Сърцето й биеше лудо, като й казваше да направи точно обратното на това, което умът й я съветваше. Тейла постави ръцете си на гърдите му и започна леко да го отблъсква от себе си.
— Аз съм женена жена — изрече тя предателски думи към чувствата, които изпитваше. — Или това ти е навик да целуваш жени, които вече са притежавани, телом и духом, от друг мъж?
Думите прорязаха Ян отвътре, сякаш някой уверено го промуши през корема. Болката беше толкова остра, че той направи една широка крачка настрани от Тейла, като че ли тя беше горещ въглен, който го беше изгорил.
— Започвам да съжалявам — каза й той.
— А сега, ще ме върнеш ли в моето ранчо? — попита момичето, като се бореше със сълзите си. — Съпругът ми ще се безпокои, когато не ме намери.
— Не можем да тръгнем точно сега — младият мъж я хвана за лакътя и я накара да седне отново долу до огъня. — Знам, че си омъжена за Пол Хатуей, но аз те доведох тука, за да ти разкрия някой подозрения, които имам относно него. И за бога, отказвам да те заведа обратно в ранчото, докато не ти разкажа всичко. — Той погледна към вратата, откъдето се чуваше гласът на приятеля му, който говореше с по-висок глас на своите съселяни на местния език. — Хоуки също има да казва много неща на своите хора — каза Ян и седна до момичето. — Ние трябва да му дадем време, а после и аз трябва да им говоря. Сега те са развълнувани и само той и аз, изглежда, сме в състояние да успокоим умовете мм.
— Ти? — учуди се Тейла, като повдигна вежда.
— Да — потвърди мъжът и стана на крака. Той облегна ръката си на горната част на вратата и погледна навън към своя приятел, чийто глас се усилваше, докато говореше. Беше преизпълнен с гняв за всичко, което се беше случило на неговите хора, и със страх за това, което би могло да стане. — Те гледат на мен като на залог за тяхното бъдеще, защото аз присъствам винаги там като техен защитник. — Той се обърна и погледна Тейла: — Господи! Какво би станало, ако ги предам? Чувствам, че не оправдах доверието ти. — Лейвъри я погледна напрегнато и отново седна при нея. Той докосна бузата й с ръка. Почувства вътрешна болка, когато усети нейната реакция при докосването му. — Скъпа, ако бях говорил с тебе по-рано, щеше ли да ме предпочетеш пред Пол Хатуей?
Сърцето на Тейла сякаш прескочи един удар. Гърлото й пресъхна. Пулсът й се усили. Сега беше най- добрия момент да му каже истината. Не показваше ли той искрени чувства към нея? Би ли могъл да оправи всички объркани неща? О, дали би могъл?
Тя се изчерви, когато очите му пробягаха по тялото й. Дъхът й секна, когато ръката му последва погледа и бе поставена на едната й гръд, като я обхвана, поемайки тежестта й. Тя прехапа долната си устна и затвори очи. Едва можеше да понася чудното усещане на страстта, която я изпълваше при неговото докосване.
О, но какво трябваше да направи тя? Той я желаеше, но тя не беше свободна. Трябваше да се преструва, че принадлежи на друг мъж — нечестен, зъл човек. Момичето знаеше, че не може да върне стрелките на времето назад и да развали това, което вече е било направено. Тейла побърза да се изправи. Тя се обърна с гръб към Ян, а дъхът й излизаше на къси пресекулки.
— Ти не дойде за мен в „Оудъм“ — каза тя с треперещ глас. — Пол дойде. И сега аз съм негова жена.
Като изгаряше вътрешно младата жена, а гневът му към Хатуей нарастваше, Ян скочи на краката си. Той постави твърдо длан на ръката на Тейла и я обърна, за да погледне лицето й.
— А сега ме чуй. Няма значение, че носиш този пръстен. Ти си имала възможност да споделиш леглото му само веднъж. Но това трябваше да е за последен път! Остани с мен. Ще се погрижа да получиш необходимите документи, че вече не си омъжена за този мерзавец. Просто чуй това, което имам да ти кажа за него. Тогава ще решиш какво точно искаш.
— Нищо няма да промени решението ми да бъда негова жена — отвърна Тейла, а нейните собствени думи като ножове пронизаха сърцето й. В лицето на Ян тя беше намерила човека, когото би могла да обича завинаги. Съдейки по очите му, той изпитваше същото към нея. Но това беше една любов, която трябваше да бъде отхвърлена. Не беше писано в съдбите им да бъдат заедно.
— По дяволите, ще чуеш ли поне това, което имам да кажа? — ядоса се Лейвъри. — После, ако все още държиш да бъдеш с този човек, така да е! Аз никога не ще задържа една жена против нейното желание, макар да не мога да кажа същото за Пол Хатуей. Носят се слухове, че жените, които са бягали от ранчото му, никога не са се появявали отново или не се е чувало нищо за тях. Сега съм готов да се обзаложа, че те са били държани против тяхното желание, преди да намерят начин да избягат. Обзалагам се, че Пол е изпращал своите хора след тях и ги е убивал.
Тейла пребледня и една слабост я обгърна, когато живо си припомни заплахите на Пол. Тя знаеше, че това, което казва Ян, е вярно, и все пак не можеше да проговори и да му разкаже всичко! Чувстваше се сякаш Хатуей държи пистолет, насочен към главите на нея и на сестра й, като им се усмихва ехидно. Толкова лесно беше за човек като него да натисне спусъка!
— Освен това — продължи Ян ледено, — макар из града мъжът, за когото си се венчала, да се представя за почтен, богобоязлив човек, за него се говори, че е главатар на банда престъпници. Тейла, тези, които нападат пътническите коли не само ги ограбват и убиват хората, но и осакатяват човешките тела. Искаш ли да останеш с човек, който е деградирал и извършва такива ужасяващи дела!
Коленете на Тейла омекнаха от страх, проумявайки, че това, с което Пол Хатуей я беше заплашил, би могло да се случи. Заканите му срещу Виада бяха истински. Сега, повече от всякога, тя осъзна колко важно е да се преструва, че е вярна на човек, който презира и от когото се страхува. Сега тя знаеше, че си има работа с луд, притежаващ нездрав разум. Той сигурно беше толкова освирепял, че никаква човешка загриженост не би могла да проникне в него. И все пак Тейла трябваше да се преструва, за да живее с него. Тя трябваше да играе роля по-добре от всеки актьор на сцената. В противен случай, тя и сестра й щяха да умрат!
— Не вярвам нито дума на това — насили се да каже момичето и упорито вдигна брадичка, надявайки се, че ще успее да задържи сълзите, които напираха в очите й. — Ти обеща да не ме задържаш против моето желание и да ме върнеш на моя съпруг. Е, добре, Ян, моля те да го направиш. Ако имам достатъчно късмет, Пол не ще открие отсъствието ми. Сигурна съм, че австралийските съдилища налагат наказания на мъже, които отвличат жени от домовете им посред нощ.
Мълчаливо Тейла се молеше Хатуей да не се връща в ранчото, преди тя да бъде здрава и читава в леглото си. Тя мислеше не само за своето собствено спасение и за това на сестра си, но и за Ян. Съдилищата нямаше да наложат наказание на младия мъж за това, което беше направила Пол. А той определено нямаше нито една частица милост или състрадание.
Лейвъри пое дълбоко глътка въздух, като не искаше да повярва в думите на Тейла, които току-що бе изрекла. След като чу какво действително представляваше Пол, възможно ли беше все още да иска да бъде негова съпруга? Тя луда ли беше? Никоя жена не би пожелала да се върне в обятията на мъж, виновен за толкова ужасни дела. Накрая тя можеше да стане една от неговите жертви.
Но Ян й беше дал дума, че ще я върне, ако тя пожелае.
Той погледна надолу към венчалната халка. Сигурно това беше единствената причина, поради която Тейла молеше да бъде върната на Пол. Тя беше омъжена и беше вярна на своите задължения. Момичето приемаше съвсем буквално думите, произнесени на брачната церемония, че един мъж и една жена са женени „докато смъртта ни раздели“.
— Така да бъде — каза Ян, като я сграбчи в обятията си, а вътрешностите му сякаш се разтопиха, когато гърдите й се притиснаха към тялото му. — Ще те върна на мъжа ти. — Той прекара пръстите си през косата и й я притегли още по-близо. — Искам да ти дам нещо преди това. Когато си в прегръдките на съпруга си, помисли си за това! — Устните му с впиха в нейните в дълга страстна целувка. После той я освободи и мълчаливо погледна към нея, а очите му бяха изпълнени с желание.
Стъписана от силната страст, която току-що бе разменена помежду им, Тейла отстъпи настрани и докосна устните си. Беше преизпълнена с възторг и се чувстваше главозамаяна.
Младата жена трябваше да се лиши от тези чудни усещания, с които я даряваше Ян.
— Скоро ще те заведа при твоя съпруг — обеща Ян, като отдели очи от нея, за да вземе колана, на който беше кобура на пистолета му. Той го обви около кръста си и го закопча. — Трябва да изляза и да подкрепя Хоуки, който вече е говорил на своите хора. — Мъжът стисна здраво челюсти. — Те поне слушат,
