четвъртият етаж винаги се пазеше за Ян или някой негов приятел.
Обзета от подобни мисли, Тейла пристъпи към гардероба, отвори го и видя, че е претъпкан с красиви копринени рокли. Обзе я ревност. Това й напомни за един друг период от живота на Ян, който по-добре беше да забрави. Явно доста прецизно беше подбирал компаньонките си. Доказателство за това бяха дрехите им в гардероба.
— И той очаква от мен да ги облека, след като господ знае кой ги е обличал преди мен? — измърмори гласно Тейла сама на себе си и хвърли кърпата настрани. Протегна се към един копринен халат и го огледа сърдито. Докато го разгъваше, я лъхна слаб аромат на приятен, скъп парфюм.
Нямаше друг избор. Трябваше да го облече. Дрехите, които беше носила, докато бяха в гората, бяха мръсни и миришеха ужасно. А не можеше да се разхожда гола.
Наметна халата, отиде до тоалетката и се огледа. Прекара пръсти по лицето си, което сега имаше бронзов загар след няколкото дни, прекарани под жарките лъчи на слънцето. Взе една четка и започна да разресва косите си. Въпреки че чувстваше огромно облекчение, че всичко с Пол Хатуей беше свършило, някъде дълбоко в себе си изпитваше странно чувство на самота, което малко я смущаваше. Сега, сама в тази странна стая, имаше чувството, че това, което преживя предишните дни, сякаш никога не се беше случвало. Ако можеше да бъде с Ян в този миг, може би реалността наистина щеше да й се стори действителност. Тъй като и майка му беше в хотела, той бе предпочел да настани Тейла далеч от своята стая, за да не може тя да ги види заедно.
Въпреки че това разпределение на стаите не се харесваше на Тейла, тя все пак го разбираше. Не искаше запознанството й с майката на Ян да започне с демонстрация, че е готова да легне с мъжа, преди той да й е станал законен съпруг. Дори и Тейла имаше конфузни моменти от своя живот, дължащи се на по-свободното й държание в миналото. Не можеше да повярва, че си е позволила такава волност с Ян.
Но дори и сега тя възнамеряваше да отиде в стаята му, за да намери успокоение в силните му прегръдки и да избяга от самотата и отчаянието, което я преследваше заради неизвестността за Виада.
Остави четката пред огледалото и както беше боса, на пръсти приближи вратата и леко я открехна. Надникна предпазливо в слабо осветения коридор.
Видя една врата. Сигурна беше, че тя води към стаята на Дона. Майката на Ян беше в стаята между нейната и тази на Ян.
Тейла със страх премина покрай вратата.
Ами ако Дона я отвори и я види как тихичко се промъква боса, само по халат?
Бавно и безшумно Тейла плъзна босите си крака по студения дървен под. Погледна отново към вратата на Дона и почувства облекчение, когато не видя светлина под прага. Помисли си, че Дона, както беше уморена, най-вероятно вече си е легнала.
Като въздъхна поуспокоена, Тейла тръгна по-уверено към вратата на Ян, откъдето се долавяше миризмата на пура, която се засилваше с приближаването на стаята. Когато стигна до нея, тя долепи ухо до вратата. Усмихна се, когато зад затворената врата чу гласа на Ян, който фалшиво си тананикаше една балада, но след малко спря да пее.
Тейла бавно натисна дръжката на вратата и я отвори. Ян беше обърнат с гръб към нея и не я усети. Тейла тихо се изкиска в шепи при гледката, която завари.
Ян седеше до брадичка в сапунена вода, пурата му висеше в крайчеца на устните, в ръката си, облегната на края на медното корито, държеше чаша уиски. Главата му беше леко клюмнала над гърдите, сякаш беше задрямал.
„Каква гледка! — помисли си Тейла. — Прекрасно!“
Поогледа се, безшумно затвори вратата и тръгна на пръсти към коритото. После коленичи зад гърба на Ян, бавно пъхна ръка в коритото и с бързо движение плисна вода в лицето му.
Стреснат, Ян рязко повдигна глава, отвори широко очи, пурата му цопна във водата и изцвърча, стъклената чаша падна на пода и се разби на парчета, като опръска босите крака на Тейла с уиски. Тя изписка и понечи да се отдръпне, но Ян беше по-бърз. Сграбчи я през кръста и я метна в коритото през главата си.
— Ян! — изпищя Тейла, водата се просмука през халата, който полепна плътно по тялото й и очерта формите й. Тя примижа, когато видя пурата му да плува близо до тялото си. — Махни това отвратително нещо от мен! — извика тя, като се мъчеше да се изправи. — Ян, пусни ме да си вървя! Не съм дошла да се къпя заедно с теб.
Ян загреба с ръка пурата и я метна зад гърба си на пода.
— Може ли да те попитам за какво си дошла тогава? — подразни я той. — Мила моя, не знаеш ли, че майка ми е в съседната стая? Стените са тънки като от картон. Сто процента ще ни чуе.
Тейла се изчерви и погледна към стената, зад която беше жената, от която толкова се възхищаваше.
— Какво ще си помисли за мен?
— Трябваше да помислиш за това, преди да дойдеш при мен — отново я подразни Ян. Ръцете му, пъхнати под мокрия халат, нежно галеха тялото й и бавно се прокрадваха към гърдите. — Много добре знаеш, че като те видя в тези съблазнителни одежди, няма да мога просто да стоя и да си бъбря с теб — усмихна й се топло. — Разбира се, предпочитам да нямаш нищо отгоре си. — Ръцете му погалиха нежно гърдите й, плъзнаха се към раменете и смъкнаха халата. — Ще се чувстваш много по-удобно без тази мокра дреха, любима, нали?
Тейла притвори очи и потръпна от страст, когато Ян допря устни до гърдите й и езикът му нежно обходи зърната им.
— Ян, не ми даваш възможност да се концентрирам върху това, което ми говориш — прошепна тя, а пулсът й се беше ускорил. — О, Ян, дойдох тук, защото имах нужда от теб. Скъпи, чувствах се така самотна в стаята си. Толкова самотна.
— Не можеше ли да си правиш компания с майка ми? — надсмя й се Ян, като отметна белия халат от тялото.
Тейла отвори очи и го погледна унесено. Обхвана лицето му с ръце и придърпа главата му до устните си.
— Но, скъпи, аз не търсех такава компания — измърка тя. — Желая те, Ян. Кажи ми, че ти също ме желаеш.
— Винаги — отвърна бързо Ян, като взе ръката й, пъхна я под водата и я насочи към члена си. — Ето! Сама можеш да се увериш. Той ти принадлежи. Само на теб.
— Завинаги ли? — попита Тейла и привидно се нацупи. — Можеш ли да забравиш всички онези жени, чиито рокли са в гардероба в стаята ми?
— Нито една от тях не съществува повече за мен — отвърна Ян, а сърцето му лудо биеше. — Те нямат имена. Нямат лица.
— Дали няма да говориш същото и за мен някой ден, Ян? — попита го настойчиво Тейла. — Дали и мен ще забравиш?
Той взе ръката й и я постави върху възбудения си член. Тя го обхвана и започна нежно да го гали. Ръката на Ян се движеше заедно с нейната.
— Как може да те забравя? — отвърна той, а с нарастване на възбудата пламъчетата в очите му заблестяха още по-силно. — Мисля си, че единственият начин да докажа своята вярност е да застана пред олтара. — Той нежно я целуна и малко се отдръпна. — И това ще стане много скоро. Тейла, ти ще станеш моя жена много скоро.
По страните на Тейла потекоха сълзи. Тя погледна Ян с любов.
— Ще бъда най-щастливата булка — промълви тя.
— Ще бъдеш най-красивата булка — отвърна Ян и плъзна ръцете си под нея, повдигна я и се изправи на крака в коритото, после стъпи на една кърпа, постлана на пода. — А тази нощ се надявам да те направя най-щастливата годеница.
— Тази нощ аз съм най-щастливата годеница — прошепна Тейла, като се сгуши в него, докато той я носеше към леглото. Когато я сложи върху яркочервените сатенени чаршафи, тя леко го придърпа да легне върху нея и почувства здравото му мускулесто тяло и възбудения му член.
— Вече нямаш никакви съмнения относно мен, нали? — попита Ян, като я целуна нежно по шията.
