определяш съдбата ми? Ако толкова малко се интересуваш от мене, защо изобщо си направи този труд?
Лейвъри се взря в нея замислено. Нещо липсваше в нейните думи. Той не си беше въобразил, че гласът й потрепера, докато ядосано му отговаряше. Имаше много неща, които тя не казваше. Някаква тиха, тъжна молба се таеше в очите й.
Младата жена беше все още твърда и непреклонна в своето желание да се върне при съпруга си. Как би се променило нейното поведение, след като узнаеше всеизвестните подозрения срещу Хатуей? Ако Ян имаше доказателства за престъпната дейност на Пол, тогава Тейла със сигурност щеше да обърне завинаги гръб на този злодей.
Момичето внимателно се огледа наоколо, когато мъжът дръпна юздите и спря коня си сред селище, където кипеше активен живот. Лейвъри слезе от коня, после я повдигна и свали на земята. Погледът й напрегнато се движеше, наблюдавайки това, което я заобикаляше. На равната, песъчлива земя, зад плет с форма на полукръг, направен от изпочупени храсти и представляващ грубо изработена преграда срещу вятъра, седяха аборигените около един огън. Сребристата лунна светлина се отразяваше в лицата им, сякаш бяха направени от бронз.
Оттатък огъня бяха няколко хампита — къщи, построени от ленти евкалиптова кора, натрупани върху греди от чаени дървета. Няколко малки аборигенчета надничаха от вратите им и се кикотеха, когато Тейла погледнеше към тях. Светлината на огъня разкри, че никое от децата нямаше дрехи, дори и момичетата, чиито гърди се бяха развили.
Объркано, момичето погледна отново към възрастните туземци, когато Ян я хвана за лакътя и я поведе към едно хампи, пред вратата на което нямаше деца. Тя беше изумена от гледката, която представляваха тези тъмнокожи хора. Тейла забеляза и с какво се занимаваха. Никой от тях не беше поздравил нито нея и Ян, нито дори Хоуки. Аборигенът бързо се беше присъединил към своите. Той беше коленичил сред тях и вземаше участие в разговорите им. Макар да разполагаха единствено със светлината на луната и огъня, повечето от тях бяха заети. Малка група усилено оформяше копия, като ги белеше с монотонни движения, използвайки заострените краища на камъни. Един от майсторите беше хванал внимателно копие с пръстите на едната си ръка и като го държеше на нивото на очите си, проверяваше баланса му. Друга група беше заета с изработването на каменни остриета за оръжията им. Те дялкаха своите предмети с други каменни късове или ги триеха в тях, за да се изострят.
В единия край на полукръга от храсти беше клекнала жена. Момче, което изглеждаше на не повече от четири години, сучеше от едната й гърда, а от другата — едно малко кученце динго.
Сепната, Тейла възкликна, а стъпките й станаха несигурни.
Ян проследи погледа и й се усмихна.
— Ей, сигурен съм, че си шокирана от такава гледка — каза той и я въведе в помещение, направено от кора на дърво, където в центъра гореше един малък огън. — Жените аборигени са щедри с млякото си. От тяхна полза ще бъде да запазят кученцето динго живо, за да стане то част от тяхното семейство.
— Милостиви боже, нима те изтърпяват всичко това, само за да имат домашно куче? — попита момичето, поразено от тази мисъл.
Лейвъри посочи рогозката, изтъкана от треви.
— Седни до огъня — предложи й той. — Това е моята собствена колиба, направена преди да дойда да те взема тази вечер.
Погледът му се плъзна по фигурата й и отново сякаш вътрешностите му се запалиха при вида на това, което прозрачната дреха му разкриваше. Повече не можеше да бъде извадено на показ, дори ако тя беше гола.
Тейла разбираше, че на Ян му е трудно да не гледа тялото й през прозрачното облекло, и се чувстваше разкъсана между гняв и унижение. Тя се отпусна на рогозката и постави така ръцете си, че гърдите й да се виждат само отчасти. Събра нощницата си, за да прикрие с гънките й бедрата си.
Младият мъж махна колана с кобура на пистолета си, постави го на пода и седна до момичето.
— Аборигенките не предлагат гърдите си на кученцата динго просто от добрина — започна да й обяснява той и почти се разсмя от това, колко комично изглеждаше Тейла, седнала във възможно най- странната поза, като правеше опити да скрие формите на тялото си от него. Той запази сериозно изражение, като не гледаше към нея, а само в огъня. — Това кученце беше нарочно донесено в лагера, за да бъде отгледано и тренирано за лов. То трябва да помага при проследяването на дивеча и ловуването, за да се осигурява храна на племето. — Ян погледна към младата жена. Той откри, че тя го наблюдава, но после се намръщи, когато момичето бързо отклони поглед настрани. — Скъпа, малкото момче е щастливец — продължи ловецът. — Той е единият оцелял от двама близнаци. Другото бебе, момиче, е имало съдбата да му разбият мозъка на пихтия в едно евкалиптово дърво, на следващия ден след като се е родило.
Тейла потръпна и постави ръка на гърлото си. Погледна към Ян натъжена.
— Как можеш да бъдеш толкова отдаден на хора като тези? — възкликна тя. — Защо? Те не са нищо друго освен нецивилизовани варвари! Как могат да убиват собственото си дете? Как?
— Скъпа, не е моя работа да обвинявам тези хора за техните племенни закони, които са предавали от поколение на поколение. Убиването на дъщеря им е в съответствие с правилото, че последният роден от близнаците или момичето трябва да бъде умъртвено от единия родител.
— Колко ужасно! — извика девойката, като потрепера. — Колко нечовешко!
— Да, така изглежда — продължи Ян, като погледна надолу към брачната халка. — Но съм сигурен, че ако попиташ тези тъмнокожи хора, ще ти кажат колко много от нашите навици и обичаи са също толкова съмнителни.
— Нищо не може да се сравни с това, да отнемеш живота на своето собствено дете само заради някакъв нелеп древен обичай — каза момичето и отметна косата си от раменете. — Нищо!
— Макар че си твърде непреклонна в чувствата си към техните племенни закони, аборигените са всъщност много нежни хора. — Лейвъри се протегна за дърво и го сложи в огъня. — Те нежно обичат децата си. Образуват трайни любовни двойки. Нещо обичайно е за съпруг и съпруга да изживеят заедно живота си, като останат верни и предани един на друг, до края. Когато единият умре, другият скоро след това го последва, поради липса на желание за живот. — Той посегна да хване ръката на Тейла, но трепна обидено, когато тя я отдръпна от него. — Можеш ли ти да ми кажеш, че изпитваш толкова вярна любов към Пол, твоят съпруг? — запита той с нисък глас. — Ако той умре, имаш ли ти действително чувството, че скоро ще го последваш, просто от липса на желание да живееш с тази загуба?
Очите на младата жена и Ян отново се срещнаха и погледите им се задържаха. Тя преглътна с усилие. Толкова искаше да му признае цялата истина, да му каже, че не се чувства сигурна, освен когато е с него! Желаеше да го помоли да промени живота й, да го направи по-добър, но не смееше. Продължаваше да чува заплахите на Пол, че ще изпрати нареждане до Англия да убият Виада!
Ян беше достатъчно проницателен, що се отнася до чувствата на хората, за да види, че момичето се бори с нещо, дълбоко скрито в сърцето и душата й.
— Тейла, ти не отговори на въпроса ми — прошепна той, изпълнен с желание да я вземе в прегръдките си и да я утеши. — Ти се страхуваш да бъдеш искрена с мен, така ли? Знаеш, че никога не би могла да обичаш човек като Пол Хатуей. Признай ми, че си направила грешка, като се омъжи за него толкова бързо. Кажи ми, че не го обичаш и никога не ще можеш!
Младата жена не можеше да понася повече неговите настоятелни, непрестанни въпроси за женитбата й с Пол. Ридаейки, тя скочи на крака и се втурна към вратата, но не беше достатъчно бърза. Ян беше вече там. Той постави ръка на кръста й, за да я спре. Останала без дъх, тя се обърна и погледна към него. Отпусна се, покорена от огромната сила на неговите обятия, докато той я държеше близо до себе си. На лицето му беше изписано желание да я целуне, но тя не можеше да позволи това.
Ако той я целунеше, цялата й мисъл и здрав разум щяха да отлетят и тя щеше да признае всичко на един дъх, а не биваше да го прави.
— Моля, те! — изстена жената. — Пусни ме.
С нежно докосване Ян премести една нейна къдрица назад от очите й.
— Толкова много искам да те целуна — каза той с дрезгав глас. — Как мога да не го направя? Ти си толкова дяволски красива.
