С пръст на спусъка на револвера, Ридж Уагнър се прокрадваше край стената на конюшнята и внимателно наблюдаваше къщата на Хатуей.
Беше се върнал от Сидни, за да проучи сам как стоят нещата в ранчото на Пол. Шансът да завари тук Хонора беше минимален, но и това беше достатъчно, за да го накара да пропътува целия този път. Много по-голяма беше вероятността да е вече продадена на някой търговец на роби. Но тъй като момичето говореше добре английски, възможно беше Пол да я е задържал във фермата, като робиня и лична своя прислужница.
— Тя е така сладка и хубава — каза си Ридж. — Дано това копеле да не я е докоснало.
Той стискаше здраво пистолета, готов да стреля без колебание, ако някой се появи на пътя му. Стигна вратата на конюшнята и затаи дъх. Цял нащрек, надникна леко вътре. Беше решил да се скрие тук и да държи двора под око. Ако Хонора беше в ранчото, вероятно щеше да я зърне през някоя цепнатина на стените.
С бързината на пантера Ридж се втурна е конюшнята, но се закова на място. В краката му лежеше мъртвец, а зад него се търкаляше вила.
— Боже мой! — ахна той. Мускулите му бяха напрегнати до крайност. Човекът на пода беше Томас, един от бандата на Пол. Коленичи и се опита да напипа пулса, но напразно. — Мъртъв! — Огледа се през рамо, после вдигна поглед нагоре. — Кой ли го е извършил? — Уагнър се изправи в целия си ръст и застана нащрек.
Който и да е бил, беше му направил мечешка услуга.
Не можеше да остане тук. Щом открият трупа на Томас, ще претърсят всеки метър от това място.
Ядосан, че плановете му се провалят заради някакъв долнопробен убиец, мъжът побърза да излезе от постройката.
Хвърли поглед към старата мисия. Щеше да се върне пак, за да провери дали Хонора не е там.
Изви се рязко и хукна обратно покрай стените на конюшнята, но се препъна в купчина пръст. Отстъпи и забеляза, че такива камари, по-стари и по-пресни, се издигаха край цялата задна стена. Приличаха на гробове.
Огледа ги внимателно, като ги броеше безмълвно, изтръпнал от ужас и угризения. Едва сега осъзна, че е сгрешил, като не е приел предложението на Пол, да дойде в ранчото и да работи за него. Щеше да разбере, че се извършват убийства! Навярно щеше да успее да ги предотврати.
Очите му се напълниха със сълзи.
— Хонора, и ти ли си в един от тези гробове? — промълви той. — Боже мой! И ти ли, любима?
И като наведе глава, той побягна от това място на смъртта, проклинайки Пол и обвинявайки себе си. Беше изоставил тъмнокожото момиче. Беше зарязал всички! И навярно беше твърде късно да поправи грешката си.
ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА
Тейла бе изтръгната от дълбокия си сън от някакъв глас, който настойчиво повтаряше името й.
Тя бързо отвори очи и като погледна нагоре, видя една позната фигура да седи в края на леглото.
— Ян — прошепна момичето с пресъхнали уста.
— Е, най-после спящата красавица се събуди — отвърна Ян и се наведе да я целуне по челото.
Тейла му се усмихна неловко, когато той се отдалечи от нея. Погледът й обходи бавно стаята и тя трескаво се напрегна да си спомни как бе попаднала тук, в тази луксозно обзаведена спалня, под завивки, изкусно украсени с ефирни дантели. Хонора стоеше до леглото й и се усмихваше широко.
— Къде се намирам? — попита Тейла, като се изправи на лакът и се втренчи в Ян. — Как си узнал, че съм тук, и въобще как съм попаднала тук?
В следващия миг я заля вълна от спомени. Двете с Хонора бяха избягали от ранчото на Пол Хатуей с една камила. По време на бягството температурата на Тейла се бе покачила и тя чувстваше, че губи разсъдъка си. Последното нещо, което си спомни, бе един силен абориген, който я свали от камилата и започна да се изкачва с нея по някакви стъпала. След това вероятно бе загубила съзнание.
Тейла повдигна лявата ръка към очите си и с удивление установи, че превръзките вече ги няма, а от раната бе останала само една бледочервена следа. Беше почти излекувана. Не чувстваше никаква болка. След това сложи ръка на челото си. То бе хладно. Нямаше температура. Но по какъв начин бе излекувана? Как?
— Хонора върши чудеса с помощта на билки — намеси се Ян, прочел сякаш немия въпрос в очите на Тейла, когато тя видя, че ръката й е излекувана и няма температура. — Ще се оправиш, Тейла, всичко ще се оправи.
— Билки? — невярващо попита момичето.
— Аборигените знаят доста неща, свързани с магията — каза Ян и нежно оправи няколко паднали на челото на Тейла къдрици. — Лекуването с билки е само едно от уменията им. Благодарение на Хонора, ти се оправи много по-бързо.
— Много съм ти благодарна, Хонора — каза тихо Тейла. — Вниманието и грижите ти към мен са толкова затрогващи! — довърши тя и преглътна трудно, тъй като гърлото й бе пресъхнало.
Ян забеляза това и стана от леглото, за да налее вода от глинената стомна в ъгъла на стаята. Бавно поднесе чаша към устните й.
— Пий бавно, тъй като все още не си напълно здрава. Твърде много вода може да влоши състоянието ти.
Кимвайки, че е разбрала, Тейла отпи бавно от чашата, Като се взираше изпитателно в Ян. Тя си спомни ясно как Хонора й бе казала, че трябва да се замисли сериозно за Ян и чувствата му към нея. Тази къща очевидно бе негова. Само от луксозната стая, в която се намираше, можеше да направи заключението, че е много богат — нещо, което той никога не беше й казвал.
Защо ли? Защото може би никога не бе възнамерявал тя да узнае това. Може би никога истински не е мислил да се ожени за нея? Въобще не бе възнамерявал тя да стане част от живота му. Бе правил любов с нея само защото тя бе готова да му се отдаде. Болка и отчаяние разтърсиха тялото й, тя отлепи устни от чашата и отмести поглед от Ян.
— Колко време съм тук? — промълви тихо младата жена.
— От едно денонощие — отговори Ян, като седна до нея. Той се опита да хване ръката й и бе объркан, когато тя се дръпна настрани.
— Трудно ми е да повярвам, че вече не сме в ранчото на Пол Хатуей — изрече Тейла и усети, че отново я залива вълна на отчаяние. Докосването на Ян бе пробудило толкова прекрасни спомени. Спомени, които искаха да прогонят обзелите я съмнения.
Изведнъж нови, още по-ужасни мисли обсебиха съзнанието й. Ами ако Пол вече е пуснал в действие плановете си и убие Виада? Ами ако търсеше Тейла, дори сега?
Загриженият глас на Ян я прекъсна:
— Никога няма да допусна да се върнеш в това дяволско място. Хонора ми разказа всичко, което става там.
— Казала ти е всичко?! — вцепени се Тейла.
Ярка светкавица раздра мрачното небе и освети за миг стаята със сребърнобялата си светлина. Последва я оглушителен гръм, които сякаш разтърси къщата.
Ян не обърна внимание на светкавицата. Атмосферата навън бе толкова напрегната и неженена — колкото и в стаята.
— Хонора ми каза всичко за Пол и неговите незаконни действия — каза той мрачно. — Винаги съм го подозирал, че престъпва закона, но въобще не ми е минавала мисълта, че участва в търговия с роби. — Ян прокара ръка през косата си и стисна зъби: — Виждал съм ги в Америка — гладни, дрипави, отнасят се с тях като с животни. Това бе главната причина за Гражданската война — една война, която върна достойнството на черния човек. А Австралия няма достатъчно хора, които да защитят правата и достойнството на аборигена. Аз се опитах, но се провалих. По дяволите, аз съм само един човек — изрече той гневно и сви ръцете си в юмруци.
Стаята отново бе осветена от падаща светкавица. Една тъмна фигура изплува от мрака на коридора и
