да го употребиш.
— Това е добре — засмя се туземецът, а тъмните му очи светеха.
Лейвъри обхвана с пръсти горната пръчка от оградата и се облегна на нея с цялата си тежест. Той се взря в мрака по посока на къщата. Очите му се спряха на един балкон. Сърцето му заби бързо, когато Тейла пристъпи навън; Обляна в лунна светлина, с коса, развята от вятъра, тя изглеждаше като някаква богиня.
Само като си помислеше какво може да е имало между нея и Пол, Ян се изяждаше вътрешно. Те са имали предостатъчно време, за да изпитат удоволствията в леглото.
— Сигурен съм, че я пазят вътре в къщата — прошепна той повече на себе си, отколкото на Хоуки. — Вероятно даже пред вратата на спалнята й. Но да бъда проклет, ако се оставя това да ме спре.
Младият мъж се обърна и погледна спътника си в лицето, а ръката му беше поставена на пистолета, който се намираше в кобура, сложен на кръста му.
— Ти следи непрекъснато за каквито и да било движения във вътрешния двор — нареди той, като се усмихваше язвително. — Но аз действително не мисля, че има пазачи, за които да се безпокоим. Чувал съм приказки, че повечето от тези, които работят за Пол Хатуей, са тук само за да си вземат заплатите. Те не дават пет пари за това какво става. — Лейвъри погледна отново към къщата. — Готов съм да се обзаложа, че никой от тях не би рискувал живота си, само за да ме види мъртъв. По всяка вероятност, те биха погледнали в обратна посока, ако ме забележат.
— Хоуки идва с теб — каза аборигенът, като смело се отправи към оградата.
— Не. Ти ще бъдеш по-полезен тук. — Ян погледна през рамо към къщата. — От тази удобна позиция ти ще можеш да видиш всичко или всеки, който би могъл да бъде заплаха за мен. Знаеш какво да правиш.
Туземецът повдигна карабината и пробва да се прицели.
— Хоуки стреля, за да убива — смееше се той гърлено.
Лейвъри също се усмихна.
— Само гледай да си сигурен, че не стреляш по мен — пошегува се той и постави длани на оградата. След като се превъртя през нея, се спотаи ниско долу, от другата страна, като гледаше нагоре към луната. Тя беше единствения му истински противник тази нощ. Над него беше яркото сребърно полукълбо, а Южният кръст искреше подобно на огромна брошка на кадифения небосвод. Младият мъж се беше взирал в неизменната тъмнина на небето нощи наред, сякаш нещо осезаемо и непреодолимо приковаваше вниманието му. Но сега очите му бяха насочени към една девойка.
Времето напредваше.
— Ти стана рама-рама от желание към тази жена — сгълча го туземеца. — Когато я загубиш, както аз загубих моята, тогава ще видиш. Хоуки даже загуби дъщеря си! Това е твърде болезнено. Най-добре е да не поставяш жените на първо място, Ян.
— Рама-рама? Добре, приятелю. Наричай ме луд, а може би аз действително съм. Но трябва да направя това, което моето сърце ми подсказва не само за себе си, но и за Тейла. Не мога да й позволя да остане с Пол Хатуей. Тя е твърде сладка и невинна, за да живее с мъж, който има такава съмнителна репутация.
Лицето на мъжа помръкна, тъй като се чудеше дали момичето е все още толкова невинно. Ако Пол беше имал сексуална връзка с нея, не беше ли нейното деградиране вече започнало?
Тази мисъл сякаш го пришпори през гладкия парцел земя. Колта му беше вдигнат, готов за действие. Очите му шареха от една на друга страна. Сенките, хвърлени от помещенията за работниците и от хамбара му осигуриха моментно прикритие, докато той се промъкваше с гръб, опрян първо на едната, после на другата постройка.
Той спря, за да си поеме дъх, а после подскочи с тревога, когато почувства, че нещо се търка в краката му. Рязко премести колта си и се прицели надолу. После отново бавно повдигна цевта нагоре, когато видя, че беше само една котка, която мъркаше и гледаше нагоре към Ян с доверчиви зелени очи.
— Поне не си куче — прошепна с облекчение той.
Лейвъри внимателно отблъсна животинчето далеч от себе си с крак и продължи тихо да се предвижва през вътрешния двор. После се забърза към прикритието, което създаваше сянката на къщата.
Той погледна над главата си и видя островърхата кула на една стара мисия. Мъжът замръзна на мястото си, когато чу мекия звук на приближаващи се стъпки.
Когато Тейла се появи пред погледа му, дъхът на Ян се спря в гърлото му. Тя се беше отправила към едно дърво, за да се любува на осеяното със звезди небе. Лунната светлина я осветяваше и очертаваше нейната сладка прелест. Ян беше толкова хипнотизиран от гледката, че не можеше да помръдне. Ако съществуваше жена, която да промени мнението му за брака, това беше Тейла Дрейк. Господи, като я гледаше сега, той осъзнаваше, че дори би умрял за нея!
Младият мъж жадно пое въздух, когато шала на момичето се свлече надолу и се спря в сгъвките на ръцете й, като почти изцяло откри гърдите й. Прозрачната материя на нейната нощница ги разкриваше в цялата им внушителност, а зърната им бяха твърди и заострени. Нужно беше Ян да впрегне всяка частица от волята си, за да не сложи длани на гърдите й и изпита тръпката от докосването до нея.
Но това щеше да бъде началото на една верижна реакция. Един допир щеше да доведе до много повече от докосване. Неговото тяло жадуваше за удовлетворение, но не и получено от коя да е жена.
Желаеше Тейла!
Лейвъри разтърси глава, за да прогони сладострастните си мисли, а после отново закова очи в младата жена. Той беше дошъл в ранчото на Хатуей с определена цел, вече беше изгубил много време.
— Сега или никога! — прошепна на себе си той.
И като пъхна колта обратно в кобура, Ян заобиколи зад дървото, на което се беше облегнало момичето. Сърцето му тупаше лудо, докато бавно обхвана дървото и постави твърдо ръка върху устата на Тейла.
Колената на девойката омекнаха от внезапната паника, която я обхвана. Шалът й падна на земята. Тя сграбчи ръката, но без никаква полза. Не можеше да я отблъсне.
Очите й се отвориха широко, когато различи в тъмнината нощния си нападател. Ян Лейвъри! Тя изтръпна.
Мъжът усещаше нейния страх.
— Не съм тук, за да те нараня — прошепна той. — Дошъл съм да те взема.
Младата жена погледна нагоре към него с обезумял поглед и отново се опита да издърпа ръката му от устата си. Тя не можеше да замине. Ако Пол откриеше, че е напуснала ранчото, той щеше да помисли, че това е станало по нейна собствена инициатива и животът на Виада щеше да бъде застрашен!
— Успокой се! — прошепна Ян дрезгаво. Той продължаваше да притиска устата на Тейла, макар че един от острите й нокти се беше забил болезнено в ръката му и сигурно я беше разкървавил. — Дошъл съм да те избавя от една съдба, която би могла да бъде по-лоша и от смъртта!
Момичето си припомни колко нежен беше този мъж преди, когато я спаси от акулата. Беше ли предопределено той отново да я спаси от една акула в човешки образ? От Пол Хатуей? Тя можеше да му се довери и сега.
Но това, което вълнуваше мислите й сега, бе сигурността на сестра й.
Младата жена продължи борбата още по-упорито, като с това обърка Лейвъри. Той знаеше, че го е познала. Как би могла тогава да мисли, че желае нещо друго, освен най-добро за нея? Със сигурност тя вече бе разбрала за какъв човек се беше оженила. Би ли могъл Пол Хатуей да обича някоя жена?
— Тейла, аз виждам, че ти няма да тръгнеш по собствено желание — измърмори Ян и извади едно шалче от задния си джоб. — Може да ме мразиш за това, че те насилвам по този начин, но аз нямам друг избор освен да го направя. Моля те, успокой се! Мисля ти доброто.
В един кратък момент, когато устата на момичето беше свободна, тя би могла да извика, но нещо я възпря да го направи. След това Лейвъри отново й запуши устата. Сълзи се затъркаляха надолу по бузите й, когато той извади въже от джоба си и завърза китките й една за друга отпред.
— Е, хайде сега! — Женските сълзи винаги го притесняваха. — Не плачи, скъпа! — Той изтри с ръка мокрите следи по лицето й. — Скоро ще бъдеш на сигурно място, защитена от мизерника Пол Хатуей. Когато си напуснала Англия и си се отправила към тази страна, ти сигурно не си мечтала за компания като неговата.
Тейла хлипаше през запушената си уста, а очите й гледаха умоляващо нагоре към Ян. Беше твърде късно да го моли за покровителство — да му бъде съпруга или прислужница. Всичко се беше променило от
