type='note'>1. На тези процеси нямаше никакви „двойници“. Тайната на процесите беше фармакологична тайна.
Лежах на късите неудобни нарове, подредени два по два в опустялата барака на курсистите, пронизвана от край до край от слънчевите лъчи, и слушах тези признания.
Опити имаше и по-рано — в процесите срещу вредителите например. Докато Рамзинската комедия няма почти нищо общо с фармакологията.
Разказът на Флеминг сълзеше капка по капка — дали собствената му кръв не падаше капка по капка върху оголената ми памет? Що за капки бяха това — кръв, сълзи или мастило? Не мастило, не и сълзи.
— Имаше, разбира се, случаи, когато медицината беше безсилна. Или разтворите са били приготвени погрешно. Или е имало вредителство. Тогава — с двойна застраховка. Според правилата.
— Къде са тези лекари сега?
— Кой знае? Сигурно на Луната…
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Следственият арсенал бе по последната дума на науката, по последната дума на фармакологията.
Това не беше шкаф „А“ — Venena — отрови, не и шкаф „В“ — Heroica — „силно действащи“… Излиза, че латинската дума „герой“ се превежда на руски като „силно действащ“. А къде се пазеха медикаментите на капитан Флеминг? В шкафа „П“ — в шкафа за престъпления, или в шкафа „Ч“ — чудеса?
Човекът, който се разпореждаше с шкафовете „П“ и „Ч“ на най-големите постижения на науката, едва по време на фелдшерските лагерни курсове научи, че човек има само един черен дроб, че черният дроб не е чифтен орган. Научи за кръвообращението — триста години след Харвей.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Тайната се криеше в лабораториите, в подземните кабинети, в смърдящите вивариуми, където животните миришеха досущ като арестантите от мръсния магадански транзитен затвор през тридесет и осма година. В сравнение с него Бутирският затвор блестеше с хирургична чистота, миришеше на операционна, а не на вивариум.
Всички открития на науката и техниката се проверяват най-напред с оглед на тяхното военно значение — военно — дори в предполагаемото бъдеще. И само онова, което е отсято от генералите, от което войната няма нужда, се дава за общо ползуване.
Медицината, химията и фармакологията отдавна са под наблюдението на военните. По цял свят в институтите, изследващи мозъчната дейност, винаги се е натрупвал богат експериментален и наблюдателски опит. Отровите на Борджия винаги са били оръжие на практическата политика. Двадесети век осигури небивал разцвет на фармакологичните и химическите средства, управляващи психиката.
Но ако е възможно с помощта на медикамент да бъде ликвидиран страхът, то хиляди пъти по-възможно е да се направи обратното — да бъде потисната човешката воля с помощта на инжекции, с чиста фармакология и химия, без каквато и да било „физика“ — трошене на ребра и тъпчене с ботуши, къртене на зъби и гасене на фасове в тялото на подследствения.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Химици и физици — така се наричаха тези две следствени школи, физиците бяха онези, които на първо място слагаха чисто физическото действие, виждаха в побоите начин да разголят нравственото начало на света. Разголените дълбини на човешката същност — колко подла и нищожна се оказваше тя. С побои можеше не само да се получат всякакви показания. Под въздействието на тоягата хората правеха изобретения, откриваха новото в науката, пишеха стихове, романи. Страхът от побои и гладът си вършеха работата.
Побоят е достатъчно солидно психологическо оръдие, достатъчно ефективно.
Много резултатен беше и прочутият повсеместен „конвейер“, когато следователите се сменяха, а на арестанта не позволяваха да спи. Седемнадесет денонощия без сън — и човек губи разсъдъка си — дали това научно наблюдение не е почерпено от следствените кабинети?
Но и химическата школа не се предаваше.
Физиците можеха да осигурят материал за „специалните съвещания“, за разните „тройки“, но за откритите процеси школата на физическото действие не беше подходяща. Школата на физическото действие (струва ми се, така е при Станиславски) не би могла да постави открит кървав театрален спектакъл, не би могла да подготви „откритите процеси“, които накараха цялото човечество да потръпне. Подготовката на такива зрелища бе по силата на химиците.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Двадесет години след онзи разговор вписвам в разказа редове от статия във вестник:
„Ако се използват определени психо-фармакологични агенти е възможно за определено време да се отстрани например чувството на страх у човека. При това не се нарушава ясното му съзнание, което е особено важно…
Сетне изникват още по-неочаквани факти. При хората, чиито «Б-фази» на съня са били потискани дълго време, в случая до седемнадесет денонощия подред, започват да възникват различни нарушения на психическото състояние и на поведението.“
Какво е това? Откъси от показанията на някой бивш началник на управление на НКВД по време на съда срещу тези съдии?… Предсмъртното писмо на Вишински или на Рюмин? Не, това е цитат от научната статия на един действителен член на Академията на науките на СССР. Но всичко това — и стократно повече! — се знае, изпробвано е и е използвано по време на подготовката на „откритите процеси“ през тридесетте години.
Фармакологията не беше единственото оръжие от следствения арсенал на онези години, Флеминг спомена едно фамилно име, което ми беше добре познато.
Орналдо!
Има си хас: Орналдо беше прочут хипнотизатор, който през двадесетте години участваше в много от представленията в московските циркове, а и не само в московските. Неговата специалност беше масовата хипноза. Има снимки от прочутите му гастроли. Илюстрации в книгите по хипноза. Орналдо — това, разбира се, беше псевдоним. Истинското му име беше Н. А. Смирнов. Лекар от Москва. Афиши и снимки по цялата колона — така ги разлепваха по онова време, фотоателието на Свишчов-Паоло тогава се намираше на улица Столешников. На витрината висеше огромна снимка на човешки очи с надпис: „Очите на Орналдо“. И до днес си ги спомням, помня и душевния смут, който ме обземаше при слушането или гледането на цирковите сеанси на Орналдо. Хипнотизаторът участваше в спектаклите до края на двадесетте години. Има снимки от представления с участието на Орналдо в Баку през 1929 година. След това той престана да се появява.
— От началото на тридесетте Орналдо вече беше на секретна работа в НКВД.
По гърба ми пробяга хлад от разгаданата тайна.
Често пъти Флеминг се възхищаваше от Ленинград без всякакъв повод. По-точно по този начин той си призна, че не е кореняк ленинградчанин. И наистина, бил изтеглен от провинцията от естетите на НКВД през двадесетте години като достойна смяна на други естети. Насаждат му вкусове — по-обширни от обикновеното училищно образование. Не само Тургенев и Некрасов, но и Балмонт, и Сологуб, не само Пушкин, но и Гумильов.
— „А вие, кралски псета, флибустиери, на златото пазачи в тъмен порт?“ Нали не бъркам?
— Не, точно така е!
— По-нататък не го помня. Кралско псе ли съм? Държавно псе?
И като се усмихваше — на себе си и на своето минало, — ми разказа с благоговение, както би разправял някой пушкинист, че е държал в ръцете си гъшето перо, с което е била написана поемата „Полтава“ — как бил разлиствал папките на „делото Гумильов“, като го нарече заговор на лицеистите. Човек можеше да си помисли, че е докоснал камъка на Кааба2 — такова блаженство, такова пречистване се четеше във всяка черта на лицето му, че неволно си помислих: това също е начин за приобщаване към поезията. Учудваща, уникална пътека към литературните ценности през следствения кабинет. Разбира се, по този начин не може да бъдат осмислени нравствените ценности на поезията.
— В книгите първо прочитам бележките, коментарите. Аз съм човек на бележките, човек на
