. Защо?
— Необходимо ми е малко време да се подготвя.
— Имаш ли някакъв план? — попита Дурник.
Релг сви рамене.
— Няма нужда от план. Просто ще заобиколим, докато се озовем зад хълма от другата страна на лагера, ще отида да изведа нашия приятел и след това ще тръгнем.
— Просто така? — попита Барак.
— Горе-долу. Моля, извинете ме. — И Релг понечи да се отдалечи.
— Хей, почакай минутка. Няма ли да е по-добре ние с Мандорален да дойдем с тебе?
— Не бихте могли да ме последвате — каза им Релг, изкачи се няколко крачки нагоре по клисурата и след миг го чуха как мърмори молитвите си.
— Нима мисли, че може да измъкне Силк от тази яма? — В гласа на Барак се долавяше отвращение.
— Не — отвърна Белгарат. — Той ще премине направо през хълма и ще изнесе Силк. Заради това задава на Ярблек толкова много въпроси.
— Какво ще направи?
— Нали го видяхте в Пролгу — когато пъхна ръката си в скалата?
— Е, да, но…
— Това за него е съвсем лесно, Барак.
— Ами Силк? Как ще пренесе Силк през скалите?
— Не зная. Ала той, изглежда, е сигурен, че може да го направи.
— Ако не успее, първото нещо, с което Таур Ургас ще се заеме утре сутринта, е да опече Силк на бавен огън. Знаеш това, нали?
Белгарат мрачно кимна.
— Но работата на Релг е неестествена — изръмжа Барак.
— Не се разстройвай толкова — посъветва го Белгарат.
Светлината започна да отслабва. Релг продължаваше да се моли, гласът му ту се извисяваше, ту спадаше в строг ритъм. Когато стана съвсем тъмно, той се върна при останалите и тихо каза:
— Готов съм. Вече можем да тръгваме.
— Ще са ни нужни поне два часа — прецени Дурник.
— Точно така. Тъкмо войниците ще имат време да се поуспокоят — каза Белгарат. — Поул, виж какво правят двамата кролими, които забеляза Гарион.
Тя кимна и Гарион почувства лекия тласък на ума й, който изучаваше околността.
— Всичко е наред, татко — заяви тя след няколко секунди. — Имат си работа. Таур Ургас ги е накарал да извършат богослужение в негова чест.
— Да вървим тогава — каза старецът.
Започнаха внимателно да се спускат по клисурата. Нощта беше мрачна, вятърът се впи в лицата им, когато се измъкнаха в равнината. Тя беше осеяна със стотици огньове.
Релг изсумтя и скри очи с ръце.
— Какво има? — попита го Гарион.
— Огньовете — изстена Релг. — Буквално пробождат очите ми.
— Опитай се да не гледаш към тях.
— Моят бог постави тежък товар върху плещите ми, Белгарион — подсмъркна Релг и изтри носа си с ръкав. — Аз не съм създаден да живея на открито.
