— Не мислех да я застрелвам — каза Кенет и се ухили. — Щях да я удуша с една тел.
Тейла безмълвно гледаше ту единия, ту другия. Стоеше на едно място и от страх не смееше да помръдне. И най-слабото й движение щеше да улесни Кенет.
Погледна към Ридж и най-после го позна. Беше загубената любов на Хонора — беше приятел на Ян! Любовник или приятел, във всеки случай беше избрал грешната страна. Със сигурност Ян не знаеше…
— Кенет, винаги си си патил от думите — каза Ридж и се прицели в гърба му. — Хвърли пистолета и се обърни, или ще те застрелям в гръб. По дяволите, Кенет, ще го направя, без да се колебая.
Тейла изпищя, когато Кенет светкавично се обърна и стреля в същия момент, в който стреля и Ридж. Замириса на барут. Когато димът се разнесе, Тейла видя на пода две тела. Единият беше мъртъв, а другият — тежко ранен и едва дишаше.
Тогава в конюшнята разярен и с изваден пистолет се втурна Ян.
— Тейла! — извика той и се хвърли към нея. Притисна я здраво към себе си. Огледа я и вида, че не е ранена — ужасно разстроена, но жива!
Погледна надолу и видя двата трупа. Веднага ги разпозна. Пребледня и пусна Тейла. Пъхна колта си в кобура и приклекна до Ридж. Видя просмуканата му от кръв риза, после побелялото като платно лице, очите му, пълни с болка.
— Ридж! Боже мой! — изрече на пресекулки потресеният Ян. Повдигна главата му и пъхна под нея малко сено. — О боже, Ридж, как се случи това? Защо?
Като пое дълбоко въздух, Тейла също коленичи до Ян.
— Скъпи, той ми спаси живота — промълви тя. Погледна към мъртвия Кенет, а после отново към Ридж. — Ако не беше дошъл навреме. Кенет щеше да ме убие.
Ян я погледна.
— Кенет искаше да те убие? — възкликна той. — Защо? Той беше наш приятел.
Тейла сведе поглед.
— Мисля, че не, Ян — промълви тя. — Никога не ни е бил истински приятел.
Ридж протегна ръка към ръката на Ян и здраво я стисна.
— Имам много неща да ти казвам — каза той, като кашляше и трудно си поемаше въздух. — Но, приятелю, нямам време. — Тялото му се стърчи в конвулсии и той изпъшка от болката, която го прониза. Стисна още по-силно ръката на Ян. — Ян, ти беше най-добрият ми приятел, а аз те разочаровах. Извинявай, приятелю! За всичко!
Ян се наведе още по-близо до него.
— Прощавам ти за каквото и да е — каза той. Почувства, че Ридж губи сили. — По дяволите, дръж се! Не можеш да умреш!
Ридж се закашля. От носа и устата му шурна кръв.
— Направи ми една услуга, приятелю! — помоли той.
— Всичко! — съгласи се Ян. — Всичко, за което ме помолиш. Казвай!
— Кажи на Хонора, че винаги съм я обичал — каза Ридж, но гласът му отслабваше. — Кажи й, Ян! Ще… направиш ли това за мен, Ян? Моля те!
Ян нямаше възможността да го увери, че ще предаде думите му на Хонора Тялото на приятеля му потрепера и зелените му очи застинаха завинаги.
Като се опитваше да не заплаче, Ян затвори очите му, освободи ръката си от неговата, но я задържа малко, сякаш искаше да я стопли.
— О, Ян! — изхлипа Тейла. — Жалко за всичко!
— Да — отвърна Ян и пусна ръката на Ридж. Прегърна Тейла и й помогна да се изправи. — Съмнявам се, че някога ще разбера какво се е случило тук. Ридж не успя да ми каже.
— Скъпи, мисля, че знам.
— Знаеш? Какво?
— Докато Ридж и Кенет спореха преди изстрела, Ридж разкри много неща — най-вече, че е бил разбойник.
Ян беше шокиран от думите й.
— Сигурно не си чула добре — каза той. — Ридж не…
— Да, Ридж — настоя Тейла. — И най-лошото, че е бил с Пол Хатуей.
— Не! — извика Ян, като нервно прекара пръсти през косата си.
— И също, че Пол Хатуей му е предложил да ме убие. Той отказал. Но Кенет приел. А през цялото време се е преструвал, че ни е приятел. Просто е изчаквал удобния момент.
Ян погледна към Кенет.
— Да върви по дяволите! — изръмжа Ян. — През цялото време е мислел как да те убие. Но защо нищо не съм забелязал?
— Защото винаги беше така мил и услужлив — отвърна Тейла. — Ян, всички ни направи на глупаци. Бил е и в бандата на Пол Хатуей. Искаше да ме убие не само защото са му платили за това, но и защото си му се подигравал някога в кръчмата на Джо.
Ян присви очи и се помъчи да си спомни.
— Но това беше невинна закачка — отвърна Ян. — И през цялото време е замислял жестоко отмъщение? Дори е бил член на бандата на Пол? — поклати глава и въздъхна с облекчение. — Е, вече всичко свърши.
— Да, благодаря на Бога, че свърши — допълни Тейла и също въздъхна.
Ян я погледна право в очите.
— Наистина ли? — попита я той. — Вече се чувстваш добре, нали? Пребледняла си.
Тейла му подаде фенера и прихвана стомаха си с две ръце, когато я присвиха внезапни болки.
— Не, Ян, не съм добре — каза тя изнемощяло. — О, боже, целият този страх и вълнението… Контракциите започнаха, Ян.
Ян примижа:
— Но, Тейла, има още един месец!
— Не, няма, скъпи — отвърна Тейла, а болките станаха още по-остри. — По-добре ми помогни да се добера до леглото. После изпрати някого за лекар.
Ян я прегърна и й помогна да се добере до къщата.
— Спокойно, скъпа — окуражаваше я той. — Просто… спокойно.
— О, Ян, страхувам се — отвърна Тейла. — Ами ако е прекалено рано? О, Ян, ако е рано?
— Да гори в ада Пол Хатуей! — прокле Ян. — Може наистина да успее да отмъсти. Ако нещо с детето ни се случи…
Тейла изохка. Болките отново я присвиха.
Слънчевата светлина се прокрадваше през дантелената завеса. По това време Тейла обикновено се разбуждаше и планираше деня си. Но този нямаше да бъде обикновен, нормален ден. Болките, които терзаеха тялото й, превърнаха нощта безкрайна.
Док Рейли стоеше от едната страна на леглото й, Айва — от другата, а Ян — при нозете й. Докторът отстрани Ян и пъхна ръка в родилния канал. Най-накрая почувства бебето.
— Напъни, Тейла! — каза той, като обхвана главата на бебето. — Напъни още веднъж и бебето ще излезе.
Уморена и изтощена, Тейла прехапа долната си устна, когато нова болка я прониза. Събра всички сили и се напъна, не можа да повярва, когато най-накрая чу радостен вик, който се изтръгна от Ян, и скоро след това и първите викове на тяхното дете.
— Бебето ми! — извика тя, като облиза пресъхналите си устни, и протегна ръце към доктора. — Моля, покажете ми го!
Док Рейли почисти бебето, пови го в меко одеяло и го сложи в обятията на Тейла. После избърса челото си с ръка.
— Беше безкрайна нощ! — каза той. — Всичко, от което имам нужда сега, е чаша силно кафе.
Излезе от стаята, но Ян и Айва останаха и се усмихваха на Тейла.
— Скъпи, виждаш ли? — каза тя, като побутна края на одеялото. — Родих ти син.
