приготвила специално. И най-вече заради Тейла. Съмнявам се, че в детството си е имала такава красива елха като тази.
— Това е само малка част от изненадата, която съм приготвила за Тейла — прошепна Дона, а очите й заблестяха. — Не забеляза ли, че Брайън не е тук? Той отиде за останалата част от изненадата. Тя ще пристигне всеки момент.
— Тя? — попита Ян и повдигна вежди. — Мамо, какво искаш да кажеш? Какво си намислила?
Чу се чукане по входната врата и въпросите на Ян останаха без отговор. Засега. Той погледна любопитно майка си. Тейла се стресна и излезе от унеса си, когато чу, че някой почука на вратата.
Като остави Чарлз Едуард да се любува сам на елхата, тя отиде при Ян и го хвана за ръката.
— Изглежда, че имате посетител, Дона — обърна се тя към майката на Ян. — По-добре ще е да се оттеглим а стаите си и да ви оставим насаме.
Дона повдигна полите на синята си коприна рокля и тръгна към вратата.
— За бога, не — каза тя. — Най-вероятно е съсед. Както изглежда, всички тук си разменят храна за Коледа. Този обичай е много популярен в Сиатъл. Тук пекат хлябове, кексове, сладкиши и ги носят като подаръци. Може би сега ми носят някой сладкиш, който ще опитам заедно с вас. — После се спря и се обърна с лице към Тейла. Протегна ръка към нея. — Ела, скъпа! — подкани я тя. — Ела до вратата с мен!
— О, но аз сигурно ще попреча! — отвърна Тейла и скръсти ръцете си отпред. — Моля ви, отидете и поздравете съседа си без мен. — После се помъчи да оправи косите си. Засмя се. — Сигурно изглеждам ужасно. Не съм си оправяла косите, откакто си свалих шапката.
Дона отиде до нея и взе ръката й.
— Настоявам! — каза тя и погледна към Ян. — Синко, доведи Чарлз Едуард!
Ян повдигна детето си и като се смееше, го постави на раменете си.
— Ела, Чарлз Едуард, хайде да видим каква изненада ни е приготвила моята майка.
Чукането по вратата стана още по-настойчиво. Дона забърза към нея, като помъкна след себе си и Тейла, но още преди да я отвори, очите й се напълниха със сълзи, когато погледна към снаха си. После широко отвори вратата.
Тейла почти не вярваше на това което видя. Някой, който й беше много скъп, стоеше до Брайън.
Виада! Три години по-късно, но със същото бебешко личице и със същата сладка усмивка!
Виада също беше изненадана. И двете извикаха силно и възторжено и се хвърлиха една към друга. Разплакаха се.
Ян погледна въпросително Дона.
— Виада — промълви Дона, като бършеше сълзите си. — Сестрата на Тейла.
— Но как, за бога, успя да уредиш това, мамо? — попита Ян, а сърцето му беше сгрято от щастието, което изпитваше съпругата му в този миг. Тя беше преминала през ада, за да се бори за благополучието на сестра си. И ето я, Виада — здрава и в безопасност и красива като картинка, защото много приличаше на Тейла.
Брайън прегърна Дона и тя се облегна на него.
— Моят мил съпруг е не само преуспяващ бизнесмен, но доказа, че може да бъде и добър детектив — каза тя с гордост. — Той пътува до Сан Франциско и откри Виада. Говори с нейните осиновители да й позволят да дойде тук и да се срещне със сестра си. Купи им билетите до Сиатъл.
Ян погледна зад Тейла и Виада и видя мъж и жена на средна възраст, които слизаха от шейната, спряна близо до къщата.
— И така, всички заедно ще празнуваме Коледа, синко — каза Дона през сълзи на щастие.
Тейла взе ръката на Виада и се обърна към Ян, сияеща от радост.
Тейла се събуди от някакъв звук, а слънчевите лъчи вече огряваха стаята й. Тя протегна ръка към Ян, но откри, че той вече се е събудил и явно е излязъл от стаята.
Беше все още преизпълнена с преживените радостни емоции от предния ден, когато се срещна със сестра си. Стана, тръгна боса към прозореца. Разтри очи, като се опитваше да повярва на това, което видя. Снегът се беше разтопил — нямаше и следа от него!
После си спомни, че през нощта беше чула, да вали. Дъждът беше стопил снега.
— Честита Коледа, любов моя!
Гласът на Ян я накара да се обърне. Затича се към него и протегна ръце да се хвърли в обятията му, но видя, че той държи нещо зад гърба си.
— Донесъл си ми подарък? — попита тя с блестящи очи.
— Да — отвърна весело Ян.
— Дай да видя — каза закачливо Тейла и се пресегна към него.
Ян извади прекрасен букет от чудесни червени рози иззад гърба си. По тях като сълзи блестяха малки дъждовни капчици.
Тейла взе букета и го поднесе към лицето си, за да вдъхне сладкия аромат.
— Благодаря ти, скъпи — въздъхна тя. После го погледна. — Толкова са красиви!
— Да, красиви са — отвърна Ян и я прегърна. — Но не са по-красиви от теб.
— О, Ян! — каза Тейла, като едва се сдържаше да не заплаче от щастие. — Всичко вече е наред! Наистина всичко!
Ян взе розите от Тейла и ги остави на масата отстрани. Вдигна я и я понесе към леглото. После коленичи до нея.
— Рози след дъжд — прошепна той, като покри лицето й с целувки. — За мен те винаги ще бъдат символ на нашата любов — любов, в която вече няма никаква мъка.
Тейла потъна в прегръдката му и тя отново събуди в нея желанието…
Информация за текста
© 1990 Каси Едуардс
© 1995 Севдалина Ненкова, превод от английски
Cassie Edwards
Roses After Rain, 1990
Сканиране: ???
Разпознаване и редакция: Xesiona, 2009
Издание:
Каси Едуардс. Рози след дъжд
Редактор: Гита Драгиева
Коректор: Милка Недялкова
Технически редактор: Стефка Димитрова
ИК „Торнадо“, 1995
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13894]
Последна редакция: 2009-10-11 18:30:00
1
Брумдис — диви коне, обитаващи полупустинната област — Б.пр.
